Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Merchant of Venice, –1598 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Венеция. Залата на съда.

Влизат Дожът, Членовете на съда,

Антонио, Басанио, Грациано, Соланио и други.

 

ДОЖЪТ

        Присъства ли търговецът Антонио?

 

АНТОНИО

        Присъства, ваша светлост.

 

ДОЖЪТ

        Горко ти! Срещу себе си ще имаш

        ужасен изверг със сърце от камък,

        незнаещ прошка и лишен от капка

        човещина.

 

АНТОНИО

                        Да, чух, че ваша светлост

        направили сте всичко да смекчите

        жестокия му иск, но той упорствал;

        и тъй като не зная как законно

        да се спася от дивата му злоба,

        на неговия бяс решил съм свойто

        търпение да противопоставя;

        въоръжен със него, всяко зло

        в спокойствие душевно ще посрещна.

 

ДОЖЪТ

        Повикайте евреина да влезе!

 

СОЛАНИО

        Той вън е, ваша светлост. Ей го, иде!

 

Влиза Шейлок.

 

ДОЖЪТ

        Сторете място! Нека да застане

        с лице към нас. Е, Шейлок, всички мислят

        — включително и ний, — че ти си искал

        да издържиш злодейската си роля

        до този миг, за да ни смаеш всички

        със жест на милост, по-невероятна

        от твоята жестокост досега;

        със други думи, че макар до днес

        да си държал за страшната разплата

        (която състои се в един фунт

        месо от злополучния ответник),

        сега не само ще си дръпнеш иска

        за неустойката, но и навярно

        ще му простиш едната половина

        от заема, когато си представиш

        как беше той премазан от беди,

        способни да разчувстват даже хора

        със медна гръд и кремъчно сърце,

        да развълнуват турци и татари,

        несвикнали на нежности. Е, казвай!

        Очакваме с добро да ни зарадваш,

        евреино!

 

ШЕЙЛОК

                Аз казах, ваша светлост:

        заклел съм се във Съботата свята

        на племето ми, че ще си получа

        по полицата. Ако мойто право

        потъпчете, потъпквате закона

        и свободите в своя собствен град.

        Знам, вий ще ме попитате защо

        избирам къс ненужен леш пред цели

        три хиляди дуката. Аз не искам

        да обяснявам. Нека кажем просто:

        Приумица! Не ви задоволява

        тоз отговор? Тогаз да си представим,

        че вкъщи тича плъх и аз не мога

        да го понасям вече и готов съм

        да дам три хиляди на оня, който

        отрови го. Не? Пак не сте доволни?

        Да вземем други примери тогава:

        един повръща, зърнал свинска зурла,

        ухилила се в блюдото; друг бяга,

        когато види котка; трети, само

        щом гайда писне носово, не може

        да си сдържи мехура. Лична склонност

        — у всекиго различна — ни изпълва

        със обич и ненавист. И затуй,

        тъй както тези тримата не могат

        да обяснят защо повръща този

        от свинското, а оня се страхува

        от котката, принасяща ни полза;

        пък третият от веселата гайда

        в миг става неприятен за съседа

        и дваж за себе си — така и аз

        не мога — пък и не желая — своя

        безсмислен иск да обясня със друго

        освен с необяснимата ненавист,

        вгнездила се във мен към този ваш

        Антонио. Сега дали е ясно?

 

БАСАНИО

        Не, никак! Този отговор безчувствен

        не извинява твоята жестокост!

 

ШЕЙЛОК

        Не съм дошел да ти доставям радост

        със своите отговори!

 

БАСАНИО

                                Според теб

        човек, щом мрази, трябва да убива?

 

ШЕЙЛОК

        Да мразиш, значи да желаеш смърт!

 

БАСАНИО

        Зарад една-единствена обида?

 

ШЕЙЛОК

        Едно ухапване отровно стига!

 

АНТОНИО

        Безцелно е да спорите със него.

        По-лесно ще накарате морето

        да спре закономерния си прилив,

        по-лесно злия вълк ще убедите

        да върне сам отвлеченото агне,

        по-лесно ще принудите гората

        да не бучи при порива въздушен,

        да, всичко туй по-лесно ще ви бъде

        да свършите, събрано на едно,

        отколкото със малко да смекчите

        сърцето му еврейско! Затова,

        Басанио, недейте му предлага

        каквото и да е и нека следва

        процесът своя ход, дорде получим

        той свойто и аз свойто!

 

БАСАНИО

                                Ето тук

        наместо три — шест хиляди дуката!

 

ШЕЙЛОК

        Шест хиляди! Да бе насечен всеки

        от тях на шест и всяка шеста част

        да станеше дукат, аз пак не бих

        ги взел пред неустойката!

 

ДОЖЪТ

                                А как,

        на милост божа ти ще се надяваш,

        като самият милост не познаваш?

 

ШЕЙЛОК

        От що да се боя, щом зло не правя?

        Самите вие нямате ли роби,

        които като най-презрян добитък —

        магарета или коне впрегатни —

        за тежък труд използвате, защото

        сте ги платили? Ако аз ви кажа:

        „Пуснете ги! Женете ги за своите

        наследнички! Защо да се потят

        под тежестта? Защо и те да нямат

        легла от пух, небцето си и те

        да не услаждат с ястия отбрани?“

        Ще кажете: „Но робите са наши!“

        И аз ви казвам: Този фунт месо

        е мой, платен от мен, и аз съм прав

        да си го искам. Ако той ми бъде

        отказан тука, срам за този съд,

        позор за венецианските закони!

        Аз диря правосъдие и питам:

        дали ще го получа, или не?

 

ДОЖЪТ

        Съдът отлага се, додето дойде

        Беларио, юристът падуански,

        когото сме поканили нарочно

        да се произнесе по този случай.

 

СОЛАНИО

        От Падуа пристигна току-що

        вестител, ваша светлост.

 

ДОЖЪТ

                                Нека влезе!

 

БАСАНИО

        Антонио! Главата горе! Дръж се!

        Ще дам на тоз евреин всичко свое —

        и кости, и месо! — преди да вземе

        за моя заем капка кръв от теб!

 

АНТОНИО

        Не, аз съм заразената овца

        от стадото, за ножа само годна;

        плодът размекнат, който пада първи

        от клонката. И нека бъде тъй!

        Ти можеш само да останеш жив,

        за да напишеш епитаф горчив

        над гроба ми.

 

Влиза Нериса, преоблечена като писар.

 

ДОЖЪТ

                        От Падуа щом идеш,

        Беларио навярно те изпраща.

 

НЕРИСА

        Да, ваша светлост, и със мене своите

        приветствия.

 

Подава му писмо. Дожът го отваря и зачита.

 

ГРАЦИАНО

                        Евреино, защо

        си точиш ножа толкова усърдно

        о тока на обувката?

 

ШЕЙЛОК

                                По-лесно

        да реже неустойки!

 

ГРАЦИАНО

                                Не о тока —

        точи го о душата си жестока!

        По острота пред нея той отстъпва:

        с тъй тънко острие е тя, че даже

        секирата на градския палач

        не й е равна! Казвай, ни една ли

        молба до тебе не намира достъп?

 

ШЕЙЛОК

        От твоя ум родена, ни една!

 

ГРАЦИАНО

        Презрян копой! Това, че съществуваш,

        разклаща християнската ми вяра

        и кара ме да вярвам с Питагора,

        че могат животинските души

        в човешките тела да се преселват[44].

        Душата ти, преди да стане твоя,

        била е скрита в тялото на вълк,

        обесен за разкъсване на хора[45],

        но с вой отскубнала се е от клупа,

        открила те е в грешната утроба

        на майка ти и вляла се е в тебе,

        за да израснеш звяр в човешки вид!

 

ШЕЙЛОК

        Със викане не се изтрива подпис

        на полица. Не си дери гласа

        и острите си думи запази

        за други спор. Аз диря свойто право.

 

ДОЖЪТ

        В това писмо Беларио ни пише,

        че препоръчва на съда един

        млад мъдър правник. А къде е той?

 

НЕРИСА

        Тук близо, ваша светлост, и очаква

        от вас да го допуснете в съда.

 

ДОЖЪТ

        Със радост. Нека идат неколцина

        да го поканят най-учтиво тук!

        В туй време ний ще разгласим пред всички

        писмото на Беларио. Четете!

 

ПИСАР (чете)

        „Имам чест да известя Ваша Светлост, че писмото Ви ме завари тежко болен. Но когато пристигна Вашият пратеник, у дома се намираше на приятелско посещение един млад римски доктор по правото на име Балтазар. Аз го запознах със спора между евреина и търговеца Антонио и ние по този повод разровихме доста книги. Той знае моето становище, което — разработено допълнително от неговата ученост, чиято широта не мога да възхваля достатъчно — ще изложи пред Вас, като запълни по този начин моето принудително отсъствие. Нека малкият брой на годините му не намали Вашето доверие към него, тъй като до днес не съм виждал тъй младо на възраст тяло да носи тъй стара по мъдрост глава. Предоставям го на любезния ви прием, убеден, че изпитанието ще го представи по-добре, отколкото могат да сторят това моите думи.“

 

ДОЖЪТ

        Вий чухте препоръката гореща

        на стария Беларио. А ето

        пристига младият законовед.

 

Влиза Порция, преоблечена като Доктор по правото.

 

        Добре дошли! Беларио ви праща,

        нали така?

 

ПОРЦИЯ

                Да, ваша светлост, тъй е.

 

ДОЖЪТ

        Тогава заемете свойто място.

        Познавате ли делото, което

        ще гледаме?

 

ПОРЦИЯ

                        Да знам го, ваша светлост.

        Но кой е тук търговецът и кой —

        евреинът?

 

ДОЖЪТ

                        Антонио и Шейлок,

        излезте по-напред! Това са те.

 

ПОРЦИЯ

        Вий казвате се Шейлок?

 

ШЕЙЛОК

                                Точно. Шейлок.

 

ПОРЦИЯ

        Необичаен иск сте предявили,

        но тъй като безукорен е той,

        законът на Венеция не може

        да го обори.

 

Към Антонио.

 

                        Вие пък сте този,

        когото той в ръцете си държи,

        така ли е?

 

АНТОНИО

                Изглежда, че е тъй.

 

ПОРЦИЯ

        Оспорвате ли полицата?

 

АНТОНИО

                                Не.

 

ПОРЦИЯ

        Евреинът би трябвало тогава

        да се смили.

 

ШЕЙЛОК

                        Какво ме принуждава?

 

ПОРЦИЯ

        Не иде милосърдието нивга

        по принуждение. То благ дъждец е,

        поръсил от небето към земята,

        без никой да го кара. Благодат

        за който взема и за който дава,

        по-силно у по-силните в света,

        то повече от златната корона

        приляга на монарха. Този скиптър

        в десницата му, чийто изглед пълни

        душите с уважение и страх,

        е знак на земна власт и земна сила,

        но милосърдието е над него —

        царуващо в сърцата на царете,

        то качество е на самия Бог,

        и светската им власт тогава само

        напомня Божата, когато милост

        смекчава правото… Законът с вас е,

        евреино, ала добре помнете,

        че ако Бог бе само справедлив,

        спасението би било закрито

        за всички ни. Създателя ний молим

        за милост, но самата таз молитва

        би трябвало на милост да ни учи!…

        Говоря всичко туй, за да измоля

        отдръпване на иска ви, защото

        поддържате ли го срещу тогова,

        съдът на град Венеция ще трябва

        да издаде без примерна присъда.

 

ШЕЙЛОК

        Да издаде! За мен не се грижете!

        Подписал е — да плаща!

 

ПОРЦИЯ

                                А нима

        не могат тез пари да му се върнат?

 

БАСАНИО

        Предлагам му ги двойно, тройно даже!

        Готов съм във размер десетократен

        да ги изплащам! Ще заложа всичко:

        ръцете си, главата си, сърцето!

        Не иска! Но ще гледаме ли тъй

        как злото се разправя със доброто?

        Нима не е възможно този съд

        да отмени един-единствен път

        закона със властта си и да спре

        злодейската ръка?

 

ПОРЦИЯ

                        Не е възможно.

        Венеция не знае власт, която

        да бъде над закона. Щом допуснем

        да бъде буквата му нарушена,

        през този първи пробив ще нахлуят

        в града ви рой от грешки. Не. Не може.

 

ШЕЙЛОК

        Сам Даниил[46]! Пророкът сякаш съди!

        Хвала ти, толкоз млад и толкоз мъдър!

 

ПОРЦИЯ

        Къде е полицата? Бих желал

        да я погледна.

 

ШЕЙЛОК

                        Ей я тука, ей я!

 

ПОРЦИЯ

        Предлагат ви трикратна сума, Шейлок!

 

ШЕЙЛОК

        А клетвата ми? Клетвата? Аз клетва

        съм дал пред своя бог! За вас да стана

        клетвопрестъпник? Не, не бих го сторил

        за цялата Венеция!

 

ПОРЦИЯ

                                Тогава

        на полицата срокът е изтекъл

        и по закон евреинът е в право

        да вземе фунт месо от тоз търговец,

        в съседство до сърцето!… Чуйте, Шейлок,

        вземете тройно сумата и дайте

        да скъсам тази полица!

 

ШЕЙЛОК

                                Когато

        условието в нея се изпълни.

        Личи, че вий сте съдник справедлив

        и в мъдрия си увод проявихте

        познаване на своите закони.

        От тяхно име призовавам вас —

        достойния им стълб — да изречете

        присъдата си! Няма на света

        език, способен да ми повлияе!

        Държа на полицата си!

 

АНТОНИО

                                Аз моля

        съда да се произнесе!

 

ПОРЦИЯ

                                Тогава

        гответе гръд за неговия нож!…

 

ШЕЙЛОК

        О, честни съдниче! О, мъдри момко!

 

ПОРЦИЯ

        …Защото венецианският закон

        по своите дух и буква е напълно

        съгласен с неустойката, дължима

        по тази полица.

 

ШЕЙЛОК

                        Да, точно тъй е!

        О, честни съдниче, каква премъдрост

        се криела под младия ти образ!

 

ПОРЦИЯ

        Търговецо, гръдта си разкопчайте!

 

ШЕЙЛОК

        Тъй, мъдри съдниче, тъй точно беше!

        „В съседство до сърцето“, точно тъй!

 

ПОРЦИЯ

        А де са ви везните, със които

        месото ще претеглите?

 

ШЕЙЛОК

                                Тук! Ей ги!

 

ПОРЦИЯ

        Наели ли сте лекар, да избегне

        опасността от смъртен кръвоизлив?

 

ШЕЙЛОК

        А де е казано такова нещо?

 

ПОРЦИЯ

        Изрично никъде. Но би могло

        да бъде сторено от проста жалост.

 

ШЕЙЛОК

        Не, няма го записано.

 

ПОРЦИЯ

                                Добре.

        Търговецо, ще кажете ли нещо?

 

АНТОНИО

        Две думи само. Ето ме готов.

        Ръката ви, Басанио, и сбогом!

        Недейте да скърбите, че за вас

        се случи всичко туй. Съдбата с мене

        във същност се показа милостива:

        тя други път оставя своите жертви

        да надживеят дните на охолство,

        та с поглед кух и разорано чело

        да видят нищи дни, а мен спасява

        от мъките на тази бавна смърт.

        Предайте моя поздрав на жена си

        и разкажете й какъв бе краят

        на вашия приятел, да усети

        как близък съм ви чувствал и как леко

        смъртта съм срещнал, та когато чуе

        тоз разказ, да отсъди тя самата

        дали Басанио е бил обичан.

        А ако вий скърбите за това, че

        загубвате приятеля си, знайте,

        че той със радост е поел дълга ви

        и — ако ножа стигне по-дълбочко —

        ще го плати за вас… от все сърце!

 

БАСАНИО

        Антонио, за Порция бих дал

        живота си, но знайте, че и него,

        и нея, и света от край до край

        не слагам над живота ви! Кълна се,

        бих жертвал всичко — казвам всичко! — само

        от този демон да ви отърва!

 

ПОРЦИЯ

        Не вярвам, че съпругата ви с радост

        узнала би за щедрата ви жертва.

 

ГРАЦИАНО

        И аз обичам своята Нериса,

        но също предпочел бих да е в рая,

        за да измоли горе да смекчат

        упорството на този кучи син!

 

НЕРИСА

        Добре, че туй се казва зад гърба й,

        защото инак бихте си изпатил.

 

ШЕЙЛОК

        Това са християнските съпрузи!

        Аз дъщеря си… О, да бе я взел

        разбойник, произлязъл от Варава[47],

        наместо оня подъл християнин!

        Но губим време. Моля да пристъпим

        към изпълнението!

 

ПОРЦИЯ

        От тоз търговец фунт месо е ваш.

        Гласи законът и съдът решава.

 

ШЕЙЛОК

        О, справедливи съдниче! Тъй точно!

 

ПОРЦИЯ

        Изрязан от гърдите му на живо.

        Съдът решава и гласи законът.

 

ШЕЙЛОК

        О, безпристрастни съдниче! Да почнем!

 

ПОРЦИЯ

        Почакайте! Една подробност само:

        тук казва се изрично „фунт месо“,

        но нищо не е казано за кръв.

        Вземете си тоз фунт месо от него,

        но ако капка християнска кръв

        пролеете, имуществото ваше

        — недвижимо и движимо — ще бъде

        иззето и предадено в хазната

        на град Венеция!

 

ГРАЦИАНО

        О, мъдрост! Хей, евреино! Я чувай!

 

ШЕЙЛОК

        Такъв ли е законът?

 

ПОРЦИЯ

                        Проверете!

        Държахте вий на него, той сега

        държи пък вас! И няма да ви пусне!

 

ГРАЦИАНО

        Ами сега, евреино? О, мъдрост!

 

ШЕЙЛОК

        Тогава съм съгласен да получа

        трикратно заема.

 

БАСАНИО

                        На, дръж парите!

 

ПОРЦИЯ

        Полека! Той за право настоява

        и ще го има. Трябва да получи

        дължимата след срока неустойка.

 

ГРАЦИАНО

        Как беше? „Мъдри съдниче!“ Така ли?

 

ПОРЦИЯ

        Режете, значи, своя фунт месо,

        но, както казахме, без капка кръв

        и точно, нито стотна част от грама

        в по-малко или в повече, защото,

        ако иглата на везните бъде

        на косъм само вляво или вдясно,

        вий ще умрете и благата ваши

        ще бъдат конфискувани изцяло.

 

ГРАЦИАНО

        „Сам Даниил! Пророкът!“, а? Е, как сме?

 

ПОРЦИЯ

        Защо стоим? Какво ищецът чака?

        Да взема свойто!

 

ШЕЙЛОК

                        Нека да ми върнат

        тогава само заема и толкоз.

 

БАСАНИО

        Приготвил съм го. Ето го. Вземи го!

 

ПОРЦИЯ

        Не може. Той от него пред съда

        отказа се и има право само

        на неустойката и нищо друго.

 

ГРАЦИАНО

        „Жив Даниил!“ Голяма благодарност,

        евреино, за този точен израз!

 

ШЕЙЛОК

        И заема ли няма да ми върне?

 

ПОРЦИЯ

        И заема. Полага ви са само

        присъдената вече неустойка,

        и то на ваши риск и отговорност.

 

ШЕЙЛОК

        Тогава нека дяволът я вземе!

        Отивам си!

 

ПОРЦИЯ

                Не, стойте още малко!

        Законът и от другаде ви хваща:

        съгласно него, ако чужденец

        извърши опит, косвен или пряк,

        макар и без успех, да умъртви

        венециански гражданин, то нему

        иззема се имуществото тъй, че

        едната половина се присъжда

        на жертвата, а другата се внася

        в хазната на града; върху живота

        на покушителя власт има Дожът.

        Това ще е съдбата ви, понеже

        и косвено, и пряко тук пред всички

        извършихте срещу тогова опит

        за умъртвяване, какъвто точно

        предвижда се от текста. На колене!

        Молете милосърдие от Дожа!

 

ГРАЦИАНО

        Моли го да даде да се обесиш

        собственоръчно! Но и туй не можеш:

        пари не ще намериш за въже

        и ще те бесят на държавна сметка!

 

ДОЖЪТ

        За да почувстваш, че духът ни друг е

        от твоя дух, преди да си замолил,

        живота подаряваме ти, Шейлок.

        Разбира се, едната половина

        от твойто състояние ще вземе

        Антонио, но тази на хазната,

        покаеш ли се, можем да превърнем

        във дребна глоба.

 

ПОРЦИЯ

                        Да, но само нея.

        Антонио ще си получи свойто.

 

ШЕЙЛОК

        Тогава ми вземете и живота!

        Защо ми е! Вий вземате дома ми,

        издърпвайки опорния му стълб!

        Живота ми ще рухне цял, когато

        отнемете ми средствата за него!

 

ПОРЦИЯ

        Антонио, дали ще се смилите?

 

ГРАЦИАНО

        Да, той ще му даде въже безплатно!

 

АНТОНИО

        Щом ваша светлост и съдът почтен

        му давате едната половина,

        то моля другата да се припише

        на мен, за да я връча, както следва,

        подир смъртта на Шейлок във наследство

        на младия венецианец, който

        избяга неотдавна с дъщеря му.

        Но туй при две условия: тоз тука

        да се покръсти в знак на благодарност;

        и с писмен документ да се обвърже,

        че ще остави след смъртта си всичко

        на дъщеря си Джесика и зет си

        Лоренцо.

 

ДОЖЪТ

                        Ще го стори, инак ние

        от него милостта си ще оттеглим.

 

ПОРЦИЯ

        Евреино, приемате ли туй

        решение?

 

ШЕЙЛОК

                Приемам.

 

ПОРЦИЯ

                        Документът

        да се състави и скрепи със подпис!

 

ШЕЙЛОК

        Пуснете ме да си вървя. По-после

        пратете го дома. Ще го подпиша.

        Не съм добре.

 

ДОЖЪТ

                        Върви си, но внимавай!

 

ГРАЦИАНО

        Да съдех аз, не би си ти откупил

        душицата с един църковен купел —

        тогава вместо кръстници двамина

        съдебни засрдатели дузина

        чрез мазен клуп, а не чрез свят съсъд

        нагоре щяха да те извисят!

 

Шейлок излиза.

 

ДОЖЪТ

        Любезни докторе, ще бъде чест

        за нас, ако приемете таз вечер

        да ни гостувате.

 

ПОРЦИЯ

                        О, ваша милост,

        довечера ще трябва да пътувам

        към Падуа. Дълбоко съжалявам.

 

ДОЖЪТ

        Повярвайте, и ние също. Сбогом!

        Антонио, признателен бъдете

        на доктора. Вий доста му дължите.

 

Излиза, следван от Членовете на съда и Свитата.

 

БАСАНИО

        Любезни докторе, без вас ний двама

        с приятеля ми бихме изтърпели

        присъда страшна и затуй ви молим:

        вземете трите хиляди дуката,

        които на евреина дължехме,

        в награда за блестящия си труд!

 

АНТОНИО

        Подир което пак ще сме ви длъжни

        и винаги готови за услуга.

 

ПОРЦИЯ

        Благодаря. Един успешен ден

        от себе си е сам възнаграден

        и туй, че вий се движите свободно,

        ми плаща пребогато. Мисля даже,

        че вземам толкова за първи път.

        И тъй, не ме забравяйте, синьори.

        Довиждане и всичко най-добро!

 

БАСАНИО

        Не, докторе! Простете, че упорствам!

        Пари не щете — приемете нещо

        против забрава, не като заплата!

        Недейте се обижда и недейте

        отблъсва този знак на благодарност!

 

ПОРЦИЯ

        Пред толкоз настояване ще трябва

        да ви отстъпя.

 

Към Антонио.

 

                        Тез ръкавици

        бих взел за спомен.

 

Към Басанио.

 

                        А от вас тоз пръстен.

        Вий дръпвате ръката си? Защо?

        Аз искам само туй. Не си представях,

        че вий ще ми отвърнете със отказ.

 

БАСАНИО

        Но този пръстен… Той не струва нищо…

        Ще бъде срам за мен да ви го дам!

 

ПОРЦИЯ

        Но аз не искам друго! Изведнъж

        до щя ми се да имам тъкмо него!

 

БАСАНИО

        Ще ви призная: той за мене има

        особена цена. Аз бих ви дал

        най-скъпия в града. Ще го издиря

        с обява, с глашатай! Но само този

        ми оставете!

 

ПОРЦИЯ

                        Виждам, че сте щедър

        на думи и скъперник на дела.

        Научихте ме първо как се проси

        и после как на просяк се отказва!

 

БАСАНИО

        Не, докторе, той дар е от жена ми

        и аз й дадох клетва, че не ще го

        сменя, загубя или подаря!

 

ПОРЦИЯ

        Познат предлог, послужил на мнозина

        в подобни случаи. Ако е умна,

        жена ви няма да се сърди толкоз,

        щом кажете й за каква услуга

        сте подарили нейния подарък.

        Но както и да е! Бъдете здрави!

 

Излиза, следвана от Нериса.

 

АНТОНИО

        Приятелю, дарете му го! Нека

        това, че ме спаси от смърт, надвие

        заповедта на вашата съпруга!

 

БАСАНИО

        Дръж, бързо настигни го, Грациано!

        Предай му пръстена и убеди го

        да дойде у Антонио със теб!

 

Грациано излиза.

 

        Ний също да отседнеме у вас,

        а утре с къдрав бриз във ранен час

        ще литнем, окрилени, към Белмонте!

 

Излизат.

Бележки

[44] „…в човешките тела да се преселват…“ — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно.

[45] „…обесен за разкъсване на хора…“ — в Средновековието са бивали осъждани на смърт не само хората, но и зверовете, извършили „човекоубийство“.

[46] Даниил (библ.) — един от четиримата библейски пророци, наречен „божи съдник“. Проявил още като юноша своята справедливост и съдийска способност.

[47] Варава (библ.) — разбойник, осъден да бъде разпънат на кръст и после помилван — вместо Исус — по желанието на евреите.