Уилям Шекспир
Венецианският търговец (17)

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

 

 

ЛОРЕНЦО

        Синьора, забелязвам, че високо

        цените вий приятелството мъжко!

        Не ви го казвам, за да ви лаская,

        това личи от начина, по който

        понасяте предбрачната раздяла.

        Но ако знаехте какъв чудесен

        и благороден мъж е тоз, комуто

        оказвате такава чест и помощ,

        и колко искрено обича той

        съпруга ваш и господаря мой,

        по бихте се гордели с таз услуга,

        отколкото със всяка своя друга

        привична добрина.

 

ПОРЦИЯ

                                За ни една

        до днес не съм се каяла и няма

        за таз да се разкая: между двама

        приятели, които във беседи

        или забави времето разделят

        и свързани са от взаимна обич,

        не може да не съществува близост

        в характера, в обноските, в духа.

        Туй кара ме да мисля, че и този

        Антонио, щом толкоз е обичан

        от моя господар, е сигур много

        приличен нему. Ако туй е вярно,

        то евтина цена ще съм платила,

        за да спася от злото този двойник

        на моя мил, което пък го прави

        мой двойник също… Само че това

        звучи съмнително. Но чуйте друго:

        Лоренцо драги, за известно време

        ви поверявам целия си дом.

        Заклех се пред небето да живея

        в молитва, придружена от Нериса,

        додето нейният и моят мъж

        се върнат вкъщи. Двете ще се скрием

        във манастирче, недалеч оттук.

        Недейте ми отказва таз услуга,

        която обстоятелства и обич

        ме карат да ви искам!

 

ЛОРЕНЦО

                                Да откажа?

        Издайте само заповед, синьора!

 

ПОРЦИЯ

        Прислугата е вече известена

        и ще ви слуша — Джесика и вас, —

        тъй както слуша моя мъж и мен.

        Така че сбогом и до близка среща!

 

ЛОРЕНЦО

        Щастливи часове и ведри мисли!

 

ДЖЕСИКА

        И сбъдване на всичките мечти!

 

ПОРЦИЯ

        Благодаря ви, Джесика. Вам също

        желая радост!

 

                        Чувай, Балтазар!

        До днес ти бил си ми служител верен

        и днес на твойта вярност се осланям.

        Вземи това писмо, лети със него

        към Падуа и го предай в ръцете

        на братовчед ми, ти го знаеш, доктор

        Беларио. От него ще получиш

        книжа и дрехи. Грабвай ги и тичай

        към корабчето, дето всеки ден

        пътува към Венеция! Когато

        пристигнеш там, аз вече ще те чакам.

 

БАЛТАЗАР

        Не ще загубя нито миг, синьора!

 

ПОРЦИЯ

        Ела, Нериса! Нещо съм скроила:

        ще видим ние своите съпрузи,

        преди да ни очакват.

 

НЕРИСА

                                Ами те?

        И те ли ще ни видят?

 

ПОРЦИЯ

                                Ще ни видят,

        но в дрехи, чийто вид ще ги излъже,

        че сме снабдени със онуй, което

        ни липсва всъщност. Щом се пременим

        като младежи, хващам се на бас,

        по-ловкият от тях ще бъда аз:

        Две ситни крачици в една веднага

        ще удължа и със ръка на шпага,

        подсказвайки със своето гласче,

        че правя се на мъж, а съм момче,

        ще записукам за ужасни свади,

        за врагове, лежащи на грамади;

        ще лъжа за красавици, които,

        понеже до сърцето ми закрито

        да си проправят път не са успели,

        са заболели и дори измрели

        като мухи! Но нямало е как!

        От мен да е зависело, все пак

        за други там оставил бих ги живи,

        но те… И тъй хлапащини лъжливи

        ще трупам, та да мисли всеки мъж,

        че правилно узнал е изведнъж

        под моите обноски кавалера,

        излюпен от училището вчера!

        О, аз го знам тоз тип на самохвалко

        и мога от хвалбите му не малко

        да пусна в ход!

 

НЕРИСА

                        Разбрах ви. Значи трябва

        аз също да си сложа нещо мъжко?

 

ПОРЦИЯ

        Ах, как го каза! Някой да те чуе!

        Подробностите след това! Ела!

        Пред парка чака нашата кола.

        Върви след мен! Минутите летят,

        а имаме над двайсет мили път!