Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Merchant of Venice, –1598 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ТРЕТА СЦЕНА

Улица във Венеция.

Влизат Шейлок, Соланио, Антонио и Тъмничар.

 

ШЕЙЛОК

        Пази го, тъмничарю! Нито дума

        за милост! Туй е гламавият, който

        отпускаше пари във заем даром!

        Пази го, тъмничарю!

 

АНТОНИО

                                Чуйте, Шейлок!

 

ШЕЙЛОК

        Аз искам свойто! Полицата! Клех се,

        че ще си взема вписаното в нея!

        Ти казваше ми „куче“ без причина.

        Добре тогава. Щом като съм куче,

        опитай зъбите ми! Дожът няма

        да ти помогне! Хубав тъмничар!

        Затворникът му се примолил малко

        и той веднага с него на разходка!

 

АНТОНИО

        Поспрете, Шейлок! Чуйте да ви кажа!

 

ШЕЙЛОК

        Не искам да те чувам да ми казваш!

        По полицата и това е всичко!

        Ще ми говори! Аз не съм от тези

        душици мекушави, дето охкат

        и ахкат, щом захленчи християнин!

        Не ме преследвай! И не се надявай!

        По полицата!

 

Излиза.

 

СОЛАНИО

                        Честна дума, туй е

        най-яростният пес, живял сред хора!

 

АНТОНИО

        Да го оставим! Няма да го моля.

        Той иска ми смъртта и знам защо:

        помагал съм на негови длъжници

        от зъбите му да се отърват —

        затуй ме мрази.

 

СОЛАНИО

                        Сигурен съм, дожът

        ще отмени подобна неустойка!

 

АНТОНИО

        Не, дожът е безсилен пред закона,

        защото, накърнявайки правата

        на чужденците, би подбил у тях

        доверието в нашата държава,

        а търговията международна

        е всичко за Венеция. Но стига!

        От загуби и скърби тъй отслабнах,

        че утре в мен ищецът кръвожаден

        не ще намери своя фунт от плът.

        Води ме, тъмничарю! Нека само

        Басанио пристигне, за да види

        сърцето ми дълга си как отдава,

        пък след това, каквото ще да става!

 

Излизат.