Уилям Шекспир
Венецианският търговец (15)

ВТОРА СЦЕНА

 

ПОРЦИЯ

        Недейте бърза, много ви се моля!

        Поотложете избора с ден-два!

        Ако сгрешите, аз ще ви загубя,

        а нещо в мене — друго, не любов —

        ме кара да желая да ви виждам,

        което не е признак на омраза…

        Говоря много — искам да ви кажа,

        че бих желала да ви имам гост

        за месец, два, преди да се явите

        на изпитанието. Знам, че мога

        да ви подскажа избора. Но туй

        ще значи клетвата си да престъпя!

        А то е грях! Но ако пък сгрешите,

        ще ме накарате да се разкая,

        задето не съм дръзнала да стана

        клетвопрестъпничка!… Ах, тез очи,

        с какво вълшебство те ме раздвоиха!

        Сега съм аз наполовина ваша —

        наполовина ваша… тоест моя…

        но тъй като и моето е ваше,

        то цяла ваша!… Да, но в днешно време

        не всекиму удава се да вземе,

        което му принадлежи, и в случай

        че бъдете от своето лишен,

        пратете в ада случая, не мен!…

        Ах, много бъбря!… Но ако го правя,

        то е, защото искам да забавя

        мига на избора!

 

БАСАНИО

                        Не го бавете!

        Мъчение е да живея тъй!

 

ПОРЦИЯ

        Мъчение? Тогава си признайте:

        в какво предателство към любовта

        сте провинен?

 

БАСАНИО

                        Единствено в това

        на подлото неверие: боя се,

        че щастието ми не ще се сбъдне;

        но както плам и сняг в съседство няма,

        тъй любовта ми не дружи с измама!

 

ПОРЦИЯ

        Възможно, но мъчението често

        изтръгва и неистини.

 

БАСАНИО

                                „Тогава

        не ме мъчи, живот ми обещай

        и ще призная правдата докрай!“

 

ПОРЦИЯ

        „Признай я и живей!“

 

БАСАНИО

                                Това и правя!

        Признавам ви, че влюбен съм във вас!

        О, сладостно мъчение, когато

        мъчителят самичък ни подсказва

        спасителното слово! Аз ви моля,

        водете ме към жребия, синьора!

 

ПОРЦИЯ

        Да бъде! Аз съм тук, в едно от трите.

        Ако ме любите, не ще сгрешите!

        Нериса и вий всички, настрани!

        И музика, додето моят гост

        извършва своя избор! Ако сбърка,

        да бъде краят му като на лебед,

        умиращ с песен; и за да е пълно

        сравнението, аз ще наводня

        очите си със сълзи, та полека

        той в бистрото им ложе да потъне.

        Но ако пък улучи, то тогава

        да бъде музиката тръбна слава,

        сигнал звънлив, при чийто първи звук

        тълпата верноподанна се скланя

        пред току-що венчания монарх;

        или да спомня утринните звуци,

        които се прокрадват все по-ясни

        във сънното ухо на годеника

        и канят го на сватба!… Ето, той

        пристъпва като младия Херакъл —

        и при това подтикван от любов! —

        когато иде да освобождава

        ридаещата Троя от онази

        девича дан, която тя дължала

        на морското чудовище^[39]. И аз

        съм жертвата, а пък това са там

        троянките, следящи с ужас ням

        какъв ще бъде изходът на боя.

        Животът мой зависим е от твоя,

        геройо скъп, и този бой свиреп

        вълнува мене повече от теб!

                        ПЕСЕН (която трае, докато Басанио разглежда ковчежетата)

 

                „Къде се ражда любовта ни?

                В гръдта? В ума? С какво се храни?

                И кой й пее нани-нани?

                Кажи, кажи!

 

                От среща на очи родена,

                тя суче ласки два-три дена,

                но на четвъртия, студена,

                лежи, лежи!

                        И й пеят нани-нани

                        погребалните камбани.

                        Бим-бам-бум!“

ВСИЧКИ

                        „Бим-бам-бум!“

БАСАНИО

        Едно е външност, а пък друго — същност.

        Украсата — каква велика сила!

        В съда кое престъпническо дело,

        подправено със словеса умело,

        не се е отървало? От амвона

        коя греховна ерес, подкрепена

        от изглед благ и два свещени текста,

        не е успяла да добие вид

        на божа правда? Няма ни един

        порок човешки, да не носи външно

        цвета на добродетел! Само колко

        страхливци, надарени със сърца

        измамни като стъпала от пясък,

        са пуснали бради като на Марс^[40].

        но изкорми ги — черният им дроб,

        във който смелостта се съхранява,

        не чер, а млечнобял ще се окаже.

        Затуй и кичат се с мъжествен нараст,

        да плашат гаргите! Ами жените,

        нима не си купуват хубостта

        на грамове? И, о, природно чудо:

        тез, дето с нея кичат се по-тежко,

        по-леки се оказват! Кой не знае,

        че буклите им, тези златни змийки,

        играещи тъй младо със ветреца,

        получени са често във наследство

        от чужди чар, че расли са на череп,

        отколе в гроба? Всякоя украса

        е бряг, приканващ със скали подводни,

        красиво було, под което често

        се крие грозотия. Тя е ловка

        примамка, чрез която хитростта

        пленява разума. Затуй, о, злато,

        разкошно, но все пак неуголило,

        глада на Мидас^[41], аз не те желая!

        И теб не ща, сребро, посредник, тичащ

        между човеците! Но ти, олово,

        ме трогваш със суровото си слово

        и радваш ме със своя облик сив.

        Избирам те! Дано да съм щастлив!

 

ПОРЦИЯ

        Как всички други чувства отлетяха;

        съмненията, рязката уплаха,

        гнетът и ревността зеленоока!

        Любов, смири на радостта потока,

        възторга сдръж, екстаза отслаби —

        със щастие преляло да не би

        да ме удавят!

 

БАСАНИО (отваря оловното ковчеже)

                        Порция! Ликът ви!

        Не, не, успял е някой полубог

        почти да сътвори човек отново!

        О, тез очи! Дали се движат те,

        или така изглежда ми, защото

        аз движа своите? О, двете устни,

        които дъх нектарен е открехнал!

        Такава именно раздяла сладка

        на сладката им дружба отговаря!

        Косите? Да, художникът от тях

        с умение на паяк изтъкал е

        златиста мрежа, за да падат в нея

        като комарчета сърцата мъжки;

        но как с очите е успял, не зная —

        когато нарисувал е едното,

        как то не му е заслепило двете,

        та смогнал е да му изпише братче?

        А както моята похвала куца

        пред таз тъй вярна снимка от живота,

        така самата тя напразно тича

        зад образеца жив!… Но нека видим

        какво ще ми предскаже този свитък:

 

                „Ти разбра, че външността

                често крие суета

                и под мойта сивота,

                смел, отвори си врата

                към сплавта от красота

                и душевна чистота.

                Ако нейде по света

                нямаш другаде мечта,

                за целувката света

                слей със Порция уста!“

 

        Мил свитък, но угодно ли е вам?

        Пристъпвам, за да взема и да дам!

 

        Като атлета, който чувства ясно

        сред одобрението многогласно,

        че е надвил, но още изумен е

        и в шемет пита се: „Дали за мене

        са всички тез възторзи, или не?“,

        така и аз, пред вас на колене,

        със кръв, шумяща във главата лудо,

        не вярвам в туй невероятно чудо,

        додето то е голо и само,

        без подпис ваш, заверка и клеймо.

 

ПОРЦИЯ

        Басанио, мой скъпи, туй съм аз.

        Не съм тщеславна, но заради вас

        бих искала да съм хиляда пъти

        по-хубава, по-умна, по-богата!

        Във вашите очи за да израсна,

        мечтая да надмина всяка друга

        по дарби, чарове, имоти, връзки.

        Но сборът на това, което имам,

        е празен сбор от нули: аз съм проста,

        неука и неопитна девойка,

        щастлива, че не е все още стара,

        за да се учи; още по-щастлива,

        че е израсла не дотолкоз тъпа,

        та да не може да се образова;

        и най-щастлива, че на вас отдава

        за ръководство разума си крехък,

        учителю, владетелю, кралю!

        Със мене всичко мое става ваше.

        Аз бях глава на този дом, хазайка

        на таз прислуга, господарка пълна

        на себе си. От днеска дом, прислуга,

        самата аз — сме ваши. В знак на туй

        вземете, господарю, този пръстен,

        но знайте: ако с други го смените,

        загубите го или подарите,

        това на мен причина ще достави

        със право да отхвърля любовта ви!

 

БАСАНИО

        Синьора, вий отнехте ми речта!

        Сама кръвта ми сякаш ви говори

        и пълни ме със радостния смут,

        настъпващ във тълпата забръмчала

        след словото на краля й обичан,

        когато всички чувства се взаимно

        унищожават и остава само

        ликуване, изказано и не —

        но вярвайте, ако се разделят

        тоз пръст и пръстен, в мене дух и плът

        ще се разкъсат. И тогава знайте,

        че вашият Басанио е мъртъв.

 

НЕРИСА

        Госпожо, господине, дойде ред

        за всички тук присъстващи, чиито

        желания се сбъднаха напълно,

        да викнат: „Радост! Радост и любов

        за господарката и господаря!“

 

ГРАЦИАНО

        Вам, господарю мой, и вам, синьора,

        аз щастие безкрайно пожелавам,

        защото се надявам, че и вие,

        когато дойде време за венчавка,

        не ще откажете наред със вас

        такъв обряд да изтърпя и аз.

 

БАСАНИО

        От все сърце, но откъде жена?

 

ГРАЦИАНО

        Аз я дължа на вашта добрина.

        Съзряхте вий хазайката, на мен пък

        прислужницата хвана ми окото;

        вий влюбихте се пламенно, аз също

        реших от вас назад да не остана;

        от жребий вий зависехте, аз тоже

        на косъм бях но същата причина,

        защото, колкото и пот да леех

        във ласки и макар от нежни думи

        да ми пресъхна гърлото, успях

        от таз красавица да грабна само

        това полусъгласие най-сетне —

        и моля бога да не се отметне! —

        че с мен ще се венчае, ако вие

        успеете да вземете ръката

        на господарката й. Инак — ядец!

 

ПОРЦИЯ

        Нима това е истина, Нериса?

 

НЕРИСА

        Ах, да, синьора, ако разрешите.

 

БАСАНИО

        А честно ли говориш, Грациано?

 

ГРАЦИАНО

        Съвсем честно, синьор!

 

БАСАНИО

        Тогава сватбата ви ще бъде чест за нашето празненство.

 

ГРАЦИАНО

        И който направи първото момче, получава кесия с дукати!

 

НЕРИСА

        Добре ще е да ти падне!

 

ГРАЦИАНО

        Напротив, тъкмо ако ми падне, няма да е добре!

        Но кой се вижда?

        Лоренцо с друговерката. И с тях

        Салерио, приятелят ми стар!

 

БАСАНИО

        Лоренцо и Салерио — чудесно!

        Добре дошли, ако съм вече в право

        така да ви приветствам в този дом!

        Прекрасна Порция, това са мои

        приятели.

 

ПОРЦИЯ

                        И мои също значи.

        Бъдете наши гости, господа!

 

ЛОРЕНЦО

        Благодаря за таз висока чест.

        Да си призная, не възнамерявах

        да идвам тук, но срещнахме случайно

        Салерио и той почти насила

        ни взе със себе си.

 

САЛЕРИО

                        И знам защо.

        Синьор Антонио ви поздравява.

 

БАСАНИО

        Преди да го отворя, как е той?

 

САЛЕРИО

        Не е добре, макар и да е здрав,

        но здрав по дух, макар и не добре.

        Писмото впрочем ще ви каже всичко.

 

ГРАЦИАНО

        Нериса, занимавай чужденката!

        Приятелю Салерио, да чуем:

        що ново във Венеция и как е

        добрият ни Антонио, тоз княз

        между търговците? Да би узнал,

        че ние със Басанио сме двама

        Язоновци, че руното е наше!

 

САЛЕРИО

        Да бяхте завоювали туй руно,

        което той загуби!

 

ПОРЦИЯ

                        Май писмото

        съдържа лоши вести, от които

        страните на Басанио бледнеят!

        Умрял е скъп приятел! Нищо друго

        не би могло да промени тъй бързо

        лика на толкова спокоен мъж.

        Ах, боже! Все по-лошо и по-лошо!…

        Мой друже, като ваша половина,

        аз мисля, че съм в право да узная

        поне наполовина туй, което

        тоз лист ви казва.

 

БАСАНИО

                        Да, любов, но той

        ми казва най-печалните неща,

        които са очерняли хартия.

        Спомнете си: когато ви признах,

        че ви обичам, аз признах ви също,

        че нямам нищо, че богат съм само

        със свойта кръв. Това бе чиста правда

        и аз говорех като благородник.

        Ала сега на вас ще стане ясно,

        че даже и със тези честни думи

        съм лъгал като сетен самохвалко,

        понеже трябвало е да ви кажа,

        че туй, което имам, е във същност

        не нищо, а по-малко и от нищо,

        че за да дойда тук, съм задлъжнял

        към свой приятел, който зарад мен

        е задлъжнял към своя неприятел.

        Писмото е от него и аз чувствам,

        че този лист е неговото тяло

        и всяка буквица във него — рана,

        шуртяща кръв!… Салерио, кажете,

        наистина ли всичките му стоки

        потънали са? Тез от Лисабон

        и Мексико? От края берберийски^[42]?

        От Англия и Триполис? Нима

        не е успял едничък негов кораб

        през острите засади на скалите

        да се промъкне читав?

 

САЛЕРИО

                                Ни един.

        Освен това изглежда, че дори

        и да намери някъде пари,

        за да плати дълга си, вече оня,

        евреинът, едва ли ще ги вземе.

        Не зная същество в човешки образ

        да храни към човек такава злоба!

        На дожа той досажда ден и нощ,

        крещи, че ако не получел свойто,

        законността в републиката щяла

        да се разклати цяла. Двайсет души

        търговци тежки, много първенци

        и дожът сам говориха със него,

        но не успяха да го отклонят

        от злата мисъл. Той едно си знае:

        дълг, полица, просрочка, неустойка!

 

ДЖЕСИКА

        И аз го чух, когато бях в дома му,

        да заявява на Тубал и Хус,

        от неговото племе, че дори

        пред двайсет пъти повече дукати,

        отколкото Антонио дължи му,

        би предпочел месото му да вземе.

        Познавам го добре: ако законът,

        властта и силата не му попречат,

        Антонио ще си пострада зле!

 

ПОРЦИЯ

        И тоз Антонио в опасност, значи

        е ваш приятел?

 

БАСАНИО

                        Да, и най-добрият!

        Човек от тези редките, които

        не дирят корист и не знаят отдих,

        когато е за правене добро,

        и който носи в себе си честта

        на древен римски гражданин.

 

ПОРЦИЯ

                                        А колко

        дуката на евреина дължи?

 

БАСАНИО

        Три хиляди. И всички зарад мен.

 

ПОРЦИЯ

        Не повече? Шест хиляди му дайте!

        И удвоете ги! И утроете

        полученото! Но не бива косъм

        да падне от главата на такъв

        приятел рядък по вина на моя

        Басанио! Да идем първо в черква

        да се венчаем, а след туй веднага

        летете към Венеция при своя

        приятел пръв! Не искам да лежите

        до Порция с измъчена душа!

        Аз злато ще ви дам да погасите

        нищожния си заем двайсет пъти.

        Сторете го и доведете тука

        приятеля си. Дотогаз ний двете

        вдовици и девици ще останем.

        Но да вървим! Напред! Че път ви чака

        веднага подир сключване на брака.

        И не, не се отдавайте на скръб —

        платих ви скъпо, тъй че сте ми скъп!

        Но, моля, прочетете ми писмото!

 

БАСАНИО (чете)

                „Скъпи ми Басанио, корабите ми потънаха, заемодателите са ме хванали за гърлото, състоянието ми се стопи, полицата ми към евреина е просрочена и ще трябва да я платя с живота си. Но вие ще се издължите към мене докрай, ако ви зърна, преди да умра. Все пак решавайте сам — не бих искал това писмо да ви насили, ако обичта сама не ви тласка към мен. Прощавайте!“

 

ПОРЦИЯ

        Вървете, скъпи! Оставете всичко!

 

БАСАНИО

        Щастлив ме прави вашата повеля,

        но тъй назад ще бъда устремен,

        че няма да проточа с миг в постеля

        раздялата помежду вас и мен!