Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Merchant of Venice, –1598 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ДЕВЕТА СЦЕНА

Белмонте. Стая в дома на Порция.

Влиза Нериса, съпроводена от Слуга.

 

НЕРИСА

        Откривай бърже! Принцът арагонски

        положи вече клетва и се готви

        към избор да пристъпи незабавно!

 

Тръбен звук. Влизат Арагонският принц и

Порция, следвани от Свитите си.

 

ПОРЦИЯ

        А туй са, благородни принце, трите

        ковчежета. Улучите ли вие

        това, в което скрит е моят образ,

        веднага ще празнуваме венчавка;

        при неуспех обаче пак тъй бързо

        ще трябва да заминете оттук.

 

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

        Синьора, аз положих тройна клетва:

        във случай че съдбата измени ми,

        най-първо никому да не разкрия

        кое от тез ковчежета избрал съм;

        след туй, докато жив съм на земята,

        да не помисля вече за женитба;

        и, най-подир, оттук да отпътувам

        без дума повече.

 

ПОРЦИЯ

                        Да, тази клетва

        е длъжен да положи всеки, който

        решил е да рискува много нещо

        за нещо толкоз малко като мен.

 

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

        И аз ще го рискувам, честно слово!

        Какво? До злато и сребро — олово?

        „Със мене ще рискуваш това, което имаш.“

        Съгласен, но поне да бе красиво,

        а то олово тягостно и сиво!

        Да видим златото. Е, туй е друго:

        „Във мене ще намериш, което иска всеки.“

        Но да не би таз дума „всеки“ тука

        да означава паплачта неука,

        която вижда видимото само

        и вместо да прониква в същността,

        като глупачка-лястовичка слепва

        гнездото си отвънка, по стените,

        изложени на всеки дъжд и вятър?

        Не, аз не ща мечтата на такава

        необразована и низка гмеж!

        Да видим ти какво ще ми дадеш,

        съкровищниче сребърно. Аха:

        „От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

        Чудесно казано! Не е ли срамно

        величие да гониш, без да имаш

        печата, че достоен си за него?

        Във гордост незаслужена не бива

        да се намята никой! Ако служби

        купуваха се само със заслуги

        и почести добиваха се само

        по честен начин! О, тогава колко

        от тез, които чакат гологлави,

        вървели биха със глави покрити!

        И колко, дето днеска заповядват,

        се биха подчинявали! От много

        простащина нахална би било

        очистено зърното благородно

        и много благородство срамежливо

        би блеснало сред измета на дните

        за нова чест!… Но изборът ме чака:

        „От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

        И аз го взимам! Дайте ми ключето,

        за да отхлупя жребия си!… Ето!

 

ПОРЦИЯ

        Тъй дълга реч за тъй нещастен избор!

 

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

        Какво е туй? Един изплезен урод,

        подаващ лист, предназначен за мен!

        О, колко е далеч това плашило

        от вас, синьора, и от всички мои

        надежди и действителни достойнства!

        „От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

        Това ли съм заслужил? Грозен присмех?

        Не ща да вярвам! Чаках друга участ!

 

ПОРЦИЯ

        Осъденият, принце, рядко смята,

        че право го е съдил съдията.

 

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

        Какво тук пише?

 

Чете.

 

                „Седем пъти в огън бях,

                седем пъти туй разбрах:

                Следвай разума без страх,

                а бъди с мечтите плах.

                Много хора с горд замах

                гонят сенки и за тях

                стават като мен за смях.

                В път обратен вдигай прах

                и прости тоз малък грях,

                че над теб се подиграх.“

 

        О, и век да чакам тук,

        краят няма да е друг!

        Малко ли ми бе това —

        една глупава глава,

        та сега, о, богове,

        трябва да се връщам с две?

        Сбогом, ангел мой. До смърт

        клетвата ще пазя твърд!

 

Излиза със Свитата си.

 

ПОРЦИЯ

        …Така молецът каза на свещта.

        Тез мъдреци уж знаят сто неща,

        но нещо щом потрябва да решат,

        успяват безотказно да сгрешат!

 

НЕРИСА

        Тя, старата пословица си знае:

        бесило ли, венчило ли — съдба е!

 

ПОРЦИЯ

        Е, да. Спусни завеската, Нериса!

 

Влиза Слуга.

 

СЛУГАТА

        Къде ли господарката се дява?

 

ПОРЦИЯ

        Тя дява се, приятелю, тъдява.

 

СЛУГА

        Простете, господарко!… Вън пред входа

        пристигнал е венецианец млад

        да извести, че вашият палат

        ще бъде посетен от този, чийто

        слуга бил той и от чието име

        донесъл е веществени привети,

        което значи, думи на поети,

        скрепени с дарове. За пръв път виждам

        любовен пратеник със толкоз чар.

        Предшествува той своя господар,

        тъй както чист априлски ден долага,

        че лятото разкошно е на прага!

 

ПОРЦИЯ

        Достатъчно! Предчувствам, ще ми кажеш,

        че е красавец като теб. Нериса,

        върви след мен — жадувам да узная

        кого предшества нежният вестител,

        разхвалван тъй от тоз приятел тук!

 

НЕРИСА

        Басанио! Не може да е друг!

 

Излизат.