П. Г. Удхаус
Пълнолуние в Бландингс (20)

III

Не мина много и Фреди отново се появи в стаята на Бил. Изчисленията на последния възлизаха на час и половина, но бяха погрешни и се дължаха на опънати нерви. Той бурно възнегодува, че приятелят му не е трябвало да спира край пътя и да плете венци от маргаритки, но Фреди махна с ръка успокоително.

— Бях възможно най-експедитивен, Мазол — увери го той. — Ако съм позакъснял, то е защото досега работех за твоите интереси. Имах една-две малки задачи, които трябваше да изпълня преди да се върна.

— Наред ли е всичко?

— Ако ме питаш дали съм видял Пру и дали съм ви помирил, отговорът е не. Не се беше върнала от посещението у Бримбълови. Те живеят в онова забутано място Шрусбъри. Странна е тая провинциална практика да се таралянкаш с километри, за да идеш на посещение. Контиш се с часове с най-неудобните си дрехи, кръстосваш полето под палещото слънце, накрая се добираш до Шрусбъри и какво намираш! Бримбълови. Както и да е — продължи Фреди, като забеляза у публиката признаци на нетърпение, — иска ти се да знаеш какви мерки съм взел, след като Пру не е била на разположение. Но преди да съм изложил всички подробности, нека първо да уточним нещата. Наистина ли искаш това помирение? Искам да кажа, готов ли си заради него да лазиш, да пълзиш на колене и да се съгласяваш с всичко?

— Да.

— Като си наясно — просто го споменавам, — че това ще бъде твърде незавидно начало на евентуалния ти брачен живот и ще сведе шансовете ти за доминиращ партньор практически на нулата.

— Да.

— На твое място не бих дал толкова бърз отговор, Мазол. Познавам младата Пру по-добре от теб. Като всички други фъс…, хм, дребни момичета, и тя е малко деспотична. Пуснеш ли я под масата, ще ти седне на врата. С мен винаги е била любезна и почтителна, защото съм пипал със здрава ръка. Дребните момичета са като женските пекинези. Виждал ли си някога мъж под робството на женски пекинез? Не може да си каже името. Той…

— Продължавай — прекъсна го Бил. — Давай, карай напред!

— Добре. Хм, ако си решил точно това, можем да минем към следващата точка от дневния ред. Първото нещо, което направих, като стигнах до дранголника и разбрах, че Пру не си е в килията, беше да проведа един междуградски разговор с чичо Гали.

— Гали?

— Именно. Знаех си, че ако някой може тутакси да излезе с идея, това ще е той. И не сгреших. Две минути след като се запозна с фактите, подкрепяйки се само с едно уиски със сода, докато аз чаках на телефона, той измисли спасението. Идея за милиони.

— Господ да го поживи!

— Всички така казваме. Разправял ли ти е някога как ожени братовчед ми Рони Фиш за една хористка под носа на сдружената опозиция на цяла фаланга настръхнали и несъкрушими лели?

— Не. Направи ли го наистина?

— И още как. Явно възможностите на тоя забележителен мъж нямат предел. Имаш късмет, че е на твоя страна.

— Знам. И каква му беше идеята?

— За милиони — повтори Фреди с физиономията на човек, налапал вкусна хапка. — Идвало ли ти е наум, Мазол, че притежател на работна ръка върху толкова голям терен, какъвто е баща ми, никога не знае колко работника точно му се водят на отчет. Вземи градинарите, например. Ясно му е, че наоколо щъкат един куп подобни честни люде, но едва ли може да различи поне един от останалите. Ако се разхожда някоя сутрин и види някой от тях да се подпира на лопатата си, никога няма да си каже: „А ето го добрия стар Джордж, плувнал в пот“, или пък добрия стар Джо, или Пърси, или Питър, или Томас, или Сирил или който е там. Само ще си промърмори: „Я, един градинар“ и ще си отмине с небрежно махване на ръка: „Добре, градинарю, давай в същия дух“. И така…

Последните няколко секунди Бил беше започнал да свива и отпуска трескаво юмруци. Тук вече не издържа:

— Карай, карай, не можеш ли да продължиш? Давай напред, продължавай, продължавай. Какви са тия щуротии за градинари?

— Не са щуротии, Мазол — сопна се Фреди огорчено.

— Чакам да чуя какво е предложил Гали.

— Ами казвам ти го колкото мога по-бързо, по дяволите. Когато се консултирах с чичо Гали по телефона, той се сети, че всеки, който си поиска, може да иде и да обработва градините в имението, без да му се задават въпроси. Чаткаш ли? Разбира се, че чаткаш, фасулска работа. Ако искаш да се промъкнеш на територията на Замъка, можеш да го постигнеш, като се престориш на градинар. Ако пък ми кажеш, че не разбираш нищо от градинарство, ще ти река, че не ти и трябва. Единственото, което се налага да правиш, е да сновеш наоколо с гребло или мотика и да изглеждаш усърден. Гребла и мотики могат да се купят в магазина на Смитсън на главната улица.

Бил изведнъж загря идеята и му се стори толкова добра, че за секунда остана зяпнал. После започна да проумява и недостатъците.

— Ама няма ли някой главен градинар, или нещо подобно, който да наглежда останалите?

— Има. Макалистър. Трябваше да се разбера с него, затова се забавих. Всичко е уредено. Една петачка си смени притежателя и готово. Можеш да се настаниш без да му береш грижа. Ако един възрастен шотландец, който изглежда като пророк, дойде и те огледа въпросително, не се бой. Само му кимни и кажи, че градините му правят чест. А ако срещнеш бащицата, поздрави го почтително.

Съмненията на Бил се стопиха и вече нищо не му пречеше да се присъедини към оценяването на плана като идея за милиони. Всъщност, думата му се стори слаба.

— Направо е бомба, Фреди.

— Нали ти казах.

— Мога да се навъртам…

— … докато Пру се появи…

— … и да се разхождам с нея…

— … за да си изясните нещата и да постигнете разбирателство. А ако не се появи тя, ще се появи някоя кухненска прислужница, а ти можеш да й пуснеш две-три монети и една бележка за Пру, която, разбира се, трябва да имаш готова в джоба си. Какво има, Мазол?

Лицето на Бил внезапно бе потъмняло. Върху му отново се изписаха отчаяние и мъка.

— О, Господи!

— Случи ли се нещо?

— Няма да стане. Баща ти ме познава.

Фреди вдигна вежди. Изглеждаше весел и безгрижен.

— Да не би да си мислиш, че чичо Гали ще пропусне толкова важен момент? Скъпи ми друже! Праща ти я със следващата поща.

— Коя?

— Оная.

Ужасно подозрение порази Бил. Той пребледня.

— Не — не и това? — потрепера той.

— Чичо Гали тръгна веднага към Фрути Бифън, за да си я вземе. Честно, Мазол, не разбирам какво е това странно предубеждение към подобна вещ. Разбира се, не съм я виждал лично, но щом приятелчето Бифън е изглеждал с нея като асирийски монарх, значи трябва да е достолепна и забележителна. Е, както и да е, за да станеш градинар, трябва да имаш някаква маскировка, затова си я залепи като добро момче, ето това е моят съвет. А сега, друже, ще хуквам. Живо-здраво, успех и Господ да ти е на помощ.