Джуд Деверо
Клопка за двама (12)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Ели? — Ранди беше нервна. — Защо си толкова притеснен?

Беше рано, а Ранди беше изцапана с боровинков сос. Ели през десет минути ходеше до прозореца.

— Ако чакаш Дядо Коледа, той отдавна е забравил нашия дом.

Искаше да се пошегува, ала се натъжи. Тази година не можеше да си позволи коледни подаръци и постоянно се притесняваше как ще издържа и двамата. Да не говори за времето, когато щяха да са трима…

Ранди бе спряла да мисли за лошите неща като пари и къде, и как… Избягваше да мисли и за Франк Тагърт, този отвратителен…

Трябваше да бъде спокойна, постоянно си го повтаряше наум. Гневът не е полезен за бебето, нито за Ели.

— Челси ли чакаш? — попита тя.

— Не сега, по-късно… — Момчето млъкна и неочаквано се ухили до уши. Като че ли щеше да полети от щастие. В следващия миг запази самообладание, отиде най-непринудено до дивана, седна и взе едно списание. И тъй като списанието бе за домакини, Ранди заподозря нещо.

— Ели, имаш ли нещо против да ми кажеш какво става? Цяла сутрин гледаш през прозореца и… — Тя млъкна и се ослуша. — Това не е ли конски тропот? Ели, какво си направил пак? Каква каша сте забъркали с Челси?

Той я погледна невинно и продължи да се взира в списанието.

— Ели! — малко по-високо изрече Ранди. — Ама този кон идва на нашата веранда!

Синът й си седеше невъзмутимо и едва се сдържаше да не се засмее. Ранди също се усмихна, помисли си, че сега ще отвори вратата и ще види малката красива Челси на понито си, косата й ще се развява буйно, а в ръката си ще държи кошничка с коледни лакомства и подаръци. Ранди се съгласи да участва в тяхната игра.

Избърса ръцете си и се опита да изглежда сериозна, след което се приближи до вратата и се приготви да се изненада и да се зарадва.

Не й се наложи да се преструва. Ахна от изненада. Не, по-скоро изпита истински шок. Вместо понито на Челси видя огромен черен жребец на верандата си. Някакъв мъж, облечен в черно, беше на коня и се опитваше да усмири животното и да наведе главата му, за да може да мине под ниския покрив на верандата.

— Има ли някакви кобили наоколо? — извика ездачът.

— Да, при съседите — изкрещя му и Ранди, като си помисли, че гласът му й се струва познат. — Да ви помогна ли да намерите пътя? — рече и се приближи към него.

След няколко силни дръпвания на юздите и някое и друго проклятие ездачът успя да успокои животното. След това мъжът се наведе, извади от седлото дебел плик и рече:

— Госпожо Харкорт, представям ви… — Думите му секнаха, щом я погледна.

— Миранда — прошепна.

Ранди също загуби дар-слово. Преди миг наблюдаваше черен ездач, който се бори с черен жребец, а в следващия барикадираше вратата.

Франк бе скочил веднага, като съвсем забрави да завърже животното, и викаше пред вратата:

— Миранда! Моля те да ме изслушаш. Трябва да говоря с теб.

Ранди беше опряла гръб на вратата и гледаше подозрително към сина си, който най-съсредоточено четеше списанието, като че бе най-интересното нещо на света.

— Ели! Не знам как точно си замесен в цялата тази история, но искам обяснение, и то сега.

Отвън Франк не знаеше какво да прави. Беше потресен и объркан. Той очакваше да се срещне с майката на Ели, а вместо нея бе видял Миранда, жената, която обичаше, жената, която го преследваше в мислите му вече два месеца и не му даваше миг покой.

Франк се облегна на стената и бързо си изясни нещата. Ели се бе свързал с Майк, за да заведе Миранда в хижата, а оттам всичко стана по негова и на Миранда вина. Изведнъж се почувства пълен глупак, ала в следващия миг се усмихна. Какво по-добро можеше да му се случи от това? Момчето, което обичаше от цялата си душа, бе син на жената, която обичаше, а Ели бе споменал, че майка му ще има бебе — неговото бебе.

— Миранда — рече той, — трябва да говоря с теб.

— Само през трупа ми — изкрещя Ранди. — И разкарай смрадливия си кон от верандата ми!

Ранди ядосано изгледа сина си.

— Като се оправя с теб, млади момко, ще съжаляваш както никога досега. — Тя също се бе досетила за общото между хижата, Франк, Ели и Челси.

Ели се преструваше на силно заинтригуван от статиите, ала се забавляваше от разигралата се комедия. Разбира се, не изпускаше нито една дума.

Може би заради дрехите, или защото беше Коледа, или пък защото Франк не робуваше на правилата и нормите на поведение, той грабна някаква саксия от верандата и счупи стъклото на вратата. После бръкна с ръка вътре и отключи.

— Как смееш! — изкрещя Ранди, когато той влезе. — Ще се обадя в полицията!

Той я сграбчи, преди да стигне телефона. Бе сигурен, че трябва да й се извини, че трябва да изрече подходящите думи, ала не ги намираше. Спомняше си само как бе правил любов с нея онази нощ, бе изпитал най-върховното удоволствие през целия си живот. И без да мисли, я целуна. Когато се отдръпна от нея, а тя понечи да каже нещо, той я целуна отново.

Когато спря да я целува, Ранди бе в обятията му.

— Сега ме изслушай, Миранда! Може и да не съм герой от книгите ти, но знам, че те обичам.

— Но ти ме изостави — прошепна тя.

— Да, наистина. Чувствата ми бяха толкова силни, че не можах да издържа. Бях чувал за любовта, но не знаех, че е толкова ужасно да бъдеш силно влюбен в някого. Мислех си, че е хубаво нещо.

— Не — прошепна тя и той я целуна за сетен път.

— Сега — рече той — ме чуй. Обичам те. Обичам и Ели, и то отдавна. Дори ти разказах за него в хижата.

— Ели?

— Да, Ели. И обичам детето ни, което носиш, и ще се опитам да бъда най-добрият баща. Може и да не съм добър баща и съпруг, но ще се старая, обещавам ти. Аз… — Изведнъж думите му секнаха и той я стисна:

— Омъжи се за мен, Миранда. Моля те, моля те, омъжи се за мен. Съжалявам, че те оставих онзи ден. Всичко стана толкова внезапно. Мислех си, че мога да те забравя. Ала не мога — може би заради лунната светлина или природата, или ягодовите ти вафли.

— Кое по-точно?

— Не знам. Самата ти. Обичам те. Моля те, омъжи се за мен.

Преди Ранди да отговори, Ели скочи и се развика:

— Да! Да, ще се омъжи за теб. Да, да, да.

— Не мога — започна тя. Ели, застанал зад гърба й, започна да целува ръката си. Франк бе толкова развълнуван, че отначало не разбра какво се опитва да му каже той.

Франк послуша съвета на Ели и целуна Ранди.

— Помисли за децата.

— Но аз не съм сигурна…

Той я целуна отново.

— Обичам те. Не ме ли обичаш и ти поне малко?

Ранди се усмихна.

— Разбира се. Ти не го заслужаваш, но въпреки това те обичам. — Тя се отдръпна, за да срещне погледа му. — А Джулиан? Не се отнесе добре с него.

— За пръв път изпитах ревност. За шест седмици Джулиан започна да скучае без мен и аз отново го наех на половината от предишната му заплата. Миранда, моля те, омъжи се за мен.

В този миг се чу сирена на няколко преки от къщата, конят се подплаши и влезе в къщата. Затича се към Франк, Ранди и Ели и те всички се отдръпнаха стреснати.

— Глупаво животно — промърмори Франк, докато конят му претърсваше джобовете за ябълки.

— Чия идея беше конят? — попита Ранди.

— Моя — изрекоха едновременно мъжете.

Това бе напълно достатъчно за Ранди. Тя знаеше как да постъпи. От самото начало Франк й напомняше на някого, сега осъзна на кого: на Ели.

— Да — каза и се хвърли на врата му. — Ще се омъжа за теб.

Ели ги прегърна и двамата.

— Получих това, което исках за Коледа и за рождения си ден. Сега вече мога спокойно да отида в Кембридж или Принстън. — Ала майка му и Франк не го чуха, тъй като отново се целуваха.

Усмихнат, Ели се отдръпна от тях и се затича към стаята си, за да се обади на Челси и да й съобщи новините.

Робин и Мариан бяха изпълнили мисията.