Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Ах, ти, ах, ти —

Защо ли не обви

Ръце около мен

И не прошепна името ми?

Защо не приюти главата ми

На своето рамо?

Защо не чух словата ти насън

И не узнах какво сънуваш?

Когато се престорих на заспал,

Ти предпазливо се изви над мен

И ме достигна тихата ти, сладостна молитва;

Но ти не пожела да ме събудиш,

Защо не ме събуди,

Защо не чух да ме повикаш

В тази безутешна нощ?

Не се притисна в мене,

Дланите ти не погалиха косите ми.

Исках да те сгуша до гърдите си,

А вместо да намеря устните ти,

Целувах твоите възглавки

В луд копнеж

По теб, по теб.

Час подир час

Летяха сенките,

А мрачините ме разтърсваха

В ужаса на любовта.

Сега стоя до празния прозорец.

Разкъсах ризата си над сърцето,

Да ме охлади росата.

В едва светлеещите небеса

Безстрастно избледнява

Утринна луна.

Долита от реката

Бавно и отмерено плющене на весла.

При всеки удар

Ремъците скърцат и прохлипват в своите колчета.

Самотно, сред заслушаната тишина,

Пропява дрозд

В съседната градина.

Не помръдват в здрача бледосиви и сребристи

Листата на дървета и на храсти;

Единствено една окръглена леха с мушкато

Светлее яркоалена към мен.

И всички най-смирено, сякаш

С наведени очи,

Очакват този ден.

 

1892

Край