Произведения

Повест

Сваляне на всички:

Разказ

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Анатолий Алексин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Алексин.

Анатолий Алексин
ПсевдонимАнатолий Алексин
РоденАнатолий Георгиевич Гоберман
3 август 1924 г.
Починал1 май 2017 г. (92 г.)
Професияписател, драматург, редактор
Националност СССР
 Израел
Активен период1950 – 2007
Жанрдетска литература, приключенски роман,
Направлениесоциалистически реализъм
НаградиОрден „Ленин“ Орден Червено знаме на труда Орден Червено знаме на труда Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Ветеран на труда, Русия
СъпругаСерафима Городникова (?—?)
Татяна Фейнберг (1968 – 2014)
Уебсайтanatoly-alexin.com

Анатолий Алексин е съветски драматург, сценарист и писател на произведения в жанра детско-юношеска литература.

Биография и творчество

Анатолий Георгиевич Гоберман е роден на 3 август 1924 г. в Москва, СССР. Баща му Георгий Гоберман е участник в Гражданската война. Преподава в Икономическия институт на Централен изпълнителен комитет (ЦИК) на СССР до 1937 г., когато е арестуван и осъден на разстрел, но присъдата му е отменена през 1939 г. Майка му, Мария Гоберман, е актриса, но след арестуването на съпруга ѝ е уволнена.

Дебютира със стихове във вестник „Пионерская правда“, а после и в „Комсомолская правда“. В началото на войната е евакуиран с майка си в Каменск Уралски, където работи като редактор на работническия вестник „Крепость обороны“ към Уралския алуминиев завод.

През 1950 г. завършва Московския институт за ориенталски изследвания. Същата година е публикувана първата му повест „Тридесет и един ден“ под псевдонима Анатолий Алексин. След дипломирането си работи в различни периодични издания. Бил е член на редакционната колегия на списание „Юност“.

През 1958 г. става член на КПСС. В периода 1970 – 1989 г. е секретар на Съюза на писателите на РСФСР.

Автор е на няколко десетки романа, повести и истории за деца, младежи и възрастни.

Те са реалистични, като в тях не липсва мелодрама и сантименталност, и представят сблъсъка на децата и юношите със света на възрастните. Характеризират се с острота на конфлистите, тънки психологически наблюдения, добро чувство за хумор, актуални теми, и разпознаваеми герои и ситуации – семейство, училище, летен лагер, военна игра, първата любов, и др.

Произведенията на писателя са публикувани на 48 езика по света и са издадени в над 120 милиона екземпляра.

Освен това е автор на сценарии, по които са заснети няколко филма: „Пиша ти ...“, „Правото да бъдеш дете“, „График за утре“, и др.

През 1993 г. емигрира в Израел. През 2011 г. се премества да живее в Люксембург.

Анатолий Алексин умира на 1 май 2017 г. в Люксембург. Погребан е в Москва.

Произведения

Самостоятелни романи

  • Сага о Певзнерах (1994)
  • Смертный грех (1995)
  • Не родись красивой, или Последний тост (1999)

Повести

  • Тридцать один день (1950)
    Тридесет и един ден, изд.: „Народна младеж“, София (1952), прев. Радивой Дичев
  • Отряд шагает в ногу (1952)
  • Записки Эльвиры (1956)
  • Саша и Шура (1956)
    Саша и Шура, изд.: „Народна младеж“, София (1959), прев. Елка Хаджиева
  • Необычайные похождения Севы Котлова (1958)
  • Говорит седьмой этаж (1959)
  • Коля пишет Оле, Оля пишет Коле (1965)
  • А тем временем где-то (1967)
    И там нейде, изд.: „Народна младеж“, София (1972), прев. Савка Чехларова, в „Една много страшна история
  • В стране вечных каникул (1967)
  • Мой брат играет на кларнете (1968)
    Моят брат свири на кларнет, изд.: „Народна култура“, София (1969), прев. Маргарита Митовска
  • Поздний ребёнок (1968)
    Закъснялото дете, изд.: „Народна младеж“, София (1972), прев. Савка Чехларова, в „Една много страшна история
  • Звоните и приезжайте! (Про нашу семью) (1970)
    Една много страшна история, изд.: „Народна младеж“, София (1972), прев. Савка Чехларова
  • Действующие лица и исполнители (1972)
    Действащи лица и изпълнители, изд.: „Отечество“, София (1978), прев. Савка Чехларова, в „Смахнатата Евдокия
  • Позавчера и послезавтра (Чехарда) (1974)
    Завчера и вдругиден, изд.: „Отечество“, София (1978), прев. Савка Чехларова, в „Смахнатата Евдокия
  • Третий в пятом ряду (1975)
    Третият от пети ред, изд.: „Отечество“, София (1978), прев. Савка Чехларова, в „Смахнатата Евдокия
  • Безумная Евдокия (1976)
    Смахнатата Евдокия, изд.: „Отечество“, София (1978), прев. Яню Стоевски
  • В тылу как в тылу (1976)
  • Раздел имущества (1978)
  • Сердечная недостаточность (1979)
  • Дневник жениха (1980)
  • Домашний совет (1980)
    Семеен съвет, изд.: „Профиздат“, София (1983), прев. Кузман Савов
  • Ивашов (1980)
  • Здоровые и больные (1981)
  • Запомни его лицо (1985)
  • Сигнальщики и горнисты (1985)
  • Дым без огня (1985)
  • Дима Тима и так далее (1986)
  • Добрый гений (1987)
  • Игрушка (Ночной обыск) (1989)
  • Диагноз (1996)
  • Смешилка (1996)
  • Если бы их было двое… (1997)
  • Не родись красивой… (1999)
  • Плоды воспитания (1999)
  • Виссарион (2000)
  • Смешилка это я! (2006)
  • Обгон (2007)
  • Шаги (2007)
  • Ты ещё помнишь? (2007)

Пиеси

  • Мой брат играет на кларнете (1968)
  • В стране вечных каникул (1970)
  • Обратный адрес (1971)
  • Десятиклассники (1971)
  • Звоните и приезжайте! 1972
  • Молодая гвардия (1973)
  • Поздний ребёнок (1974)
  • Не больно? (1975)
  • Пойдём в кино? (1977)
  • Очень страшная история (1978)
  • Честное комсомольское (1978) – с А. Кузнецов
  • Поздний ребёнок (1982)
  • Сигнальщики и Горнисты (1986)
  • Книга жалоб и восхищений (1988)

Сценарии

  • 1959 Я вам пишу…
  • 1959 Потерянная фотография
  • 1965 Горячий камень – мултипликационен
  • 1970 Поздний ребёнок
  • 1972 Сестра музыканта
  • 1972 Ура! У нас каникулы!
  • 1973 Mein Bruder spielt Klarinette (ГДР)
  • 1976 Расписание на завтра
  • 1978 Фотографии на стене
  • 1978 Накануне премьеры
  • 1986 Очень страшная история
  • 2006 Свой остров

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Алексин, Анатолий Георгиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​