Повести

Сваляне на всички:

Разкази

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Анатолий Алексин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Анатолий Алексин
Псевдоним Анатолий Алексин
Роден Анатолий Георгиевич Гоберман
3 август 1924 г.
Починал 1 май 2017 г. (92 г.)
Професия писател, драматург, редактор
Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Израел Израел
Активен период 1950 – 2007
Жанр детска литература, приключенски роман,
Направление социалистически реализъм
Награди Орден „Ленин“ Орден Червено знаме на труда Орден Червено знаме на труда Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Ветеран на труда, Русия
Съпруга Серафима Городникова (?—?)
Татяна Фейнберг (1968 – 2014)
Уебсайт http://anatoly-alexin.com/
Страница в IMDb

Анатолий Алексин е съветски драматург, сценарист и писател на произведения в жанра детско-юношеска литература.

Биография и творчество

Анатолий Георгиевич Гоберман е роден на 3 август 1924 г. в Москва, СССР. Баща му Георгий Гоберман е участник в Гражданската война. Преподава в Икономическия институт на Централен изпълнителен комитет (ЦИК) на СССР до 1937 г., когато е арестуван и осъден на разстрел, но присъдата му е отменена през 1939 г. Майка му, Мария Гоберман, е актриса, но след арестуването на съпруга ѝ е уволнена.

Дебютира със стихове във вестник „Пионерская правда“, а после и в „Комсомолская правда“. В началото на войната е евакуиран с майка си в Каменск Уралски, където работи като редактор на работническия вестник „Крепость обороны“ към Уралския алуминиев завод.

През 1950 г. завършва Московския институт за ориенталски изследвания. Същата година е публикувана първата му повест „Тридесет и един ден“ под псевдонима Анатолий Алексин. След дипломирането си работи в различни периодични издания. Бил е член на редакционната колегия на списание „Юност“ През 1958 г. става член на КПСС. В периода 1970 – 1989 г. е секретар на Съюза на писателите на РСФСР.

Автор е на няколко десетки романа, повести и истарии за деца, младежи и възрастни.

Те са реалистични, като в тях не липсва мелодрама и сантименталност, и представят сблъсъка на децата и юношите със света на възрастните. Характеризират се със острота на конфлистите, тънки психологически наблюдения, добро чувство за хумор, актуални теми, и разпознаваеми герои и ситуации – семейство, училище, летен лагер, военна игра, първата любов, и др.

Произведенията на писателя са публикувани на 48 езика по света и са издадени в над 120 милиона екземпляра.

Освен това е автор на сценарии, по които са заснети няколко филма: „Пиша ти ...“, „Правото да бъдеш дете“, „График за утре“, и др.

През 1993 г. емигрира в Израел. През 2011 г. се премества да живее в Люксембург.

Анатолий Алексин умира на 1 май 2017 г. в Люксембург. Погребан е в Москва.

Произведения

Самостоятелни романи

  • Сага о Певзнерах (1994)
  • Смертный грех (1995)
  • Не родись красивой, или Последний тост (1999)

Повести

  • Тридцать один день (1950)
    Тридесет и един ден, изд.: „Народна младеж“, София (1952), прев. Радивой Дичев
  • Отряд шагает в ногу (1952)
  • Записки Эльвиры (1956)
  • Саша и Шура (1956)
    Саша и Шура, изд.: „Народна младеж“, София (1959), прев. Елка Хаджиева
  • Необычайные похождения Севы Котлова (1958)
  • Говорит седьмой этаж (1959)
  • Коля пишет Оле, Оля пишет Коле (1965)
  • А тем временем где-то (1967)
    И там нейде, изд.: „Народна младеж“, София (1972), прев. Савка Чехларова, в „Една много страшна история
  • В стране вечных каникул (1967)
  • Мой брат играет на кларнете (1968)
    Моят брат свири на кларнет, изд.: „Народна култура“, София (1969), прев. Маргарита Митовска
  • Поздний ребёнок (1968)
    Закъснялото дете, изд.: „Народна младеж“, София (1972), прев. Савка Чехларова, в „Една много страшна история
  • Звоните и приезжайте! (Про нашу семью) (1970)
    Една много страшна история, изд.: „Народна младеж“, София (1972), прев. Савка Чехларова
  • Действующие лица и исполнители (1972)
    Действащи лица и изпълнители, изд.: „Отечество“, София (1978), прев. Савка Чехларова, в „Смахнатата Евдокия
  • Позавчера и послезавтра (Чехарда) (1974)
    Завчера и вдругиден, изд.: „Отечество“, София (1978), прев. Савка Чехларова, в „Смахнатата Евдокия
  • Третий в пятом ряду (1975)
    Третият от пети ред, изд.: „Отечество“, София (1978), прев. Савка Чехларова, в „Смахнатата Евдокия
  • Безумная Евдокия (1976)
    Смахнатата Евдокия, изд.: „Отечество“, София (1978), прев. Яню Стоевски
  • В тылу как в тылу (1976)
  • Раздел имущества (1978)
  • Сердечная недостаточность (1979)
  • Дневник жениха (1980)
  • Домашний совет (1980)
    Семеен съвет, изд.: „Профиздат“, София (1983), прев. Кузман Савов
  • Ивашов (1980)
  • Здоровые и больные (1981)
  • Запомни его лицо (1985)
  • Сигнальщики и горнисты (1985)
  • Дым без огня (1985)
  • Дима Тима и так далее (1986)
  • Добрый гений (1987)
  • Игрушка (Ночной обыск) (1989)
  • Диагноз (1996)
  • Смешилка (1996)
  • Если бы их было двое… (1997)
  • Не родись красивой… (1999)
  • Плоды воспитания (1999)
  • Виссарион (2000)
  • Смешилка это я! (2006)
  • Обгон (2007)
  • Шаги (2007)
  • Ты ещё помнишь? (2007)

Пиеси

  • Мой брат играет на кларнете (1968)
  • В стране вечных каникул (1970)
  • Обратный адрес (1971)
  • Десятиклассники (1971)
  • Звоните и приезжайте! 1972
  • Молодая гвардия (1973)
  • Поздний ребёнок (1974)
  • Не больно? (1975)
  • Пойдём в кино? (1977)
  • Очень страшная история (1978)
  • Честное комсомольское (1978) – с А. Кузнецов
  • Поздний ребёнок (1982)
  • Сигнальщики и Горнисты (1986)
  • Книга жалоб и восхищений (1988)

Сценарии

  • 1959 Я вам пишу…
  • 1959 Потерянная фотография
  • 1965 Горячий камень – мултипликационен
  • 1970 Поздний ребёнок
  • 1972 Сестра музыканта
  • 1972 Ура! У нас каникулы!
  • 1973 Mein Bruder spielt Klarinette (ГДР)
  • 1976 Расписание на завтра
  • 1978 Фотографии на стене
  • 1978 Накануне премьеры
  • 1986 Очень страшная история
  • 2006 Свой остров

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Алексин, Анатолий Георгиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.