Борис Младенов-Young е роден в с. Лехчево, Монтанско през 1939 г. Гимназия е завършил в бившия Михайловград (сега Монтана).

Отбива военната си служба в гр. Перник и с. Чорбаджийско, Момчилградско.

Завършил медицина във Висшия Медицински факултет, София.

След двегодишна работа в провинцията, в продължение на 24 години работи като лекар асистент (хематолог) във Висшия Медицински Институт.

От 1991 година живее и работи в гр. Сидни, Австралия, като лекар хематолог. От началото на 2013 г. е пенсионер.

Стихове пише от ранна детска възраст. Публикувал е стихове в студентски вестници. Досега е издал седем стихосбирки:

„Еротични сонети“, „Ехо от близкото минало“, „Старчески напеви“, „Вълнения“, „Мисли надживели вековете“, (четиристишия), „I call Australia home“, „Закъсняла младост“ и „Фамилно дърво“ (автобиографична проза).

Член е на Съюза на писателите в гр. Габрово и на Съюза на независимите писатели в България.

Племенник е (по майчина линия) на народния представител и поет Йосиф Петров.

На брат ми, с чиято неоценима материална и морална помощ завърших медицина.

Salus aegroti suprema lex — Благоденствието на пациента е най-висш закон (лат.).

0 Предговор

* * *

5 Една, каквато и да бъде книга…

* * *

0 Предначертан е моят жизнен път…

* * *

0 С мъгли и дъжд пристигна есента…

* * *

0 Primum non nocere

* * *

0 Рапсодия в бяло

* * *

0 Животът е за всяка земна твар…

* * *

0 Макар че в край далечен днес живея…

* * *

0 Изслужих аз военната си служба…

* * *

0 Бях практикувал само две години…

* * *

0 „Затворено!“ — другарката отсече…

* * *

0 Шест години здравните науки…

* * *

0 В живота си не съм познал ненавист…

* * *

0 Защо съм с дух чувствителен устроен…

* * *

0 Абортите са щекотлива тема…

* * *

0 Щастлив бях в моя роден край, когато…

* * *

0 Ако не бе открит пеницилина…

* * *

0 Навремето, деца, пеницилинът…

* * *

0 Цял ден безспир и почивка…

* * *

0 След 32 години

* * *

0 През до-антибиотичната ера…

* * *

0 Не го съзнаваме — (и по-добре)…

* * *

0 Те като въздуха са невидими…

* * *

0 „Да бягаме от тук“ — ми рече ти…

* * *

0 Резистентност

* * *

0 Кръвопускане

* * *

0 С какво ли е лекувал Хипократ…

* * *

0 Цял месец главоболие жестоко…

* * *

0 Те идват: болни… непознати… чужди…

* * *

0 Пристигат те с последната надежда…

* * *

0 В болника виждам само пациента…

* * *

0 Във болницата шества голотата…

* * *

0 В каквато да е възраст с пълно право…

* * *

0 От гледище на лекар аз твърдя…

* * *

0 Когато болният ми повери…

* * *

0 Не! Няма свикване. От опит знам…

* * *

0 Те се връщат често в този свят…

* * *

0 В страданието всички тук са равни…

* * *

0 Видял съм болни — мускулести, силни…

* * *

0 Наричаме се с разни имена…

* * *

0 За първа пункция той бе дошел…

* * *

0 Очите им! Когато ги погледна…

* * *

0 Как може да застанеш пред дете…

* * *

0 Като олово споменът за тях тежи…

* * *

0 От всяка възраст те за мен са равни…

* * *

0 Еднакво ме боли за всеки болен…

* * *

0 През целия си творчески живот…

* * *

0 Прието е мъжете да не плачат…

* * *

0 Те няма никога да порастат…

* * *

0 Достигнах пенсията, остарях…

* * *

0 През ранното ми детство с братовчеди…

* * *

0 Очи човешки, два бездънни вира…

* * *

0 Баща и майка; брат, сестра, съпруг/а…

* * *

0 Лица човешки — от различни раси…

* * *

0 Притворя ли очи, пред мен изплуват те…

* * *

0 За половин век колко пациенти…

* * *

0 Сълзи съм виждал като дъжд пороен…

* * *

0 Готов съм да работя без почивка…

* * *

5 Да се не връща онзи черен ден…

* * *

0 То бе подарък скромен, малък жест…

* * *

0 Човек не бива никога да губи…

* * *

0 Кой е създал живота? И кога…

* * *

0 На микроскопа клетка подир клетка…

* * *

0 Тъй както ни отвежда телескопът…

* * *

0 Най-хубавото време на деня…

* * *

0 Далече от природата, затворен…

* * *

0 Разцъфне в парка нежен цвят…

* * *

0 Сред снежна белота в премяна бяла…

* * *

0 Цветята, като живи същества…

* * *

0 Едва ли някой ще го разбере…

* * *

0 Alopecia

* * *

0 Serenity

* * *

0 Детето се роди среднощ. Момче…

* * *

0 Човек започне ли да застарява…

* * *

0 От ден на ден, за близо и далече…

* * *

1 Ръка младежка — мускулеста, здрава…

* * *

0 Депресия… Носталгия… Тъга…

* * *

5 Достигнахме до старини пределни…

* * *

0 Той идвал сутрин в старческия дом…

* * *

1 Отдавна аз съм старец побелял…

* * *

0 Припомних си една забавна сцена…

* * *

0 Докараха болна старица с линейка…

* * *

0 „Не ме разбират“ — тя ни се оплака…

* * *

0 Кажи ни, дядо, по каква причина…

* * *

0 Да си хуманен лекар, означава…

* * *

0 Тях обществото вече не признава…

* * *

0 Колеги, млада двойка, бе довела…

* * *

0 Изповед на народния лечител

* * *

0 Дали си селски лекар прост…

* * *

0 Нямам вече интереси…

* * *

0 Защо не съм певец естраден…

* * *

0 „Незаконно“ забогатял

* * *

0 Медалът — бронзов, сребърен и златен…

* * *

0 Ще го повторя пак (не е излишно)…

* * *

0 До вчера ти се чувстваше дете…

* * *

0 Да бяха ми го казвали тогава…

* * *

0 На внуците си бабата разправя…

* * *

0 „Ти знаеш ли водата като капе“…

* * *

0 Когато си до мене ти в колата…

* * *

0 Откакто се очовечил, човека…

* * *

0 За жалост с време губиме представа…

* * *

0 Щом нощ настъпи, мрак града покрива…

* * *

0 Все още помня първия си стаж…

* * *

0 Часовникът мълчеше полубуден…

* * *

0 Щом с тъмен плащ в небесните простори…

* * *

0 Дочуя ли тревожния сигнал…

* * *

0 Болницата тази нощ е тиха…

* * *

0 От слънце и от въздух чист лишен…

* * *

0 В един живот прекарах два живота…

* * *

0 По всички земни кътчета, събрани…

* * *

0 Когато след отруден дълъг ден…

* * *

0 Нощта със динамит е заредена…

* * *

0 Понякога съм много уморен…

* * *

0 Лекарски грешки

* * *

0 „Аз имам две съвсем различни новини“…

* * *

0 Дежурствата ми често бяха тежки…

* * *

0 Кой болно обществото е създал…

* * *

0 И обществото, взето като цяло…

* * *

0 През многолетната си кариера…

* * *

0 Bullying

* * *

0 Ако из парка тръгна с автомат…

* * *

0 Нагоре и все по-нагоре…

* * *

0 Защо домашният кантар отколе…

* * *

0 Щом хапнеш хляб, теглото ти расте…

* * *

0 Масмедията, от една страна…

* * *

0 Не съм могъл за миг да го допусна…

* * *

0 Цяла зима пълна бъчва…

* * *

0 Откакто на земята свят светува…

* * *

0 И в медицината, като в живота…

* * *

0 Играят и танцуват балеринки…

* * *

0 Заробване или фатална дружба…

* * *

0 През своя многолетен трудов стаж…

* * *

0 Когато болните изпращам вкъщи…

* * *

0 Не бе животът ми на лекар лесен…

* * *

0 О, ако би могло с магичен трик…

* * *

0 Професиите са еднакво важни…

* * *

0 Видях безкрайни мъки и страдания…

* * *

0 Приятно е в трамвай, във градски хали…

* * *

5 Юбилейно — 10 години Клиника по Хематология

* * *

0 Прекланям се пред твоя дух човешки…

* * *

0 Живеем в бурно, динамично време…

* * *

0 Какво е болницата за лаика…

* * *

5 Как бързо двадесети век измина…

* * *

0 Животът ми залязва. Остарявам…

* * *

0 „Акулата, звучи анекдотично“…

* * *

0 Това е болницата: БОЛНИ ХОРА…

* * *

0 Умре ли болен или е изписан…

* * *

0 Старостта на никой не прощава…

* * *

0 Работех нещо бързо и припряно…

* * *

0 Сбогуване

* * *

0 Това, което ний успяхме двама…

* * *

0 Беседвахме на тема „Болни стави“…

* * *

0 Разходката за стария човек…

* * *

0 Мозъчен инсулт

* * *

0 Предсърдно мъждене

* * *

4 Бях болен. Цяла седмица лежах…

* * *

0 Пропуснал съм да взема табокор…

* * *

0 В два свята два живота аз живея…

* * *

5 Защо и как се случи, не разбрах…

* * *

0 Редеят нашите редици…

* * *

0 Не се страхувам от инфаркт и рак…

* * *

0 С неспирен устрем детското телце…

* * *

0 Оглеждам се с нарастваща тревога…

* * *

0 В живота има мигове повратни…

* * *

0 През тъмна нощ сред непрогледен мрак…

* * *

0 За N-ти път сънувах сън нощес…

* * *

0 Съдбата носи хиляди „Ако“

* * *

0 Животът е от нас непредсказуем…

* * *

0 Пред болестите всички ний сме равни…

* * *

0 Според една народна поговорка…

* * *

0 „Намаза ли се с крем?“ — попита ти…

* * *

0 Тя дълго се въртя и се чуди…

* * *

0 Отивам да почивам — рекох аз…

* * *

0 Ръцете ми… Какво са те за мен?!

* * *

0 С пари не може всичко да се купи…

* * *

0 „Чудесно мъжко яке!“ — чух жена ми…

* * *

0 Какво е дрехата?! От памтивека…

* * *

0 Тоз път предаването бе на тема…

* * *

0 Два часа вече малкото дете…

* * *

0 Отправила навън критични взори…

* * *

0 Природата безспир ни изненадва…

* * *

0 Funnel-web Spider

* * *

0 Когато бях по-млад, с един замах…

* * *

0 Аз мъж съм необрязан с двама внука…

* * *

0 През половинвековен трудов стаж…

* * *

0 Мъж на джи-пи позвънява…

* * *

0 На доктор трябва всичко да се казва…

* * *

0 Като дете, (по-късно го прозрях)…

* * *

0 Загазил дядо — грип го хванал…

* * *

0 Две стари баби в болничната стая…

* * *

0 Пристигна тя със своята сестра…

* * *

0 Щом някой ден пристигне старостта…

* * *

0 Той в дъ-то ми със ръкавица бръкна…

* * *

0 Аз виждам секса с други очила…

* * *

0 Дядо поп със болничен екип…

* * *

0 Ний бяхме в кабинета тъмен двама…

* * *

0 Лекарка млада преглежда старик…

* * *

0 Пристигна в Бърза Помощ наркоман…

* * *

0 Какво сме лекарите без сестрите…

* * *

0 Тъжна приказка

* * *

0 Но не след дълго, сякаш ангел чист…

* * *

0 Двама голи старци си ги мерят…

* * *

0 Не чакайте от здравия младеж…

* * *

0 Дочуто на визитация

* * *

0 Нощно дежурство

* * *

0 Откровен отговор

* * *

0 Санитарка със самочувствие

* * *

0 Научно съобщение

* * *

0 Нова версия

* * *

0 Напаст божия

* * *

0 Не ползвай в болницата асансьора!…

* * *

0 Не е приятен старият човек!…

* * *

0 Тя беше много, много стара баба…

* * *

0 Като се срещна с нея, всеки път…

* * *

0 Не съм го осъзнавал досега…

* * *

0 Тъй както пишех върху лист хартия…

* * *

0 Щом дойде есента, цял свят…

* * *

0 Дружески шарж

* * *

0 Меря кръвното на мойта мила…

* * *

0 „Благородни“ лекарски лъжи

* * *

0 Не мога още да го възприема…

* * *

0 „Отивам си!“ — ми рече. И е прав…

* * *

0 В живота, освен болница и болни…

* * *

0 Последен ден от дълга кариера…

* * *

0 Приключих с благородна кариера…

* * *

0 Today’s my last working day…

* * *

0 Последен ден на стрес и труд…

* * *

0 At seventy three I can understand…

* * *

0 На седемдесет и три, всеки го знай…

* * *

0 На портата ми старостта потропа…

* * *

0 „Всяко чудо три дни трае!“…

* * *

0 И таз година, също като лани…

* * *

0 Постигнах професионални цели…

* * *

0 Достатъчно! Последен трудов ден…

* * *

0 Тъй както в размисли се бях улисал…

* * *

0 Получиш ли от някого похвала…

* * *

0 Край болницата пътьом като мина…

* * *

0 И болницата двери пак разтвори…

* * *

0 Когато в болницата днес попадна…

* * *

0 Лежа на болничния одър…

* * *

0 Ний всички сме обречени. Над нас…

* * *

0 Новогодишни размишления

* * *

4 Размишления над една снимка

* * *

0 На времето бях много по-уверен…

* * *

0 Роднините… те всички са такива…

* * *

0 Като сравня приятели с роднини…

* * *

0 Ако почерпиш някой свой познат…

* * *

0 Седемдесет и осмата година…

* * *

0 Отиде си доброто старо време…

* * *

0 Едва веднъж се срещаме годишно…

* * *

0 Познавам я — жестока, безогледна…

* * *

0 Животът и смъртта, кой днес не знай…

* * *

0 И днеска в обществото като цяло…

* * *

0 Животът ни е благото, което…

* * *

0 Животът ни е низ от ритуали…

* * *

0 Подготвен съм за изненади аз…

* * *

0 Когато от небето екне тътен…

* * *

0 Откакто на крака човек съм станал…

* * *

0 Баща ми на моята възраст почина…

* * *

0 Кой здравето щади и оценява…

* * *

0 Природата един живот ни дава…

* * *

0 О, суета човешка! Нямаш край…

* * *

0 Eutanasia

* * *

0 За себе си не ме е вече страх…

* * *

0 Да предположим, че един мъж, най-обикновен…

* * *

0 Животът ни постарому изглежда…

* * *

0 Животът ни безследно си отива…

* * *

0 От нищото към вечността поел…

* * *

5 В живота имах много светли дни…

* * *

0 Не вярвам аз в задгробен Рай и Ад…

* * *

0 Не знам кога и кой ни е създал…

* * *

0 Накрая на живота е прието…

* * *

0 Послеслов

* * *

0 Епитафия

Издание:

Автор: Борис Младенов — Young

Заглавие: Рапсодия в бяло

Издание: второ

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: поезия

Националност: българска

Редактор: Адриана Димитрова

Коректор: Адриана Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8617