Борис Младенов-Young
Притворя ли очи, пред мен изплуват те…

Притворя ли очи, пред мен изплуват те —

лица от болести изпити, бледосиви.

Съдбата рано техния живот отне,

но те във спомените ми са още живи.

 

Зад всяко, прах отдавна станало, дете,

една трагедия човешка се разкрива

и жалбата по тях не спира да расте —

не се намери за скръбта алтернатива.

 

А чул съм често, да твърди една мълва,

че времето като със преспи сняг завява

страдания, тревоги, болки, страхове…

 

Но днес, накрая на живота си твърдя,

че няма, докато съм духом жив, забрава —

смъртта един ден чакам да ги отнесе.

 

Сидни, Австралия — 2016 г.