Борис Младенов-Young
Очи човешки, два бездънни вира…

Очи човешки, два бездънни вира,

от тях не мога нивга да избягам.

Един и същ въпрос във тях напира,

а отговора до безкрай отлагам.

 

Те питат, чакат моята „присъда“,

но истината как да им разкрия?!

Лъжец не мога спрямо тях да бъда,

а с отговора си ще ги убия.

 

Аз нося вест жестока и нелепа,

ще трябва да я кажа най-накрая

и да им дам надежда и подкрепа,

но от кураж аз също се нуждая.

 

Ще рухнат те и аз ще съм „палачът“,

и безутешна скръб ще ги обземе,

но няма да извикат и заплачат —

до гроба тъй ще носят свойто бреме.

 

В очите бащини, в лицето бледо

аз виждам като в живо огледало

тревогата по свидното им чедо,

от болест нелечима заболяло.

 

София — 1985 г.