Борис Младенов-Young
Сред снежна белота в премяна бяла…

На Н.^[1]

Сред снежна белота в премяна бяла,

окъпана от сутрешни лъчи,

като принцеса, сладък сън заспала,

спокойна, неподвижна тя лежи.

 

Лицето й в застинала усмивка

необичайно розово блести

и все тъй и във вечната почивка

е то красиво, без коси дори.^[2]

 

Клепачите й — плахи пеперуди,

притихнали, не трепват в свят покой.

Не може нищо — ни сълзи безброй,

 

ни майчиният плач да я разбуди.

През тази нощ отнесе болест зла

там, в небесата нейната душа!

 

Сидни, Австралия — 2016 г.