Борис Младенов-Young
Работех нещо бързо и припряно…

Работех нещо бързо и припряно

и как така се случи, не разбрах,

че изведнъж ме заболя коляно

и ме обзеха паника и страх.

 

Не ми ли е все още много рано,

нима в такава степен остарях,

че като старче, от артрит сковано,

ще будя съжаление и смях?!

 

А хора знам по-възрастни от мене,

танцуват, скачат, клякат на колене,

две мили^[1] ходят всеки ден пеша…

 

О, ако болен от артрит престана,

да се разхождам пеш до океана,

то по-добре ще е да си умра!

 

Сидни, Австралия — 2016 г.