Борис Младенов-Young
Serenity ^[0]

Не се помръдва тялото младежко.

Спокойствие… Безмълвна пустота…

Преди минути дишането тежко

подобно ехо постепенно спря.

 

Не трепва болничното покривало

като саван над спортните гърди;

лицето ведро, сякаш сън заспало,

в усмивка–тъжен ореол блести.

 

Не е успяла болестта^[1] му кратка

в съдбовната и смъртоносна схватка

от красотата му да го лиши…

 

Прекършен цвят в разцвета на цъфтежа.

Но младостта му безнадеждно свежа,

ще прецъфти след часове, след дни!

 

Сидни, Австралия — 2016 г.