Борис Младенов-Young
От ден на ден, за близо и далече…

От ден на ден, за близо и далече,

отслабва моят застаряващ взор;

не ми помагат очилата вече —

стесняват болния ми кръгозор.

 

Но и слухът ми старостта обрече

със глухота на присмех и позор.

О, колко страдам аз! Проблемът е, че

не чувам сутрешния птичи хор.

 

И паметта си губя. С нея редом,

желанията ми по път неведом

изчезват в миг като вълни връз риф…

 

Към огледалото отправил взори,

го питам с болка да ми отговори,

дали без сетива съм още жив!

 

Сидни, Австралия — 2016 г.