Борис Младенов-Young
Две сенки бяхме…

(Любовна лирика (избрано))

На моята мила съпруга и доживотна спътница, която стоически ме понасяше и подкрепяше през годините, посвещавам тази книга.

0 Предговор

* * *

Животът е Голгота с тежък кръст на рамо,

но аз без ропот мъки и тегла търпя;

за нищо друго, заслужавало е само,

заради любовта да дойда на света!!!

* * *

0 Създаде бог всемирната вселена…

* * *

„Не е хубаво мъжът да бъде сам“ —

рекъл Бог, когато сътворил Адам.

Взел реброто му и Ева той създал,

да споделя с нея радост и печал.

* * *

Животът е любов и любовта живот.

Ако умре животът, любовта загива,

но и без любовта, която ражда плод,

животът на земята няма перспектива.

* * *

На любовта животът се крепи —

инстинкт, по-силен от глада дори.

И немощ старческа да те обземе,

меракът жив и здрав в теб пак ще дреме.

* * *

0 Понеже няма хора идентични…

* * *

5 Настъпи пролет в столичния град…

* * *

0 Все един и същи сън сънувам…

* * *

0 Излез, момиче, на дъската…

* * *

0 Молитва на ученичките

* * *

Влюбени:
0 Пролет

* * *

0 Лято

* * *

0 Есен

* * *

0 Зима

* * *

0 След майски ден спокойна нощ настава…

* * *

0 Ти веч не си дете, девойка стана…

* * *

0 Девойко мила, в маркова премена…

* * *

0 Със внуците ми пубертетни споря…

* * *

0 Вий детството напуснахте, деца…

* * *

0 Кажете ми, какво е любовта…

* * *

0 Един за друг родени бяха двама…

* * *

Какво сте на света, деца, до днес видяли!

Безброй неща не сте опитали дори

и тайнството на любовта не сте познали,

а тя в най-близко бъдеще ви предстои.

* * *

0 О, колко нежни романтични песни…

* * *

0 На Непознатата

* * *

0 Навън светът заспал е глухоням…

* * *

0 Не знаеш ли незнайнице, кажи…

* * *

0 Тя в моите мечти се появи…

* * *

0 Ти шествуваш безименна, незнайна…

* * *

0 Мечтая си за твоя лик до мен…

* * *

0 Гълъбче, гълъбче, мило дете…

* * *

0 Calf love

* * *

0 Какво момиче беше Жозефина…

* * *

0 Видял съм я в живота си един-единствен път…

* * *

За Първата любов си спомням с пиетет:

в една далечна нощ заспах като дете;

събудих се младеж, от щастие обзет

и влюбен до уши на Седмото небе!

* * *

След Първата любов, ви чакат други, нови,

по-зрели, много по-вълнуващи любови.

Дерзайте, че животът е пред вас тепърва —

но само Тя, докрай ще си остане Първа!

* * *

За вас деца от щастие пламтя!

В невинността си нямате представа,

че недалеч ви чака любовта —

най-висшата наслада и забава.

* * *

0 Как искам да ми порастат криле…

* * *

0 Да си влюбен в някой е прекрасно…

* * *

0 Ти пееше и песента ти жална…

* * *

0 Не знам кога и как, но нещо стана…

* * *

0 Звънецът иззвъня…

* * *

0 Из улиците сънни скитах

* * *

0 Прегърнал нежната ти шия…

* * *

Ти се измъчваш момко, наранен от Феб.

Не го съзнаваш, колко много си щастлив!

Животът ти едва се е прострял пред теб —

ще любиш, имаш време, докато си жив.

* * *

0 Разделихме се с клетви и въздишки…

* * *

0 В притихналите градски хижи…

* * *

0 Вървим ний в парадни редици

* * *

0 От зори без отдих е мияч…

* * *

0 Мъже, ходили на война…

* * *

0 Залюбих знатна дама, Дулцинея…

* * *

Без полза е човек след вятъра да тича.

Не можеш да заставиш друг да те обича;

над него нямаш воля, нито власт такава,

но можеш да изискваш да те уважава.

* * *

Щом всичко в този свят е преходно, нетрайно

и ний сме временни, не може любовта

в сърцата ни, да трае вечно и безкрайно —

естествено е също да догаря тя.

* * *

Щом слънцето залезе, месецът изгрява,

животът продължава да тече,

но любовта угасне ли, чер мрак настава —

светът изчезва в твоето сърце.

* * *

0 Когато с влюбено сърце…

* * *

Когато лумне обич между двама,

за дълго време скрита не остава;

обратно, ако въобще я няма,

не би могла да се наподобява.

* * *

0 С една девойка от Варшава…

* * *

0 Малката пушачка

* * *

0 The Little Smoker

* * *

По-лесно би могъл проливен дъжд да спреш —

(възможно невъзможното да стане),

отколкото момата, в полет към младеж,

решила от любов да му пристане.

* * *

0 Подмами ме в утро мъгливо…

* * *

0 С невинна ангелска душа…

* * *

0 Девойко млада, нежна и красива…

* * *

0 Привлече ме с диво ухание…

* * *

0 Не те погали никой с топли длани…

* * *

0 Ехти Олимп от веселби и смях…

* * *

0 Любовта на комсомолския секретар

* * *

0 Любовта на студента

* * *

1 През целия семестър си караме живот…

* * *

0 Под палещото слънце край Марица…

* * *

Край кладенче, под грейнал месец и звезди

танцувах цяла вечер с горски самодиви…

И днес все още споменът за тях сладни —

ех, где сте мои младини щастливи?!

* * *

0 По-малко от дузина бяха те…

* * *

0 По пътища неведоми поех…

* * *

1 Аз четвърт век се лутах във мъгла…

* * *

5,5 Как с чужд човек — съм влизал често в спор…

* * *

0 Все още помня първия студентски ден…

* * *

5 Вървим из парка — две отделни сянки…

* * *

0 Разхождаме се ний… Денят преваля…

* * *

0 Ти цели пет години бе край мен…

* * *

0 Аз знаех в онзи съдбоносен миг…

* * *

0 Всеки ден, всеки час, всеки миг…

* * *

0 Ти спомняш ли си онзи ден и час…

* * *

0 Аз искам да не мисля за това…

* * *

0 Без теб е пуст и скръбен този свят…

* * *

Красивото лице ще погрознее

и стройното телце ще напълнее,

но ангелската доброта е свята —

през целия живот краси жената.

* * *

0 С мека светлина окъпа…

* * *

0 Сам-самин се лутам вкъщи…

* * *

0 Диви ритми. Танци до зори…

* * *

Красивата жена е радост за окото,

а близка за сърцето и душата е добрата;

прекрасна вещ е за мъжа едната,

а другата съкровище по-ценно от златото.

* * *

0 В чакане, в скучна почивка…

* * *

Отдалече всичко ни изглежда по-красиво.

По-загадъчно е звездното небе.

По-примамливо е и момичето свенливо,

не докоснато от твоите ръце.

* * *

Разумът със любовта се разминава:

колкото по-крепка става тя,

толкова по-силно той се помрачава,

докато го грабне лудостта.

* * *

Ако вземеш нещо в превишена доза,

от полезно то във вредно се превръща;

любовта и тя търпи метаморфоза —

взета в силна доза е отрова съща.

* * *

0 Пасторално

* * *

„Si vis Amari, ama!“[1] — поговорката гласи

от древни римски времена, та чак до наши дни.

Любимата жена сърцето си ще ти даде,

ако ти първо й предложиш своето сърце.

* * *

0 Всеки миг от миналите дни…

* * *

Човекът, колкото е по-щастлив

и колкото по-безразсъдно люби,

той става по-нещастен, по-страхлив,

че може щастието да загуби.

* * *

0 В мен се борят обич и желания…

* * *

0 Затворен в древни времена…

* * *

5 Лилия

* * *

0 В младежките ни дни съдбовни…

* * *

Защо сърцето всички свързват с любовта?

Защото е на чувствата ни съпричастно;

ликува, страда и в любовната игра

на разум и на логика не е подвластно.

* * *

0 Цял живот за нея пея…

* * *

0 Аз бях печален Дон Кихот…

* * *

Когато любовта се зароди,

не са необходими излияния —

„говорят“ с поглед нямите очи,

споделят болки, мъки и терзания.

* * *

0 Ти беше моя участ и съдба…

* * *

Ний, хората, за дружба сме родени.

Да си помагаме и се крепим.

Жена и мъж, в свещен съюз скрепени,

с любов рода човешки да множим.

* * *

0 Ти пак сияеш с нова красота…

* * *

Без жените, нашето начало

ласка майчина не би познало;

младостта любов не би вкусила,

ни утеха старостта добила.

* * *

0 В тревожни минути, умислен и лих…

* * *

0 На сън гласът й да ме призове…

* * *

0 Меря кръвното на мойта мила…

* * *

Жени, почитам ви и ви боготворя!

Но има уникална за това причина:

не само половината сте на света,

но раждате и другата му половина.

* * *

0 Цял месец главоболие жестоко…

* * *

0 Тя се слави с ум и красота…

* * *

6 С един-единствен кратък епитет…

* * *

0 С една година ти по-скъпа стана…

* * *

На любовта сме подчинени до смъртта.

Природата като ни дава хъс и сила,

при всички случаи да продължим рода,

за вечността живота е подсигурила.

* * *

Какво са изневярата и любовта?

Ези-тура-то на един и същ медал.

Когато вкусиш сладостите на греха,

пак от любов на другата си се отдал.

* * *

0 Като се срещна с нея, всеки път…

* * *

0 Какво е изневярата? Какво…

* * *

0 Не може смелостта да се измери…

* * *

0 В живота си не съм обичал друга…

* * *

0 Аз мъж съм стабилен, човек със морал…

* * *

0 Защо ме стрелваш с поглед закачлив…

* * *

0 Изповед на д-р Л. М.

* * *

0 През три етапа любовта минава…

* * *

Тежки са веригите на брака

и за да успее да ги влачи,

трябва двойката да бъде яка,

иначе ще дойдат… помагачи!

* * *

Защо се лъже старият човек,

че може любовта да купи с чек!

Любовницата секс ще му даде,

но в никой случай — своето сърце.

* * *

През младостта насладите са безгранични,

но времето и средствата ни са ограничени.

През старостта, с добри възможности парични

и с време, сетивата ни са притъпени.

* * *

Не би отишла добродетелта,

така високо, чак до небесата,

ако по пътя й ръка в ръка

не бе вървяла с нея суетата.

* * *

„Не пожелавай чуждата жена!“ —

Бог тъй от векове ни повелява,

но заповед отнасяща се за мъжа

на ближната жена, не споменава.

* * *

Кучето от щастие край теб скимти,

в робска преданост и вярност ти се врича.

Като него няма друг (човек дори),

повече от себе си да те обича.

* * *

0 Мъжът — добър баща, любим съпруг…

* * *

0 Остави той законната съпруга…

* * *

0 Обърнал се към Бог веднъж мъжът…

* * *

0 Изрекли са я древни мъдреци…

* * *

0 Мени се всичко. Нищо не остава…

* * *

5 Ако жена си си засегнал с нещо…

* * *

0 Мъдрец попитал някакъв младеж…

* * *

0 Вървиш, обхванат от любовни тръпки…

* * *

0 По здрач из парка млада двойка броди…

* * *

0 Обичаш днес девойка нежна…

* * *

Тоз, който не е имал дружба до сега

и никога в живота не е любил,

е много по-нещастен в свойта самота

от този, който двете е загубил.

* * *

0 Пристигнал другоселец с колесница…

* * *

Понякога докосване неосъзнато,

невинен поглед, трепетно мълчание,

са мигновената искра, която

разпалва тлеещото в нас желание.

* * *

Най-сладка е целувката тогава,

когато с поглед жадните очи

раздухат тлеещата в нас жерава

и огън в устните ни запламти.

* * *

Раздялата убива любовта

или раздухва тлеещата жар,

тъй както духва вятърът свещта

или разпалва огъня в пожар.

* * *

Целуват се по улиците младите „души“.

Събират се… Разделят се… Любов било това!

А някога не се докосвахме с ръце дори,

но златен юбилей празнуваме сега!

* * *

Когато видя старец с баба под ръка,

им заблазнявам, че до днес са оцеляли

и се възвръща вярата ми в любовта

и в брака, с неговата святост, идеали…

* * *

„Кажи! — попитал дядо си един младеж.

Възможно ли е да обичаш няколко жени?“

„Когато имаш, синко, куп деца, ще разбереш,

еднакво можеш ли да ги обичаш ти.“

* * *

0 Попитали навремето Жорж Санд…

* * *

0 Блажена двойка с челяд многобройна…

* * *

0 Когато срещна в парка двойка стара…

* * *

0 Той идвал сутрин в старческия дом…

* * *

0 „На Свети Валентин“ — прошепна тя…

* * *

0 И днес важи изреченото слово…

* * *

0 Съчувствам аз на днешните младежи…

* * *

0 Жена омъжи ли се за пари…

* * *

0 Любов, която е възпламенена…

* * *

0 Къде изчезна любовта…

* * *

0 Животът е ирония…

* * *

0 Всичко нам полезно и приятно…

* * *

0 Луната гледаме по две причини…

* * *

0 На Осми март празнуваме жената…

* * *

0 Тъй както от зарасналата рана…

* * *

Какво са любовта и ревността?

Два съда, по рождение скачени.

Преливат се един във друг така,

че винаги са уравновесени.

* * *

Ревността се ражда с любовта,

но невинаги умира с нея;

може да те следва до смъртта

и за нея няма панацея.

* * *

Колко повече животът се скъсява

и те води към двуметровия ров,

толкова и шансът по-реален става,

да намериш доживотната любов.

* * *

0 Когато някой хванеш за ръка…

* * *

0 Завинаги тя Първа си остава…

* * *

0 Тя свои стихове ми подари…

* * *

0 Когато лириката й чета…

* * *

0 Изпратих я до входната врата…

* * *

0 The three sisters

* * *

5 Тъй както нежно, мило е вълчето…

* * *

0 Толкова самотни хора по света…

* * *

0 То бе случайна среща в утрин ясна…

* * *

0 Старице мила, бурята утихна…

* * *

0 Понякога носталгия ме връща…

* * *

0 Вървим по Куджи Бей род двама…

* * *

5 Седим смълчани в утринни зори…

* * *

5 Последна вечер! На брега смълчани…

* * *

0 Зад всеки мъж велик стои жена…

* * *

Ако не беше, мила, ти, а друга,

едва ли бих в живота преуспял.

Ти имаш за успеха ми заслуга

наравно с мен — наполовина дял!

* * *

С една съпруга да ме направлява,

не се издигнах до величие и слава.

И днес великите мъже, както преди

са вдъхновявани от няколко жени.

* * *

В живота всичко има стойност и цена.

Не е проблем жена да купиш за забава,

но няма как с пари да купиш любовта —

сърце единствено се за сърце „менява.“

* * *

5 И днес, когато взор назад отправя…

* * *

0 Не беше любовта ни платонична…

* * *

0 Понякога самият аз се питам…

* * *

0 Човек не би могъл да се пребори с…

* * *

0 Обичах те! И още продължавам…

* * *

0 Не сме това, което бяхме с теб…

* * *

0 Бе искрена и чиста любовта ни…

* * *

0 Не зная друга дума, в послеслов…

* * *

0 След половин век моята съпруга…

* * *

0 Как искам старостта си да прокудя…

* * *

0 Златна сватба

* * *

0 Златен юбилей

* * *

0 Ний повече от петдесет години…

* * *

0 Не знам поет, на този свят живял…

* * *

0 Ще дойде ден в живота ви, когато…

* * *

0 Израснах сред момичета — богини…

* * *

Младежо, пий до дъно любовта,

когато тя сърцето ти обземе,

защото както всичко на света

и тя е краткотрайна и до време!

* * *

Не мисли за утрешния ден!

Забрави кахърите от вчера!

За любов тоз миг ти е дарен,

всичко друго е мираж, химера.

* * *

Младежо, любовта е ценен дар природен,

не зная друг от него по-свещен.

Едва ли има начин по-богоугоден,

със който да започнеш своя ден.

* * *

0 Дружески шарж

* * *

0 Да беше ни предсказала гледачка…

* * *

0 Шегувахме се и незнайно как…

* * *

0 Отивам да почивам — рекох аз…

* * *

0 Нощес видях, че стаята ти свети…

* * *

0 Застана тя с цял ръст пред огледало…

* * *

0 Тя в таблета с часове и дни се взира…

* * *

0 Направих „неуместен“ коментар…

* * *

0 Откакто те познавам до сега…

* * *

0 Отмина лятото горещо…

* * *

0 Какво блаженство е да се раздаваш…

* * *

5 Достигнахме до старини пределни…

* * *

0 Сред нощ в съня ми ме повика ти…

* * *

5 Да се събудиш рано сутринта…

* * *

5 Старице мила, гълъбице моя…

* * *

0 Ти снощи лека нощ ми пожела…

* * *

0 Ти лека нощ ми каза скъпа…

* * *

0 Ти беше свежа като горско цвете…

* * *

0 В градината ми цвете разцъфтя…

* * *

0 Бразди и гънки времето чертае…

* * *

0 Лицето ти щом зърна, всеки път…

* * *

0 Навярно много сме се променили…

* * *

0 С красавици не ще ме заблудите…

* * *

0 Гъмжи от хубави жени светът…

* * *

0 Да можеше да виждаме душата…

* * *

0 Старее милата ми, кротко страда…

* * *

0 На всички мили, благородни хора…

* * *

4 Стареем ний в спортсменска надпревара…

* * *

0 Откакто помня, ний сме неразделни…

* * *

0 Откакто двама ни събра съдбата

* * *

5 О, колко бързо времето лети…

* * *

5 Ще дойде тя — онази нощ последна…

* * *

0 Не съм до днес изпитал самотата…

* * *

0 Епилог
Бележки

[1] Si vis amai, ama! — Обичай, ако искаш да те обичат. (лат.)

Издание:

Автор: Борис Младенов — Young

Заглавие: Две сенки бяхме

Издание: първо (за сравнение с хартията)

Издател: ИД ПРИНТ

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: стихосбирка

Националност: българска

Печатница: ИД Принт

Редактор: Адриана Димитрова

Коректор: Адриана Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5234