На моята мила съпруга и доживотна спътница, която стоически ме понасяше и подкрепяше през годините, посвещавам тази книга.
Интимните преживявания са различни и уникални за всеки човек. В болшинството от случаите те са обикновени и банални, и едва ли представляват интерес за широката публика. В екстремни случаи те варират в две противоположни крайности:
Едните са богати на възвишени, пламенни чувства, породени от една-единствена личност, каквато е любовта на Данте към Беатриче, на Петрарка — към Лаура.
Другите са бедни на чувства, но са богати на пикантни любовни похождения и скандали — Дон Жуан и Джакомо Казанова.
Аз се намирам в огромното множество между тези две групи. За жалост не мога да предложа нищо ново, нищо интересно, нищо, което не е изживяно и не е изказано до сега. Ако все пак се реших да напиша и публикувам тази книга, то е защото тя поднася на читателя допотопните чувства и преживявания на един моногамен мъж, нещо все по-рядко и по-необичайно, като явление в нашия модерен, технизиран свят, в който семейните устои се рушат с неимоверна скорост.
От друга страна аз се чувствам горд и благословен с любовта, с която прекарах своя живот и благодаря на Съдбата за всичко онова, което ми се случи до сега.
Болшинството от тези стихотворения съм публикувал в предишните ми книги, но трябваше, да ги събера тематично в една стихосбирка — така въздействието им би било по-голямо. Само малка част са нови и непубликувани.
Ако някой се излъже да ги прочете — Приятно четене!
* * *
Животът е Голгота с тежък кръст на рамо,
но аз без ропот мъки и тегла търпя;
за нищо друго, заслужавало е само,
заради любовта да дойда на света!!!
* * *
Създаде бог всемирната вселена
и с онзи първи порив на плътта
политна любовта благословена,
живота да разнася по света.
Светата църква с догми и с канони
я заклейми като позорен грях;
през вековете с нея милиони
живяха в лицемерие и страх.
Бичуваха с богохулно слово,
на кръста я разпъваха, но тя
от пепелта се раждаше отново
или възкръсваше ведно с Христа.
А днес разкрепостена и свободна
тя властвува по волята Господна.
София, 1986 г.
* * *
„Не е хубаво мъжът да бъде сам“ —
рекъл Бог, когато сътворил Адам.
Взел реброто му и Ева той създал,
да споделя с нея радост и печал.
* * *
Животът е любов и любовта живот.
Ако умре животът, любовта загива,
но и без любовта, която ражда плод,
животът на земята няма перспектива.
* * *
На любовта животът се крепи —
инстинкт, по-силен от глада дори.
И немощ старческа да те обземе,
меракът жив и здрав в теб пак ще дреме.
* * *
Понеже няма хора идентични
и всеки по свой собствен път върви,
и нашите любови са различни,
и уникални личните съдби.
И не е нужно да си Казанова,
ни онзи театрален Дон Жуан,
за да намериш конската подкова,
и изживееш истински роман.
Макар че тези връзки са банални
за мнозинството… и за мен поне,
дори когато най са тривиални,
все нещичко безценно крият те.
И точно тази гама многолика
по същност прави любовта велика!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Настъпи пролет в столичния град,
цъфтят зюмбюли, нарциси, лалета
и центърът със жълтите павета
гъмжи от многолюден пъстър свят.
Вървят засмяни хора с бодър вид,
кръстосват парка бебешки колички,
тук весел дядо, там младеж честит
или деца, запяли като птички.
И вред тълпи от прелестни жени,
излезли за отмора на разходка;
сирени с горда, царствена походка,
с изящни форми, с пламенни очи.
И аз, усетил Ерос в млада плът,
пред тази хубост чезна и копнея,
щастлив, че в моя кратък жизнен път
за любовта започвам да живея!
София, 1954 г.
* * *
Все един и същи сън сънувам:
В лятна вечер, скрит на клон върбов,
на русалка млада се любувам
и по нея чезна от любов.
Тя се къпе гола във реката
и обляна в лунна светлина,
като рибка плува и се мята —
лъскат се ръце, гърди, бедра…
Гледам я — красива, стройна, сочна,
като ангел чиста, непорочна,
а в кръвта ми страсти зли горят…
Гмуркам се целувка да открадна,
но щом стигна до водата хладна
и сънят ми свършва всеки път!
с. Лехчево, 1955 г.
* * *
Излез, момиче, на дъската,
да види целият ни клас,
как вчера ти си взе белята,
като се хвана с мен на бас.
Загуби и според облога,
ела целувка ми дари!
Защо към мен сега си строга
и ти го искаше, нали?
Целувката, да ме прощаваш,
според онез с любовен стаж,
е устен договор, че даваш
под наем „долния етаж“!
Михайловград, 1953 г.
* * *
Виж, леден зимен вятър вие,
цари в кушетките ни студ!
За силните момчета ние
копнеем, чезнем с трепет луд.
Молитвите ни чуй, Мария,
ти, дево, знаеш най-добре,
за непорочна лудория
ни трябва по едно момче.
Дано горещите ни вопли
затрогнат твоята душа,
та тази нощ в прегръдки топли
да спим, спасени от студа!
Михайловград, 1953 г.
* * *
Май донесе цветя, аромат…
Под разлистени клони и вейки
двойки влюбени в нощния хлад
се прегръщаха в парка на пейки.
С любопитство на стара мома
в небесата, свенлива и бледа,
иззад облак луната изгря
и под себе си парка огледа.
Но едва свела поглед натам,
тя се сепна и явно смутена,
в огън цялата пламна от срам
и зад облак се скри възмутена!
* * *
В тиха нощ под прозореца мой
чух боричкане, шепот гальовен —
двама влюбени в летния зной
се целуваха в унес любовен.
Ненадейно луната изгря,
заблестяха звезди — перли бели
и разкриха две тъмни тела
до стената в едно се преплели.
От луната подгонени те
се изгубиха някъде в мрака
и от синьото звездно небе
малко облаче жално проплака!
* * *
Сред въздишки и шепот тъжовен
паркът глъхнеше пуст и нерад…
Те се гушеха в унес любовен
под есенния тих листопад.
Тъмен облак над тях се надвеси,
затъмни и луна, и звезди,
и мъглата зад плътни завеси
скоро милите влюбени скри.
Разлюляха се голите клони,
гарван гракна, дъждец заръмя
и сърцето ми тъжно отрони
стихове като златни листя!
* * *
Те вървят и от скреж побеляли
се прегръщат и нежно шептят…
От небето на едри парцали
тихо, кротко се стели снегът.
Застудява се. Вечер припада.
Вятър вий, но кръвта им кипи
и плътта им е здрава и млада —
ще изкарат така до зори.
Благодат е студената зима
за горещите млади сърца…
Ех, кога ли с девойка любима
по снега аз ще крача така?!
с. Лехчево, 1954 г.
* * *
След майски ден спокойна нощ настава,
звезди проблясват, грейва лунен рог,
покой обзема шумната дъбрава,
потъва всичко живо в сън дълбок.
Единствен през зелената морава
сънливо ромоли пенлив поток
и буден славей влюбено запява —
любимата зове от цъфнал глог.
Далеч се носят нежните му трели,
душата си излива цяла в тях,
звездите слушат в унес, онемели —
над него ръсят ситен златен прах.
Тъй нощем млад поет от страст обзет
любимата подмамва със сонет.
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
На И.
Ти веч не си дете, девойка стана,
невинно нежно ангелче с крилца;
не си изпитала душевна рана,
не си познала още любовта.
Но тя те следва бърза и припряна
с измамен блясък, с мнима красота
и ти я гледаш явно поласкана
през очила със розови стъкла.
Край теб е джунгла — стрелят със куршуми.
Не го съзнаваш. Как ли би могла
да различиш от искрените думи
лъжовните?! Овцата от вълка?!
Ти носиш в своето порасло тяло
душата на детето недозряло.
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Девойко мила, в маркова премена,
шедьовър Бог от тебе е създал,
с божествен образ, чист като кристал.
Нима не виждаш, че си съвършена?
Какво от личицето си направи?!
Защо им безразсъдно позволи,
да ти съсипят витите вежди?
Повлече се след модите нездрави.
И устните ти, сякаш очертани
от четката на майстор вещ с кармин,
подути от ботокс и парафин,
сега приличат на кървящи рани.
Кой, мислиш, свестен и почтен младеж
би ги целувал със такъв пълнеж?!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Със внуците ми пубертетни споря,
че за любов им е все още рано;
на тази възраст не е оправдано,
да се хабят с приятелка — изгора.
Изтъквам им съществени причини:
не са напълно изградени хора,
едва им се разгръща кръгозора…
Кой знай какви ще станат след години.
Ще се оформят, но в какви насоки?
Работници, среднист и висшисти?
Престъпници или морално чисти?
Дебели — слаби… Ниски и високи?
Не е възможно днес да разберете,
какво избирате — трън или цвете!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Вий детството напуснахте, деца,
и стъпихте охотно в пубертета;
един етап житейски отлетя,
поехте по-вълнуваща щафета.
Гласът ви постепенно загрубя,
израснахте… С душа от смут обзета,
навлизате в света на любовта,
и гордо шествате из интернета.
Но чувствата ви бързо се менят,
тестостеронът като ви раздруса,
възторгът се редува със гневът,
тъгата — с радост, дързостта — с покруса…
Тъй егото ви в хаос се кове,
и от младежи ставате мъже!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Кажете ми, какво е любовта!
Лъжа, игра, шега или забава?
Защо, когато ни споходи тя
от разум и разсъдък ни лишава?
И влюбеният, вместо със ума,
загубил за реалността представа,
света открива с розови стъкла
и със сърцето само разсъждава.
Когато се разбуди някой ден,
очи отвори и се осъзнае,
че вече свършил е сънят, в почуда
назад отправя взор и отрезвен,
разбира чак тогаз, че любовта е
най-милата, най-сладката заблуда!
с. Лехчево — 1958 г.
* * *
Един за друг родени бяха двама,
кълняха се до гроб да бъдат верни
и любовта им чиста и голяма
бе рядкост в тези времена модерни.
Ромео бе на пет и половина,
а Жулиета четиригодишна;
харесаха се в детската градина
и там започна любовта им скришна.
София — 1977 г.
* * *
Какво сте на света, деца, до днес видяли!
Безброй неща не сте опитали дори
и тайнството на любовта не сте познали,
а тя в най-близко бъдеще ви предстои.
* * *
О, колко нежни романтични песни
наслада са ми носели до днес
и в смутни, трудни времена на стрес
лекарства са били за мен чудесни!
Ала една незабравима песен[1]
е цял живот над всички взела връх
и чуя ли я, затаявам дъх,
и в спомен мил от младостта унесен,
аз виждам пак с душа, от смут обзета,
красив, вълнуващ филмов епизод:
Площад… Верона… В пъстрия народ
Ромео среща свойта Жулиета
и там на родови вражди напук
се влюбват двамата един във друг.
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Как може две изцяло непознати,
напълно чужди, странни същества,
като се срещнат и Амур изпрати
стрелите си към техните сърца,
да станат толкоз близки и интимни,
(на всяка здрава логика напук),
че с чувства и с желания взаимни
се озоват съпруга и съпруг?!
Любов наричат таз могъща сила,
усещам, че и в мен напира тя,
и както здраво ме е обсебила,
от нея няма да се отърва.
Къде е мойта мила непозната,
с която ще ме свърже тъй съдбата?!
с. Лехчево — 1958 г.
* * *
Навън светът заспал е глухоням.
Смълчани дремят едрите звезди.
А буден, аз се моля вкъщи сам
по грешка някой да ми позвъни.
Отсреща да изгука нежен глас,
какъвто и в съня си не съм чул!
Ала едва ли в този късен час
ще се намери втори сомнамбул.
Девойката, орисана за мен,
наверно като ангел сладко спи.
Не подозира тя, че в близък ден
ще се кръстосат нашите съдби.
И ний ще се намерим един друг,
и аз съм бъдещият й съпруг!
с. Лехчево — 1959 г.
* * *
Не знаеш ли незнайнице, кажи,
че аз те търся под дърво и камък?
Не можеш ли при мен да дойдеш ти
в душата ми — за теб отворен замък?
В съня ми нощем да ме посетиш,
в мечтите ми наяве да изплуваш
и ми оставиш някакъв фетиш —
реален знак, да знам, че съществуваш.
За всеки има някой отреден,
и ти си тъй орисана за мен,
по неотменен висш закон и воля!
Къде ли си сега? В коя страна?
Не чуваш ли как страстно те зова
и с тоз сонет за любовта ти моля?!
с. Лехчево, 1957 г.
* * *
Тя в моите мечти се появи —
невинно, нежно, прелестно създание
и в унес благ притворя ли очи,
я съзерцавам с почит, с обожание.
За нея пиша нежни стихове,
прочитам й ги всяка нощ до късно,
а в погледа й сякаш се чете:
„Дете съм още, чисто и невръстно!“
Ще дойде ден, когато възмъжал,
(и тя девойка до тогаз ще стане),
ще я открадна аз на коня бял
и в луд галоп с любов ще ми пристане.
И ще се реем в небесата сини —
две ангелчета в райските градини.
с. Лехчево, 1955 г.
* * *
Ти шествуваш безименна, незнайна,
зареяна по своя път сама
и скрила съкровената си тайна,
ме търсиш в многолюдната тълпа.
И аз те търся. В мъки се терзая,
предчувствам, че наоколо си ти,
а все се разминаваме накрая,
не се кръстосват нашите съдби.
Ще те позная, стига да те зърна.
Та твоят лик е всяка нощ пред мен
и накъдето поглед да обърна,
все него виждам — ласкав, мил, свещен!
Кога най-сетне в ден щастлив, любима,
край разминаването ни ще има!
с. Лехчево, 1950 г.
* * *
Мечтая си за твоя лик до мен!
Да тръгнем двама в слънчев майски ден
по пътя на живота към безкрая
и се намерим с любовта си в Рая.
И там — Адам и Ева — аз и ти,
две непорочни влюбени души,
един на друг разкрили си сърцата,
да опознаем голотата свята.
И свързали съдбите си в едно,
сами под ябълковото дърво,
нехаещи за божите закони,
да сторим онзи първороден грях
във райските градини като тях
и нека Бог от Рая ни изгони!
с. Лехчево, 1951 г.
* * *
На Жозефина
Гълъбче, гълъбче, мило дете,
с дивни чаровни очи!
Ти ме омая, сърцето ми взе,
моя дух волен сломи.
Няма за мен вече мир и покой —
в мисли по теб се топя,
виждам навсякъде образа твой,
но ме облъхва тъга.
Бездна дълбока лежи между нас.
Бог те е с хубост създал,
ала с посредствена външност съм аз
и в безнадеждна печал
прося любов с моя жален сонет
без да получа ответ!
с. Лехчево, 1954 г.
* * *
От юношеството ми лик прекрасен
е трайно в паметта ми съхранен —
от погледа й нявга чист и ясен
за пръв път трепна любовта във мен.
Над половин век от тогаз измина.
С жена любима стигнах старини,
с деца и внуци… Но и тук в чужбина
все още помня дивните очи.
И често с пиетет да си призная
за нея мисля… Странен интерес!
И ми се иска, някак да узная,
какъв живот е имала до днес.
Къде ли е сега? Дали е жива?
И още ли е все така красива?
Сидни, Австралия — 2012 г.
* * *
Какво момиче беше Жозефина!
Лице на херувим, очи-маслини —
пред мен е още сякаш на картина,
а минаха над шестдесет години.
Аз бях безкрайно млад, а тя — невръстна,
въздишах, чезнех в трепети любовни…
Ала съдбата рано ни разпръсна,
поехме свои пътища съдбовни.
Пристигнах от чужбина в старост бяла.
Копнеех, да я зърна пак, не крия,
но се размислих трезво и си казах:
Ако я видя стара, погрозняла,
ще рухне в миг вълшебната магия
на първата любов… И се отказах!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
по Феликс Арвер
Видял съм я в живота си един-единствен път,
но в този съдбоносен миг не знам какво ми стана;
една любов несподелена пламна в мойта гръд
и чак до старини кърви сърдечната ми рана.
Затворя ли очите си, тя вечно е пред мен,
застинала във спомена ми като на картина,
с неостаряващ лик, все тъй красив до днешен ден —
тъй в тайно съзерцание животът ми премина.
Да би могла да прочете тоз рицарски сонет,
през смях навярно би си рекла: „Старец изкуфял!
Сега да ме съзре, каква съм баба Яга,
съсухрена и болна, на седемдесет и пет,
ще се престори с ужас, че не ме е разпознал
и от заблудата си излекуван… ще избяга!!!“
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
За Първата любов си спомням с пиетет:
в една далечна нощ заспах като дете;
събудих се младеж, от щастие обзет
и влюбен до уши на Седмото небе!
* * *
След Първата любов, ви чакат други, нови,
по-зрели, много по-вълнуващи любови.
Дерзайте, че животът е пред вас тепърва —
но само Тя, докрай ще си остане Първа!
* * *
За вас деца от щастие пламтя!
В невинността си нямате представа,
че недалеч ви чака любовта —
най-висшата наслада и забава.
* * *
На Фуки К.[3]
Как искам да ми порастат криле!
И като птица волна, лекокрила,
да литна с тях към синьото небе
и по света да търся мойта мила.
Аз зная само, че живее тя
в една далечна източна държава,
където от незнайни времена
най-рано сутрин слънцето изгрява.
Ще прелетя над морски ширини,
над китни градове с пагоди пищни,
над снежни вулканични планини,
над паркове със разцъфтели вишни.
И ще кръжа, докато я открия —
криле за отдих чак тогаз ще свия.
с. Лехчево, 1956 г.
* * *
Да си влюбен в някой е прекрасно!
Слънце свети в моята душа,
сякаш ми пораснаха крила —
с тях се рея из небето ясно.
Нищо не е трудно, тежко, сложно,
всичко върша бързо, с лекота,
бих могъл света да покоря —
невъзможното е днес възможно.
Любовта духа ни извисява,
прави ни по-щедри, по-добри;
тя не се измерва със пари,
щастие, богатство означава.
Да си влюбен е велико нещо,
препоръчвам ви го най-горещо!
Михайловград — 1956 г.
* * *
на Сашка
Ти пееше и песента ти жална
бе вопъл, стон от влюбено сърце,
но сякаш чук усещах да кове
душата ми — страдална наковалня.
Ти пееше, как той те наранява
и молеше да се не връща пак,
защото нова рана, скръб и мрак
донася всяка негова поява.
Ако не беше него предпочела
пред моя милост, нямаше сега,
да чезнем в безнадеждна пустота
и по-щастлива песен би ни пела.
Аз страдах с теб, макар от теб ранен,
че ти бе наранена — не за мен!
Михайловград — 1956 г.
* * *
На Мими
Не знам кога и как, но нещо стана
и в мен сърдечна струна затрептя,
и от тогаз, след странната промяна,
ти заблестя в по-друга светлина.
Какви очи! Едва сега ги виждам.
С цял инч ресници, с изомруден цвят.
От ревност вече чувствам, че завиждам
на тоз, комуто обич ще дадат.
Седим ний в клас един до друг на чина —
в живота всичко става по причина.
Какво ли бог е отредил за нас?!
Защо в един съдбовен ден, когато
и в теб потрепне чувство нежно, свято,
избраникът ти да не бъда аз?!
Михайловград, 1956 г.
* * *
Звънецът иззвъня. Измина
последният учебен час.
На пейка в Градската градина,
пристигнал пръв, те чакам аз.
Ще дойдеш, гълъбице смела,
иззад елите всеки миг,
за тайна среща риск поела,
с мен, твоя мил съученик.
Един до друг ще бъбрим двама
за незначителни неща;
за дружбата ни чиста, пряма
ще шепнат нашите сърца.
Часовникът крещи разлъка…
Как бързо времето лети!
„До утре!“ — ще прошепна с мъка.
„До утре!“ — ще изгукаш ти.
Михайловград, 1954 г.
* * *
Из улиците сънни скитах —
млад момък с влюбено сърце,
и с недоверие се питах,
обича ли ме или не.
От първа среща се завръщах,
получил клетви за любов;
объркан мислено прегръщах
телцето крехко с порив нов.
И пак с целувка непохватна
докосвах образа свещен,
а тя така и не отгатна,
че бях несръчен и смутен.
Туй първо влюбване в забрава
заглъхна като тих акорд,
ала и днес както тогава
се чувствам умилен и горд!
Михайловград, 1980 г.
* * *
Прегърнал нежната ти шия,
аз търсех устните ти с плам,
с целувка исках да предам
бушуващата в мен стихия.
Но ти на моя зов отвърна
с надменен поглед, с глас студен
и устремът ми вдъхновен
като прекършен цвет посърна!
Михайловград, 1956 г.
* * *
Ти се измъчваш момко, наранен от Феб.
Не го съзнаваш, колко много си щастлив!
Животът ти едва се е прострял пред теб —
ще любиш, имаш време, докато си жив.
* * *
Разделихме се с клетви и въздишки,
изтръгнах се от твоите ръце
и скрих по мъжки в дрехите войнишки
младежкото си влюбено сърце.
Във влажните окопи и палатки
аз носех твоя образ чист и свят,
писмата ти със думи нежни, сладки
поддържаха духа ми в студ и глад.
Ти пишеше, че с любовта живееш,
че в скуката с надежди се тешиш,
за мен в самотни мигове копнееш
и дните с нетърпение броиш.
Когато есента се уволних,
семейна те заварих… с друг жених!
Михайловград, 1950 г.
* * *
В притихналите градски хижи,
затрупани от преспи сняг,
изпълнен с радости и грижи,
кипи живот в неспирен бяг.
Забързан, всеки се прибира
за отдих в топлата квартира.
И аз, от своя дълг понесен,
премръзнал се завръщам с песен,
но не при теб, девойко мила,
да ми дадеш любов и сила,
а във войнишката барака,
където непоряд ме чака!
Перник — 1957 г.
* * *
Вървим ний в парадни редици,
ний, „зайците“ — млади войници
с мъжествени дръзки очи.
Край нас като в сънища нежни
се реят с походки небрежни
тълпи сексапилни жени.
Под нашите стегнати стъпки
трепери, обзета от тръпки,
любимата майка земя.
Умора гърдите изгаря
и ехото звънко повтаря
войнишкото гръмко „Ура!“
Ний пеем и нашите песни
разказват за битки чудесни,
за паднали в боя бойци,
а в спомени, минали срещи
възкръсват в сърцата горещи,
ний пеем, но скръб ни души!
Перник — 1957 г.
* * *
От зори без отдих е мияч
новобранец с кофа и парцал,
мие пода чак до късен здрач,
вечно гладен, вечно недоспал.
Ако спре, заспива той на крак,
но след миг пак сили е събрал,
свеж и бодър като кукуряк,
за любов, горкият, закопнял!
Перник — 1957 г.
* * *
Мъже, ходили на война,
видяли мъртви и ранени,
треперят жалки и смутени
от страх пред някоя жена.
С куршум раненото сърце
през болка бие, не престава,
но тя до смърт го наранява
с една жестока дума: „Не!“
София — 1961 г.
* * *
Залюбих знатна дама, Дулцинея,
аз, рицарят печален Дон Кихот;
извърших славни подвизи за нея
и станах неин роб за цял живот.
Мадони срещах в секса обиграни,
но с ни една не й изневерих.
Борих се с мелници и с великани,
честта й в бой неравен защитих.
Копнях и чезнех в обич платонична.
Когато триумфално се прибрах
и се явих пред дамата обична,
разбрах, че бе живяла в плътски грях
с мъже неблагородни на провала
и незаконно бе забременяла.
Сидни, Австралия — 2007 г.
* * *
Без полза е човек след вятъра да тича.
Не можеш да заставиш друг да те обича;
над него нямаш воля, нито власт такава,
но можеш да изискваш да те уважава.
* * *
Щом всичко в този свят е преходно, нетрайно
и ний сме временни, не може любовта
в сърцата ни, да трае вечно и безкрайно —
естествено е също да догаря тя.
* * *
Щом слънцето залезе, месецът изгрява,
животът продължава да тече,
но любовта угасне ли, чер мрак настава —
светът изчезва в твоето сърце.
* * *
На Ваня
Когато с влюбено сърце
витая в небеса сияйни,
изливам в нежни стихове
сърдечни трепети и тайни.
Понякога прочита тя
тез изповеди съкровени,
но тъй до днес и не разбра,
че са на нея посветени!
с. Лехчево, 1962 г.
* * *
Когато лумне обич между двама,
за дълго време скрита не остава;
обратно, ако въобще я няма,
не би могла да се наподобява.
* * *
На Инка
С една девойка от Варшава
случайността ме запозна;
аз бях студент медик тогава,
а ученичка беше тя.
Пътувахме за Полша двама
в едно купе съвсем сами
и неусетно близост пряма
в душите ни се породи.
Тя беше нежна и красива,
с изящни ангелски черти…
Прекарахме ний нощ щастлива
в невинни весели игри.
На сутринта дойде раздяла,
замлъкнаха шеги и смях,
целунах бузката й бяла
и повече не я видях.
Години има от тогава,
съдба превратна ме люля,
но не потъна във забрава
тоз образ мил от младостта.
София — 1983 г.
* * *
По случай месеца на трезвеността и тютюнопушенето
„Я помню чудное мгновенье…“
Яви се тя пред мен невинна, чиста,
с очи кристални като две мъниста,
с изящни форми, с ангелско лице,
а бе полу-жена, полу-дете.
Ръката й, по детски крехка, малка,
умело щракна лъскава запалка
и в облачета от цигарен дим
изчезна без следа ликът любим!
София, 1980 г.
* * *
„I remember that wonderful moment…“
I saw a girl with eyes like crystal beads,
so innocent and pure as can be kids;
with rounded shapes and an angel face —
half-woman, half-child with beauty and grace.
Holding a lighter, her hand tender, nice
skillfully lit it to my great surprise,
and in clouds of smoke her angel face,
I saw how vanished without a trace!
Translation — 2012
* * *
По-лесно би могъл проливен дъжд да спреш —
(възможно невъзможното да стане),
отколкото момата, в полет към младеж,
решила от любов да му пристане.
* * *
Подмами ме в утро мъгливо
самотно глухарче на склона;
то сякаш ми кимна свенливо
с ефирната бяла корона.
Не зная какво ме прихвана,
пресегнах се да го откъсна,
но тутакси в самоотбрана
то трепна и в миг се разпръсна.
Харесах девойка невръстна —
сърце и душа ми отдаде…
и нея тъй щях да „откъсна“,
но спрях… Съвестта не ми даде!
София — 1960 г.
* * *
С невинна ангелска душа
девойка млада и красива
посреща с трепет любовта —
неопитна и доверчива.
Яви се кандидат-съпруг,
излъже я и я напусне,
след него преминава друг,
към трети тя след туй препусне.
И броят им расте безспир,
докато с младост похабена
най-сетне не намери мир
при друг с душа опустошена.
Проклятие са за момата
невинността и красотата!
София, 1984 г.
* * *
На П.
Девойко млада, нежна и красива,
полуразцъфнал ароматен цвят,
във тоз подвластен на парите свят
пред теб стои една алтернатива.
Понеже ти си бедна, си ранима
и си принудена да избереш
старика пред любимия младеж,
защото той пари, богатство има.
Но знаеш ли цената ти каква е?
Безкрайно млада си. Как би могла
да разбереш, че младостта, уви,
по-кратко от росата даже трае;
И че безценен божи дар е тя —
с пари не може да се оцени!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Привлече ме с диво ухание
разцъфнала шипка в дерето,
в сърцето ми лумна желание
от сладостна тръпка обзето.
От пътя отбих да откъсна
букет от бодливото цвете,
но щом го докоснах, се пръсна
и с кръв ми обагри ръцете.
С девойката млада така е —
загадъчна, странна, мистична
тя момък със хубост омае…
Изправен пред сложна дилема,
от обич и страст демонична,
моминството той й отнема.
София, 1952 г.
* * *
На Папаниколау
Не те погали никой с топли длани,
не те в прегръдка нежна приласка.
Не излекува никой твойте рани,
нанесени от мрачната съдба.
Сама, без дом, без близки, без родина,
в сирачеството не узна дори
рождената си дата и година —
войната всички данни заличи.
Единствено в живота ти вседневен,
езикът майчин тя не ти отне,
така разбра произхода си древен,
от свят на Олимпийски богове.
Но не тъжи, във моя свят голям
родина, дом и обич ще ти дам!
София — 1952 г.
* * *
Ехти Олимп от веселби и смях,
пируват боговете на Елада.
С бокал в ръка и ти празнуваш с тях,
богиньо моя, хубава и млада.
Бог Ерос прав до теб стои пиян,
опипва те без срам ръката чужда,
лицето ти пламти от смут и свян,
в невинна плът нагонът се пробужда.
Аз чезна сам, застанал отстрани,
десницата ми в здрав юмрук се свива;
Амур ми праща огнени стрели
и ревност ме обзема груба, дива…
Накрая ще убия твоя бог,
така ще свърши моят сън жесток!
София — 1980 г.
* * *
На М.
„Лека кола, апартамент
и баща й доцент!“
Застана тя усмихната до мен
и ме помоли мило и с желание
да се разходим в пролетния ден,
а аз отвърнах сухо, с глас студен,
че съм зает и имам заседание.
Обидена, тя ми обърна гръб
и тръгна, сякаш птица наранена…
След нея дълго гледах с поглед тъп.
Полъхна хлад и ме облъха скръб,
край нас помръкна цялата вселена!
София — 1962 г.
* * *
Душата ми към теб е устремена,
теб, само теб обичам на света,
но ти към мен си леденостудена
и глуха за любовните слова.
През изпитната сесия те чаках,
на брак решен, но ти не се яви.
Напразно те зовях назад и плаках —
сърцето ти, уви! не се смили.
Ти с друг избяга, блуднице лъжовна,
за теб било е всичко фалш, лъжа,
но моята любов е безусловна —
отново съм готов да ти простя.
О, тройчице, чуй моята въздишка,
върни се пак в студентската ми книжка!
София — 1962 г.
* * *
През целия семестър си караме живот,
но с мъките Христови през сесии сурови
сме винаги готови, да стреляме с „пищови“ —
ний, славните студенти, цвета на цял народ.
Парите щом похарчим, с неистов труд и пот,
сред нощ като хамали, не яли, не доспали,
пренасяме чували по гари и по хали —
ний, бедните студенти, надянали хомот.
Нас вечно ни преследват, като дивеч на лов,
че ний сме лесна плячка за дъщери и майки,
играчка за самотни вдовици и хазайки —
ний, нощни каубои, родени за любов.
Щом следването свърши, си губим свободата —
за жителство софийско надяваме халката.
София — 1963 г.
* * *
На ТУШ
Под палещото слънце край Марица
стоеше тя на пясъчния бряг
и лек зефир под такт на ръченица
танцуваше с моминския робсак.
А долу, сред вълните уморени,
в притихналите речни дълбини
потрепваха случайно отразени,
на вятъра немирните шеги!
Гр. Първомай — 1960 г.
* * *
Край кладенче, под грейнал месец и звезди
танцувах цяла вечер с горски самодиви…
И днес все още споменът за тях сладни —
ех, где сте мои младини щастливи?!
* * *
По-малко от дузина бяха те —
момичета посвоему красиви,
докосваха в младежки дни щастливи
различни струни в моето сърце.
Кръстосваха се нашите съдби,
но скоро се разделяхме навеки
и тръгвахме по собствени пътеки,
да търсим щастието си сами.
Днес те са остарели като мен
и кой ги знай где са се разпилели,
а някои са може би умрели,
но аз ги нося в спомен съкровен,
и като пъстър свеж букет цветя
един ден в гроба ще ги отнеса!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
На Лили
По пътища неведоми поех,
да търся нежната си половина;
години в мрак се лутах без успех,
докато юношеството ми мина.
С девойки умни, хубави дружах,
но сякаш пазен от върховна сила,
не се обвързах с никоя от тях —
съдбата друго бе ми отредила.
Напътстваше ме тя като маяк
по пътя към спасителния бряг
и ме преведе свят и чист през мрака
към Нея в Алмаматерния храм —
единствената, истинската, там
намерих с любовта си да ме чака!
София — 1962 г.
* * *
Аз четвърт век се лутах във мъгла.
Като слепец я търсех без надежда.
Но как без име да я призова —
дори не знаех външно как изглежда.
Във лунни нощи вън с тъга следях
светулките с наивната идея,
че както зайчето[4] една от тях
накрая да ме заведе при нея!
Тъй без любима дълго чезнех аз
в прегръдките на обич безответна;
когато най-отчаян бях, тогаз
внезапно пред очите ми просветна:
Докато съм я търсел нощ и ден,
тя неотлъчно е била до мен!!!
София — 1964 г.
* * *
Как с чужд човек — съм влизал често в спор —
до края на живота си ще бъда?!
Подобна мисъл бе като присъда
за доживотен брачен строг затвор!
Но щом ТЯ се яви пред моя взор
аз станах част от два скачени съда —
Ожених се. И днес като разсъдя,
откривам в този мъдър ход фурор.
Сензация направих с моя брак.
ТЯ всички хора в моя свят измести.
Приех я с много обич, без протести.
Сега, в обратен ред, се чудя пак,
как чуждата и непозната стана
най-близката за мен и най-желана?!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Все още помня първия студентски ден.
О, колко бях щастлив от гордост заслепен!
Събираха ни в института за бригада,
а там не знаех, че ме чака изненада.
„Колеги, где е седма група?“ — питах аз.
И чух съвсем наблизо нечий нежен глас:
„Насам! Сама съм всъщност… Другите ги няма.
Елате! — продължи. — Поне ще бъдем двама.“
Отправих поглед по посока на гласа.
Сърцето ми подскочи и ми прималя —
пред мен стоеше дивно, прелестно създание.
Едва не паднах на земята в безсъзнание.
…………………………………
И ето ни — след половин век пак сме двама,
обвързани до гроба в брак с любов голяма!
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
Вървим из парка — две отделни сянки.
Над нас блещукат ярките звезди.
Луната над разлистените гранки
с усмивка любопитно ни следи.
Откликна ти на моята покана —
на тайна Първа среща с мен дойде.
Най-сетне чудото реалност стана
и ето ме на Седмото небе.
С младежки устрем ти се обяснявам,
във своята любов те уверявам…
Ти, доверчиво слушайки, сама
от смут и свян момински прималяла,
на рамото ми се отпусна цяла…
Две сенки бяхме — станахме една!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Разхождаме се ний… Денят преваля.
Залязва бавно слънцето зад нас,
от хоризонта го дели копраля —
остава му най-малко още час.
В косите ти, поръсени с жарава,
лъчите му плетат златист венец,
а ласкаво ги роши и развява
полъхнал от морето лек ветрец.
Да можеше, той щеше да ти каже,
че като него бих желал така
да те погаля, а не смея даже
да те докосна с пръст, не ли с ръка.
Но сенките ни все по-дълги стават —
прегръщат се в любов се обясняват!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Ти цели пет години бе край мен,
чаровен ангел, образ нежен, мил…
И днес съм все така озадачен,
какво съм гледал и къде съм бил!
Как може в шестата година чак,
внезапно да прогледна в кратък миг
и аз, незрящият, по божи знак
тогава да се влюбя в твоя лик?!
Но точно в този миг се осъзнах,
че съм пореден N-ти кандидат
и ме разкъса безнадежден страх —
от рай, животът ми прерасна в ад.
А по-нататък всичко бе съдба —
тя в доживотен брак ни съчета!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Аз знаех в онзи съдбоносен миг,
когато любовта ме покоси,
че съм намерил в твоя скромен лик
момичето на своите мечти.
Как стана? Сякаш след моментен клик,
внезапно взорът ми се проясни
и не стрела, а остър боен щик
Амур запрати в моите гърди.
А цяло следване ти бе край мен,
и с риск да те загубя всеки ден,
се чудя как „свободна“ оцеля!
И днес като обърна взор назад,
се убеждавам, че на този свят
животът се урежда по съдба!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Всеки ден, всеки час, всеки миг
аз очаквам любимия лик
да застане отново до мен
от нескрита любов озарен.
И да тръгнем из парка сами,
уловени ръка за ръка,
да мечтаем за бъдните дни,
а край нас да препуска нощта.
Тези срещи под лунни лъчи
ме изпълват с тревога и страх,
че раздяла ги дебне, уви!
И самотен ден идва след тях.
Ех, кога с ритуала познат
ще празнуваме сватбен обряд,
за да бъдеш законно до мен
всеки миг, всеки час, всеки ден!
София, 1964 г.
* * *
Ти спомняш ли си онзи ден и час —
небето… Гара София… перона?…
Изпращаше ме и внезапно аз
се дръпнах и се втурнах към вагона.
Отвърнал жален поглед настрани,
сред множеството се прикрих веднага;
не исках в този миг да видиш ти
очите ми, с напиращата влага.
Обичах те. О, как бях влюбен в теб!
Ала страхът, че с близката разлъка
ще те загубя, беше по-свиреп
и по-мъчителен от всяка мъка.
Сърцето ми без теб — сираче клето,
се сви и глухо зарида в купето!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Аз искам да не мисля за това!…
В забрава трябва всичко да прогоня,
да си не спомням милата ръка,
размахана за сбогом на перона.
Да не дочувам тракащия влак,
веселието в шумните купета,
да не съзирам в падащия мрак
прелитащите призрачни дървета.
Да не раздухвам тлеещата скръб,
да не разбунвам страхове ужасни,
през сълзи да не свеждам поглед тъп,
да не вгорчавам мигове прекрасни.
Аз искам този спомен да прогоня
и да се обкова в желязна броня!
с. Лехчево, 1964 г.
* * *
Без теб е пуст и скръбен този свят!
Не топли слънчевият лъч студен,
без мирис е разцъфналият цвят
и зимна нощ е пролетният ден.
Без теб и аз се чувствам полужив,
за красотата сляп, за песни — глух,
но зърна ли те, ставам пак щастлив
и пак добивам зрение и слух!
с. Лехчево — 1964 г.
* * *
Красивото лице ще погрознее
и стройното телце ще напълнее,
но ангелската доброта е свята —
през целия живот краси жената.
* * *
С мека светлина окъпа
спалнята ми месец блед…
Буден, аз бленувам, скъпа,
устните ти — пчелен мед.
С взор, отправен към небето,
гледам ярките звезди,
те ме галят по лицето
с нежни ласкави лъчи.
Същите лъчи засмени
в този миг следиш и ти
и лъчите отразени
са от твоите очи!
с. Лехчево — 1964 г.
* * *
Сам-самин се лутам вкъщи
и „гълтам“ наука…
Дните ми едни и същи —
скръб, досада, скука…
Няма милата главица,
устните корали.
Няма нежната ръчица
пак да ме погали.
Топъл дъх не ме облъхва,
ала любовта ти
воля да чета ми вдъхва
и мечти крилати.
Сесия се е задала…
С нея щом приключим,
двама в гражданската зала
брак без поп ще сключим!
с. Лехчево, 1964 г.
* * *
Диви ритми. Танци до зори.
Млади, стари — луди — полудели…
Срещат се възбудени очи
и тела, прегръдки зажъднели.
Смях. Шеги. Закачки… Волен свят —
свят на буйна страст и похот дръзка;
само аз без теб седя нерад
и сърцето ми от скръб се пръска!
с. Лехчево, 1964 г.
* * *
Красивата жена е радост за окото,
а близка за сърцето и душата е добрата;
прекрасна вещ е за мъжа едната,
а другата съкровище по-ценно от златото.
* * *
В чакане, в скучна почивка
тягостно мина денят;
месецът с тъжна усмивка
грейна над селския път.
Втурнах се с мисъл унила
в близкото пусто поле —
луд, че от моята мила
днес пак писмо не дойде.
Мигаха в мрака светулки,
в дъхави купи сено
полски щурчета с гъдулки
свиреха живо хоро.
Стана ми някак по-леко,
вмъкнах се тихо сред тях
и като легнах на меко,
дълго звездите броях.
Някой тогава ми рече:
(сън ли бе или какво!)
„Връщай се млади човече,
утре ще имаш писмо!“
с. Лехчево, 1964 г.
* * *
Отдалече всичко ни изглежда по-красиво.
По-загадъчно е звездното небе.
По-примамливо е и момичето свенливо,
не докоснато от твоите ръце.
* * *
Разумът със любовта се разминава:
колкото по-крепка става тя,
толкова по-силно той се помрачава,
докато го грабне лудостта.
* * *
Ако вземеш нещо в превишена доза,
от полезно то във вредно се превръща;
любовта и тя търпи метаморфоза —
взета в силна доза е отрова съща.
* * *
В модерен свят с нрави свободни,
с порочни мъже и жени,
се срещнаха две старомодни
невинни и чисти души.
Момичето нежно, красиво…
Той — момък с осанка на бог.
Предложи й дружба свенливо,
но тя го възпря с довод строг:
„Девица съм аз и такава
ще влеза в църковния храм,
моминството в акт на забава
на своя съпруг ще отдам!“
Погледна я топло и прямо
добрият и честен младеж:
„Дари ми сърцето си само!“ —
й каза с любов и копнеж.
От сладостна тръпка обзето,
девойката вдигна чело
и с радост си даде сърцето,
а беше сърце от злато.
И в свят на разврат и поквара
бе техен водач любовта;
достигнаха скоро олтара,
дари ги бог щедро с деца.
Макар с неголеми заплати,
живяха във щастие те
и бяха безкрайно богати
с моминското златно сърце!
София — 1970 г.
* * *
„Si vis Amari, ama!“[5] — поговорката гласи
от древни римски времена, та чак до наши дни.
Любимата жена сърцето си ще ти даде,
ако ти първо й предложиш своето сърце.
* * *
Всеки миг от миналите дни
в спомени щастливи оживява;
с обич трепват милите очи,
парят устните като жарава.
С ритъм същ сърцата ни туптят,
свързани с еднакви мисли, цели
и поели общ житейски път,
планове чертаем дръзки, смели…
София, 1964 г.
* * *
Човекът, колкото е по-щастлив
и колкото по-безразсъдно люби,
той става по-нещастен, по-страхлив,
че може щастието да загуби.
* * *
В мен се борят обич и желания…
Влюбен съм безумно лудо в нея,
а горя, разяждан от терзания —
в лъст неутолима вехна, крея.
Мъките ми тя не подозира
и по детски чиста, доверчива
в тесен минижуп се демонстрира,
женските си прелести разкрива.
Страстите си как да обуздая,
без невинността й да отнема?!
С акт греховен, знам, ще я убия…
В гражданското влезохме накрая
и решихме сложната дилема
пред закона, с брачната тапия!
София — 1964 г.
* * *
Затворен в древни времена
духът ми спеше в бронзов съд.
Девойка скромна и добра
съда откри в затънтен кът.
С наивитета на дете
тя плахо го подритна с крак,
но любопитство я обзе
и дръпна прашния капак.
Освободен от своя плен,
аз ръст изправих със замах,
прегърнах я и в миг блажен
с вековна жад я обладах.
И от тогава до сега
съпруга скъпа ми е тя!
София — 1987 г.
* * *
Цъфтят в градината цветята
със цветовете на дъгата
и мамят нежни и красиви,
като девици похотливи.
С маркуча сутрин ги поливам,
от мириса им се опивам
и тласкан от мистична сила
букет бера за мойта мила.
А тя, застанала на прага,
сънлива, сладко се протяга,
лицето й цъфти в усмивка
и закачливо ми подмята:
„И аз съм цвете сред цветята,
нуждаещо се от… «поливка!»“
Сидни, Австралия — 1999 г.
* * *
В младежките ни дни съдбовни
ти чакаше с възторжен лик,
от мене да получиш плик
с писма и стихове любовни.
И днес на датата позната
все тъй очакваш оня миг,
когато ще ти връча плик,
но… с месечната си заплата![6]
София, 1976 г.
* * *
Защо сърцето всички свързват с любовта?
Защото е на чувствата ни съпричастно;
ликува, страда и в любовната игра
на разум и на логика не е подвластно.
* * *
Цял живот за нея пея,
съчинявам стихове —
милата ми Дулцинея
стиховете не чете.
Аз съм рицар по природа,
с рицарско сърце, душа…
горе в небесата бродя —
по земята стъпва тя.
Рицари във старо време
минали в нас с меч и щит
и посели свойто семе…
С гените им в мен и в нея
аз съм станал бард честит,
тя — прекрасна Дулцинея.
Памплона, Испания — 2012 г.
* * *
Аз бях печален Дон Кихот,
ти — дамата ми знатна;
борих се храбро цял живот
със зла съдба превратна.
Надвивах мелници безброй,
чудовища убивах,
за правдата в неравен бой
и пот, и кръв проливах.
На окованите души
помагах и слугувах,
а шефове и големци
с перото критикувах.
Изпитах много патила,
бях гонен и раняван,
и зарад рицарски дела
от служби отстраняван.
Навсякъде по моя път
се сблъсквах с гняв коварен,
мой вечен спътник бе смехът
на род неблагодарен.
Догдето като блуден син
се лутах в мрак и бури,
колегите ми до един
добиха доцентури.
Заеха доходни места
с какви ли не заплати;
издигнаха се до върха,
не можеш ги поклати.
А аз съм рицар — емигрант,
ти — вярна Дулцинея;
в чужбина с моя Росинант
съдбата ни завея.
Сидни, Австралия — 2010 г.
* * *
Когато любовта се зароди,
не са необходими излияния —
„говорят“ с поглед нямите очи,
споделят болки, мъки и терзания.
* * *
Ти беше моя участ и съдба,
опора крепка в радост и несгоди;
и днес все още твоята ръка
във пристан тих към щастие ме води.
Съюзът ни на бури устоя
и пак ни сгрява обич чиста, здрава,
макар да ни докосва старостта,
все по-прекрасна дружбата ни става!
София, 1986 г.
* * *
Ний, хората, за дружба сме родени.
Да си помагаме и се крепим.
Жена и мъж, в свещен съюз скрепени,
с любов рода човешки да множим.
* * *
Ти пак сияеш с нова красота…
Не те докосна бързащото време
и с бръчки по лицето не успя
природната ти хубост да отнеме.
След толкова съвместни брачни дни
откривам сполучливо съчетани
моминските ти прелестни черти
в божествения лик на дъщеря ни!
София, 1986 г.
* * *
Без жените, нашето начало
ласка майчина не би познало;
младостта любов не би вкусила,
ни утеха старостта добила.
* * *
В тревожни минути, умислен и лих
аз нижа с перото си стих подир стих;
ти кротко бродираш гоблени до мен
и с поглед ме стрелваш унил и сломен.
Поглеждаш ме скришом и клатиш глава,
издайна въздишка прикрила едва,
и стиснала устни от мъка и жал
мълчиш, но ме мислиш за луд полудял.
От тихата лудост сега не се бой,
че тихата лудост е мир и покой,
убежище свято за дух изтерзан,
за клети несретници — пристан мечтан.
Ела гордостта си до мене смири,
душевен покой ще намериш и ти,
че тихата лудост съпруго добра,
от днес ще ни бъде другар и съдба!
София, 1985 г.
* * *
На сън гласът й да ме призове,
сред триста други ще го разпозная;
напомня ми на сребърно звънче,
огласящо градините на Рая.
Прозвънне ли, разбужда моя дух,
за творчески дела ме вдъхновява
и цял във слух, за всичко чуждо глух,
изплитам стих за нейната прослава.
Познавам бивши хубавици аз,
запуснали се и надебелели,
и с гласове от старост загрубели,
а милата ми с чист, момински глас,
като звъна от сребърна камбана,
красавица до днешен ден остана.
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Меря кръвното на мойта мила —
пак е повишено, за беда!
„Колко е?“ — ме пита, нямам сила,
истината да не изрека.
Тя въздъхва, недоволно кима
и разочаровано мълви:
„Ех, забрави явно ти, че има
благородни лекарски лъжи!“
Сидни, Австралия — 2011 г.
* * *
Жени, почитам ви и ви боготворя!
Но има уникална за това причина:
не само половината сте на света,
но раждате и другата му половина.
* * *
„Цял месец главоболие жестоко
ме мъчи и се тровя с аналгин,
а да не се досети ни един
от нас, че кръвното ми е високо.
Нали сме лекари и всеки има
слушалка и за кръвно апарат.
Защо не си го мериме чат-пат?!
Подобна грешка е недопустима.“
И аз съм този пропуск забелязал,
и си задавам същия въпрос.
Ала нима случайно е това?!
Народът много мъдро го е казал,
че обущарят често ходи бос,
а гол — шивачът. Та и ний така!!!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Тя се слави с ум и красота,
скромността й е черта присъща.
В нея още тръпне младостта,
а е вече маминка и тъща.
Гдето мине нейната ръка,
чистота след нея заблестява,
а гласът й с нежни пипала
всичко омагьосва и пленява.
Но безспорно най-голям престиж
тя по кулинарен път постига,
всяко ястие или сладкиш
до изкуство истинско издига.
С вкусотии пълни ми корема
и любовна тръпка ме обзема!
София — 1986 г.
* * *
С един-единствен кратък епитет
бих обрисувал моята любима
и този епитет е „несравнима“,
но той обхваща качества безчет.
Красива е като модел наглед,
но с красота естествена, не мнима,
в гърдите си сърце на ангел има
и нежен, благ характер като мед.
Тя, с диплома от университет
е също първокласна домакиня,
а в кухнята — вълшебница богиня!…
Достигнах до седемдесет и пет,
но не намерих като нея друга,
по-ценна и по-предана съпруга.
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
С една година ти по-скъпа стана —
седемдесет достойно доживя,
с високо кръвно, от артрит скована,
но с бодър дух и с вдигната глава.
Кой зрелостта нарече старост грозна?
Виж, ябълката с месеци расте,
преди като храна витаминозна
да може с апетит да се яде.
И прасковата сочна дълго време
виси на клонката под летна жар,
от небесата докато поеме
божествената сладост и нектар.
Сред обществото мнение владее
и кулинарен факт е всепризнат,
че сиренето трябва да „узрее“,
за да получи вкус и аромат.
С години и виното отлежава
и знайно е било от векове,
че колкото по-старо е, то става
по-пивко и цената му расте.
Не! Ти не си с година остаряла,
а както всички хубави неща
си станала по-драгоценна, зряла…-
съпруга, майка, баба… по-добра!!!
Сидни, Австралия — 2011 г.
* * *
На любовта сме подчинени до смъртта.
Природата като ни дава хъс и сила,
при всички случаи да продължим рода,
за вечността живота е подсигурила.
* * *
Какво са изневярата и любовта?
Ези-тура-то на един и същ медал.
Когато вкусиш сладостите на греха,
пак от любов на другата си се отдал.
* * *
На Д.
Като се срещна с нея, всеки път
широко тя ръцете си протяга
и бузи за целувки ми подлага,
а те под мазен пласт от крем дъхтят.
На тръгване, пак ни в клин ни в ръкав,
ме сграбчва и в прегръдката си здрава
да я целувам, пак ме принуждава…
Досадно нещо! И не съм ли прав,
да смятам, че с подобен ритуал
се хората сбогуват при раздяла,
когато дълъг път им предстои,
или е някой смъртно заболял?!
Но всеки път! Май тя е полудяла.
Ще й го кажа скоро vis-à-vis[7]!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Какво е изневярата? Какво
е грях? Загубих всякаква представа.
С душата ли е по-голямо зло
или с плътта да се изневерява.
Ако с флиртуващ поглед съгрешиш,
нима това беда ще ти докара!
И ако в мислите си с някой спиш,
ще се приеме ли за изневяра!
И ако тялото си отдадеш,
а със сърцето си останеш верен…?
За мен е сложна таз гатанка стара!
Но ако питаш днешната младеж,
ще каже, че е флиртът лицемерен,
а секс без обич не е изневяра!!!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Не може смелостта да се измери,
ако не си опасност преживял;
ако не си сънувал, как потери
те гонят и намушкват със кинжал.
Не би узнал и пълните размери
на верността по светския морал;
не би могла криле тя да разпери
без изкушение да си познал.
Аз пример съм за допотопна птица —
съпруг, останал верен до смъртта,
ала не претендирам за медал.
Не срещнах по-чаровна хубавица,
по-умна, по-достойна, по-добра…
Но ако бях — дали бих устоял?!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
В живота си не съм обичал друга
с любов така дълбока, всеотдайна,
но твоя беше главната заслуга
за брачната ми преданост безкрайна.
Защото с красотата си, любима,
с моминска добродетел съчетана,
ти бе дори с богиня несравнима —
до края без съперница остана.
Не се намери втора, по-достойна,
да те засенчи и да те измести,
а случваше се с дейност непристойна
да ми се врат девойки и невести.
Когато притежаваш най-доброто,
не ти привличат другите окото.
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Аз мъж съм стабилен, човек със морал,
в служебен и личен живот преуспял,
с прилична заплата, с луксозна кола,
в колата — красива съпруга-мечта.
Колеги ме срещат. „Изглеждаш добре!
Втален, елегантен… същинско момче.
Ела да се черпим, по мъжки, сами
стриптийз да погледнеме — голи гърди…“
И всички се хвалят. Един се развел.
Жената на шефа друг с хитрост превзел,
а трети любовници сменял през ден…
„Зает съм, им казвам, вървете без мен!
Аз нямам към чужди жени интерес —
останах си мъж моногамен до днес!“
София — 1987 г.
* * *
Защо ме стрелваш с поглед закачлив,
с лице в усмивка щедра засияло?
Какво загатваш? И с какъв мотив?
Какво намеква зрялото ти тяло?
Познавам тоз безмълвен, ням език.
Флиртуваш ти и с огъня играеш,
но няма да успее твоят трик,
не можеш с погледи да ме омаеш.
Не ме ли виждаш, че съм побелял!
Не знаеш ли, че имам внуци вече?
Човек семеен, с принципи, с морал…
За палавости времето изтече.
Безкрайна бездна между нас лежи.
Не ме достигат твоите стрели!
Сидни, Австралия — 2012 г.
* * *
„Няма грозна и стара жена!
Всяка нещо красиво си има:
мигла, бемка, брадичка, коса…
или вътрешна хубост незрима.
Често външно невзрачна е тя.
Неохотно отиваш на среща,
но откриваш там сродна душа —
умна, нежна, сърдечна, гореща…
Не съм срещал перфектна жена
и не вярвам да има такава,
но с чертите на всяка една
образ божествен се получава.
Как тогава от него подмамен,
да остане мъжът моногамен!“
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
През три етапа любовта минава.
Началото й е красив романс;
младежът нежно люби, обожава,
звездите сваля, прави реверанс.
Но скоро пламва плътската жерава
и той при първия удобен шанс
любимата девойка обладава —
и тъй върви… сеанс подир сеанс!
Остави ли страстта плътта на мира
и любовта в старика грохнал, слаб,
в приятелство, в привързаност мутира…
Наглед нещата са наред — типични.
Проблем е, че през всеки нов етап
жените много често са… различни!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Тежки са веригите на брака
и за да успее да ги влачи,
трябва двойката да бъде яка,
иначе ще дойдат… помагачи!
* * *
Защо се лъже старият човек,
че може любовта да купи с чек!
Любовницата секс ще му даде,
но в никой случай — своето сърце.
* * *
През младостта насладите са безгранични,
но времето и средствата ни са ограничени.
През старостта, с добри възможности парични
и с време, сетивата ни са притъпени.
* * *
Не би отишла добродетелта,
така високо, чак до небесата,
ако по пътя й ръка в ръка
не бе вървяла с нея суетата.
* * *
„Не пожелавай чуждата жена!“ —
Бог тъй от векове ни повелява,
но заповед отнасяща се за мъжа
на ближната жена, не споменава.
* * *
Кучето от щастие край теб скимти,
в робска преданост и вярност ти се врича.
Като него няма друг (човек дори),
повече от себе си да те обича.
* * *
Мъжът — добър баща, любим съпруг,
на милата жена изневерява;
тя, „другата“ го знае, но напук
на таз, законната, го съблазнява.
Но не е верен и на нея той…
Яви се трета и й го отнема.
Четвърта, пета, шеста… нямат брой.
Богат сюжет, достоен за поема.
Но боже мой, човешките съдби
от памтивек превратни са били —
остават на семейството в услуга…
Той на любовниците до една
накрая често слага пак рога
но тоз път със… законната съпруга!!!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Остави той законната съпруга —
един ден се изнесе от дома
и се повлече слепешком след друга,
по-млада и нераждала — „мома“!
Разведе се без никакви причини
или поне открито не призна,
че се е състарила веч с години,
тя, майката на трите му деца.
За някаква напълно неизвестна,
децата си от бащинство лиши.
Нима си струваше в игра нечестна,
да разруши и техните съдби!
И него, тя — о, времена, о, нрави,
за друг, по-млад мъж тъй ще изостави!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Обърнал се към Бог веднъж мъжът
и го попитал: „Отче наш, кажи ми,
защо момичетата, несравними
по чар и нежност, като порастат,
за жалост се превръщат в кратък срок
от кротки и послушни херувими
в същински сатани непоносими
и жрици на най-древния порок?“
Изслушал го и благо рекъл Бог:
„Така е, ала себе си винете! —
и продължил със своя довод строг —
Момичетата ангелски добри
създавам аз, а после вий, мъжете
ги правите жени и… сатани!“
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Изрекли са я древни мъдреци:
„Всичко тече и всичко се развива“.[8]
Каква велика мисъл! И правдива —
съвременно и в наши дни звучи…
И както пясъка нагорещен
в пустинна нощ под нулата изстива,
така подобна мрачна перспектива
грози сърцето ти в любовен плен.
Не чакай да е вечна любовта!
Търпи метаморфози също тя,
като водата без следа изтича…
И като станеш старец беловлас,
ще те напуснат всички, без оназ,
която безрезервно те обича!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Мени се всичко. Нищо не остава
едно и също и след миг дори.
Различна е и нашата представа
от таз за миналите близки дни.
Което е било преди години
през нашите щастливи младини,
макар че в свидни спомени сладни ни
и него днес забрава го грози.
Девойката, любящата съпруга
и тя, щом стане баба, не е съща;
сломена от житейски ветрове,
по външност и сърце е вече друга —
превърнала се е в свадлива тъща
и падне ли й, ще те предаде!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Ако жена си си засегнал с нещо,
ще тряска тя прозорци и врати,
ще се развика, ще спори горещо,
сълза ще пусне, но ще ти прости.
Излъжеш ли я, па макар неволно,
ще ти опява и натяква с дни —
постъпил си „нечестно, грозно, долно…“
Ще мине време, пак ще ти прости.
Удариш ли я на шега със цвете
и този път не ще се разведете,
ще ти прости, окъпана в сълзи.
Но ако тя, законната съпруга,
случайно разбере, че има друга,
ще те изгони и не ще прости!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Мъдрец попитал някакъв младеж:
„Кажи ми, млади момко с взор орлов,
пред Щастие, Богатство и Любов
кое едно от тях ще избереш?“
Младежът хич не се поколебал:
„Избирам любовта!“ — изстрелял в миг.
Тогава старецът с магичен трик
и трите неочаквано му дал.
„Но ти едно от тях ми обеща,
а сякаш че ми подари цял свят!“
„Да! — подчертал мъдрецът с твърд курсив —
Понеже предпочете любовта,
ти стана с нея истински богат,
а с обич и с богатство — и… щастлив!!!“
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Вървиш, обхванат от любовни тръпки
по звезден път на Седмото небе —
отъпкан път от милионни стъпки,
минавали по него с векове.
Усмихваш се блажено и омайно,
с любимото създание до теб;
зад облаче, опънал лъка тайно
стрелите си към вас изстрелва Феб.
И с вяра, че сте предопределени —
единствени щастливи същества,
се считате от Бог благословени
с най-висшето блаженство — любовта!
Подобно милиони преди нас
по този път съм минал тъй и аз.
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
По здрач из парка млада двойка броди,
разбулва лик звезда подир звезда,
луната в тъмномодри небосводи
сред тях изплува с бледа светлина.
След кратък миг мълчание той пита:
„Кажи ми, за какво се замечта?“
„Мечтая си — отвръща тя честита —
да ме целуне някой под дъжда!“
А вечерта, спокойна и прекрасна,
се спуска по-безоблачна, по-ясна…
И тя: „А, за какво мечтаеш ти?“
Отправил взор към звездната жарава,
въздиша жално той и промълвява:
„Мечтая ей сега да завали!!!“
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Обичаш днес девойка нежна,
пристъпваш към олтара ти,
съпруга верна и прилежна
да я направиш в свойте дни.
Нектар от устните й пиеш,
под булчиния й разкош…
Какви ли тайни ще разкриеш
през тази първа брачна нощ?!
1953 г.
* * *
Тоз, който не е имал дружба до сега
и никога в живота не е любил,
е много по-нещастен в свойта самота
от този, който двете е загубил.
* * *
Пристигнал другоселец с колесница:
„Продавам сливи — викал той — за смет!“
Невеста търсел, хубава наглед,
но хем да е работна, хем чистница.
Явили се девойки нежни, фини,
донесли пълни кофи със боклук,
но не намерил таз, що търсел тук,
не му приличали на домакини.
Накрая чак, девойче запъхтяно,
донесло шепа прах, увит в бохча:
„Прощавайте, че не дойдох по-рано.
Едва това успях да събера!“
Тогава той приклекнал на коляно
и й поискал на место ръка.
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Понякога докосване неосъзнато,
невинен поглед, трепетно мълчание,
са мигновената искра, която
разпалва тлеещото в нас желание.
* * *
Най-сладка е целувката тогава,
когато с поглед жадните очи
раздухат тлеещата в нас жерава
и огън в устните ни запламти.
* * *
Раздялата убива любовта
или раздухва тлеещата жар,
тъй както духва вятърът свещта
или разпалва огъня в пожар.
* * *
Целуват се по улиците младите „души“.
Събират се… Разделят се… Любов било това!
А някога не се докосвахме с ръце дори,
но златен юбилей празнуваме сега!
* * *
Когато видя старец с баба под ръка,
им заблазнявам, че до днес са оцеляли
и се възвръща вярата ми в любовта
и в брака, с неговата святост, идеали…
* * *
„Кажи! — попитал дядо си един младеж.
Възможно ли е да обичаш няколко жени?“
„Когато имаш, синко, куп деца, ще разбереш,
еднакво можеш ли да ги обичаш ти.“
* * *
Попитали навремето Жорж Санд,
жена, открито скарана с морала
и редом със писателски талант,
богат любовен опит насъбрала:
„Възможно ли е в тоз неверен свет,
човекът многократно да обича
и всеки път при всеки нов обет
във вярност и любов да се обрича?“
„Да! — рекла тя — От личен опит знам —
И мисля, че за никой не е тайна,
че в нас могъщ инстинкт за близост дреме.
Обичах всякакви мъже със плам,
била съм предана и всеотдайна,
но никога в едно и също време!“
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Блажена двойка с челяд многобройна
празнува диамантен юбилей.
О, старост мила, тиха и спокойна,
поток от вино в твоя чест се лей.
Отекват речи с думи за възхвала,
звънят стакани, вдигат тост след тост…
Внезапно в шумната банкетна зала
въпрос задава любопитен гост:
„Кажете ни, с какво ви бог помогна,
та бракът ви до днес не се разтрогна
и в здрава сплав все още ви крепи!“
„По наше време ако нещо счупиш,
не можеше повторно да го купиш,
така че го поправяхме сами!“
Сидни, Австралия — 2014 г.
* * *
Когато срещна в парка двойка стара —
прегърбен дядо с баба под ръка,
отново се възвръща мойта вяра
във брачния съюз и в любовта.
Те явно до сега са устояли
на злост, съблазни, клюки и лъжи…
И аз се питам всеки път, каква ли
магична сила брака им крепи.
Не са пари с блага материални,
не е разгулен празен кух живот,
а истинско другарство в дни страдални,
в несгоди, мъки, труд и кървав пот,
които са споили в здрава сплав
до гроба брака им солидно здрав.
Сидни, Австралия — 2014 г.
* * *
Той идвал сутрин в старческия дом
със бабата си да закусят двама;
в дементен мир до него седешком
го гледала тя безучастна, няма…
Попитали го, щом безспорно тя
не го познава, той защо тогава
ни ден не е пропускал до сега
и продължава да я посещава.
„Така е — рекъл старецът смутен —
от пет години тя не ме познава
и името ми също тъй не знае,
но не това, по-важно е за мен,
че в спомените ми тя е такава,
каквато бе и аз я знам коя е!!!“
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
по Шекспир
„“На Свети Валентин" — прошепна тя —
при теб ще дойда аз, девица млада.
Нали да се оженим обеща —
за празника ни ще съм ти награда!"
Пристигна тя на Свети Валентин,
облечена в най-новата премяна.
Той вкъщи я посрещна сам-самин
и тая нощ жена момата стана.
Но момъкът бе честен и почтен,
бе дума дал, ако при него влезе
и без моминство после да я вземе…
Какво се случи следващия ден?
Тя вече не-мома с халка излезе!!!
Такъв младеж е рядкост в днешно време.
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
И днес важи изреченото слово
от древните стоици — мъдреци.
Например: „Под небето нищо ново“ —
правдиво и съвременно звучи.
Животът по спирала се повтаря.
Събития от векове назад
се случват пак преди и след Олтаря —
любов, измами, ревност, лъст, разврат…
Една от бабите ми се отдала
мома на моя дядо преди век
и чак след месец с него се венчала —
той явно бил добър, почтен човек.
Това, което в наше време става,
е явно също ставало тогава!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Съчувствам аз на днешните младежи!
Достигнали до пубертет едва,
започват секс, наивни и невежи,
преди да са познали любовта.
Те първа брачна нощ с милувки сладки
не ще изпитат нивга в този свят;
ни трепети, вълнения, догадки
пред тайнството на акта непознат.
След сватбения пир нетърпеливо
не ще се впуснат в брачното легло.
Душите, чрез плътта, в блаженство диво
не ще се слеят с обич във едно.
И няма да изпитат красотата
на любовта възвишена и свята.
Сидни, Австралия — 2012 г.
* * *
Жена омъжи ли се за пари —
с богатство без любов не се живее,
при първи случай ще изневери,
мъжа напуска, като обеднее.
И той я гони, сваля й звезди,
пред красотата й благоговее,
но я разлюбва, щом дете роди
и погрознее и надебелее.
Имане, титли, младост, красота…
вещаят ефимерност и забрава;
загубим ли ги, губим любовта —
и тя след тях безследно отлетява.
Обикнем ли душата — тя е вечна,
и с нея любовта е безконечна!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Любов, която е възпламенена
от мимолетно блеснала искра
при сблъсъка на погледа с плътта,
е краткотрайна и несподелена.
На красотата крехка, въжделена
робува, сляпо подчинен тя,
но гасне с нея, щом от старостта
с бразди и с бръчки бъде похитена.
А чувството, което постепенно
в душата се заражда и расте,
и крепне бавно, старост не познава.
То като нея, трайно и нетленно,
ще я съпътства цели векове
и няма да го угаси забрава.
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Къде изчезна любовта? Къде е
онази обич страстна, бурна, дива,
която каменни прегради срива
и с векове сърца и дух владее?!
Кой древен бизнесмен с порочни нрави
за продан на пазара я изкара
и в свят на лъст, развала и поквара
разменна вещ и стока я направи?!
Къде е любовта безсмъртна, свята,
оназ на Шекспир, Данте и Петрарка?
Защо и днес, тя в плен на суетата
като звезда светлее в нощ мъглява
и мами по-блестяща и по-ярка,
ала уви! Душите ни не сгрява!
Сидни, Австралия — 1995 г.
* * *
Животът е ирония! Защо
за да познаеш щастието, трябва
да изживееш мъка и тегло,
а той накрая пак от теб го грабва?!
Защо ти е необходим шумът,
за да се насладиш на тишината?
И само в мрака могат да блестят
на фона му звездите и луната?!
Защо е нужно в самота, в копнеж,
по цели нощи буден и умислен,
да осъзнаеш нечие отсъствие
и в миг на прояснение прозреш,
че твоят свят е празен, пуст, безсмислен
без неговото/нейното присъствие?!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Всичко нам полезно и приятно,
като се размислим, е безплатно:
без пари са милата усмивка
и сънят, и сладката почивка.
Има ли цена добрата дума?
Колко струва, за да се издума?
А смехът? А песента омайна?
А излятата любовна тайна?
Всеки ги желае. И без оглед
на това, че влюбеният поглед
и онази ласкава милувка,
и прегръдката с една целувка
са с пари, с богатство неразменни,
те са от златото по-безценни!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Луната гледаме по две причини:
заради тайнственото й сияние
и затова че в небесата сини
е по-загадъчна от разстояние.
Така жената с форми нежни, фини
блести край нас, забулена в мечтание,
и ний, мъжете, с месеци, с години
я съзерцаваме със обожание.
Като луната тя е вековечна,
но по-загадъчна, по-непозната,
по-близка, но и много по-далечна…
Тя, нашата другарка и любима,
която шества тука на земята,
е от луната по-недостижима!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
На Осми март празнуваме жената,
поднасяме й картички, цветя,
защото синоним на красотата,
на нежност, обич и любов е тя.
Защото тя ни ражда и отглежда,
в безсънни нощи зорко бди над нас;
кураж ни вдъхва, вяра и надежда,
подкрепя ни в решителния час.
Защото всички грешки ни прощава,
обидите преглъща и търпи.
Не иска нищо и не получава —
слугиня денонощна… без пари.
Не ден, година да й подарим,
дълга си няма да й изплатим!
Сидни, Австралия — 2014 г.
* * *
Тъй както от зарасналата рана
остават белези за цял живот,
така и по душата обругана
следите отпечатват траен брод.
Проправи ли веднъж мъжът пъртина,
по-лесно следващите ще вървят;
ще я превърнат, минат ли мнозина
в утъпкан и леснодостъпен път.
От тук нататък няма спира вече,
по план от векове предначертан,
за нощ, за две, от близо и далече
ще идват и преспиват като в хан.
Едва ли от най-древни времена
по-евтина жената е била!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Какво са любовта и ревността?
Два съда, по рождение скачени.
Преливат се един във друг така,
че винаги са уравновесени.
* * *
Ревността се ражда с любовта,
но невинаги умира с нея;
може да те следва до смъртта
и за нея няма панацея.
* * *
Колко повече животът се скъсява
и те води към двуметровия ров,
толкова и шансът по-реален става,
да намериш доживотната любов.
* * *
Когато някой хванеш за ръка,
не го показвай! В тайна да остане,
че другата му е на свобода
и непременно някой ще я хване.
Най-често е приятел, близък твой,
човек доверен… Ще те изненада —
когато най не го очакваш, той
ще те ограби подло, из засада.
Доверие на никой нямай ти!
Бижуто си на показ кой излага?!
Привлича погледите отдалече,
а има хора с алчни, зли очи.
Във сейфа си го заключи веднага!
Покажеш ли го, не е твое вече!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Завинаги тя Първа си остава,
запазва цял живот приоритет.
За нея се говори с пиетет
и никога не я грози забрава.
Щом има Първа, има и Последна,
съперница й се явява тя.
По всичките военни правила
е нейната позиция победна.
Защото тя е любовта, която
до края е вървяла редом с теб,
делила в зной и в пек вода и хлеб…
Тя, истинската — самородно злато,
ще те съпътства в сетните ти дни,
докато Бог в смъртта ви раздели.
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
На Д-р Л. Атанасова
Тя свои стихове ми подари —
наскоро стихосбирка бе издала
и милата старица поясни,
че болка, мъка в нея бе изляла.
Зареях се в интимния й свят,
очите си не можех да откъсна;
една любов, като разцъфнал цвят
от миналото й пред мен възкръсна.
Обичала, обичана била,
докато ги разделила смъртта,
но спомените я крепяли жива…
И аз разбрах, тя в своята тъга
и болка в старческата самота
бе горда с любовта си. И щастлива!
Сидни, Австралия — 2014 г.
* * *
Когато лириката й чета,
душата й пред мен изниква жива
и цял един безбрежен свят разкрива
с тържествен блясък, с чиста красота.
И с майсторски изплетени слова
сърдечните си чувства ни излива,
възпява своята съдба щастлива,
богато я дарила с любовта.
Не строфи, сякаш струни от сребро
издават звуци ласкави, омайни
и тихо шепнат нежни женски тайни
от съкровено лично естество.
Не би могъл да пише мъж така
с такава обич, нежност, топлота!…
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Изпратих я до входната врата.
Една усмивка — тънка паежина
потрепна по лицето й едва
и в тъжна маска тутакси застина.
Прощавахме се… За последен път…
Завинаги… Съзнавахме го двама,
че сетните ни мигове текат
и в тази безизходност изход няма!
Не ще се видим пак на този свят.
Друг шанс нам старостта веч не отрежда
и прави от раздялата ни ад.
Зад нея хлопна тежката врата,
отекна глухо „Сбогом“ без надежда
и сякаш в гробница потъна тя!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Те там стоят, на каменния блок,
от вятър шибани, три силуети,
три влюбени сестри, девойки клети,
нелепи жертви на закон жесток.
И с ехото легендата мълви,
че те в dream time[10] — прастаро свято време
залюбили момци от друго племе
и вождът ги превърнал в три скали.
Настанал между племената бой,
убили вожда гневните ергени,
но се оказало, че няма кой
магията да развали — така
останали сестрите вкаменени
по зла съдба за вечни времена.
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Тъй както нежно, мило е вълчето,
с невинността на малкото дете,
а става хищник като порасте,
така невръстното момче, в което
инстинктът древен на ловеца дреме,
достигне ли веднаж до пубертет,
като младеж от ловна страст обзет,
усеща, че за секс дошло е време.
И здраво стъпил на железно стреме,
се хвърля след девойките на лов,
опънал лъка, винаги готов
моминството им свято да отнеме.
В младежа, който те с надежда чакат,
съжителстват и принцът, и дивакът!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Толкова самотни хора по света
търсят дружба, близост, нежност, топлота,
а за всеки има някой отреден
някъде в незнаен кът отдалечен.
И към всяка просеща любов ръка
друга се протяга, ласкава, добра,
и за всяко лудо влюбено сърце
друго с ритъм същ тупти и го зове.
Но в гонитба бясна за пари и власт
младостта отлита, гасне буйна страст,
и в живота кратък идва старостта…
Колко същества угасват в самота
без да са успели в своя земен път
обич да получат, обич да дадат!
София, България — 1985 г.
* * *
То бе случайна среща в утрин ясна —
приятелство от нея се роди
и през годините в любов прерасна,
навеки свърза нашите съдби.
Житейският ни път не беше лесен,
но любовта ни даваше криле,
посрещахме несгоди, спънки с песен,
един друг се подкрепяхме с ръце.
Днес, в залеза, все още сме комбина.
Нощта е близо — лъха леден мраз
във пълен дом с любов и детски смях…
Щастлив от този свят ще си замина
и в своя стих ще кажа гордо аз:
„Обичах и в ответ обичан бях!“
Сидни, Австралия — 2009 г.
* * *
Старице мила, бурята утихна.
Ела да се разходим до брега!
През облака небето се усмихна
и слънцето отново заблестя.
Красиви са вълните с бяла пяна,
подобно буйни гриви на коне;
връхлитат по гърба на океана,
а той под тях бушува и реве.
И силует на кораб в маранята,
като черупка мятан и люлян,
лети насам след дълга одисея…
Тъй нас ни люшка цял живот съдбата,
като вълни на бурен океан
и ни на тоз далечен бряг довея!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Понякога носталгия ме връща
в онези мили ранни младини,
към стаята ми в бащината къща,
в която моя дух Амур смути.
И днес, накрая на света, за мене,
макар че с нищо ценно не блести,
тя има по-особено звучене
и то не се измерва със пари.
През звездна вечер с тайнствена омая
и жив концерт на влюбени щурци
тя ми открехна дверите на Рая —
най-висшето блаженство ми разкри.
Там, с порива на зажъднял монах
за пръв път в нея любовта познах!
Сидни, Австралия — 2014 г.
* * *
Вървим по Куджи Бей род[11] двама,
зора зори загадъчно красива,
пред нас страхотна водна панорама
с настъпващото утро се разкрива.
Там долу се е ширнал океанът,
зад хоризонта блика светлината
и в небосвода, от пожар обхванат,
денят се ражда, тъмен плащ отмята.
И ето ни сред чайките на плажа,
седим, отправили на изток взори;
променя се със всеки миг пейзажа
и току-виж небето се разтвори
и изгревът — о, гледка несравнима,
ни омагьосва и дъха ни взима!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Седим смълчани в утринни зори
на плажа върху пухкавия пясък
и в унес съзерцаваме сами
на изгрева златистия отблясък
На хоризонта, океанът тих
в небесните простори се прелива…
Тъй, като млада булка с млад жених
и нас е свързала съдба щастлива.
Тържествена е тази тишина!
От думи няма нужда любовта ни —
изрекли сме си всичко до сега,
говорят само старческите длани.
Една милувка е по-многословна
от всяка дълга изповед любовна!
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
Последна вечер! На брега смълчани,
за сетен път с носталгия седим,
любуваме се двама, вплели длани,
на залеза със нищо несравним.
На хоризонта слънцето целува
за лека нощ смълчаните води,
с La Concha тихомълком се сбогува —
„До утре!“, сякаш нежно й шепти.
След кратката му нощна Одисея
то призори ще дойде пак при нея,
но няма да се върнем ний, уви!
Сбогуваме се. Но престоя кратък
остави доживотен отпечатък
с омаята си в нашите души!
Сан Себастиян, Испания — 2012 г.
* * *
Зад всеки мъж велик стои жена —
историята ни го потвърждава.
Например, Клеопатра в древността
Антоний тласкала към бойна слава.
И Беатриче, като ангел бял
е лирата на Данте вдъхновила.
Петрарка, Лаура с любов възпял
и тази обич го обезсмъртила.
Нима би станал рицар Дон Кихот
без Дулцинея, с чийто лик свещен
се хвърлял с мелниците във сражение?!
И ти, съпруго вярна, цял живот
геройски с мен вървя и бе за мен
опора, стимул, муза, вдъхновение!…
Сидни, Австралия — 2012 г.
* * *
Ако не беше, мила, ти, а друга,
едва ли бих в живота преуспял.
Ти имаш за успеха ми заслуга
наравно с мен — наполовина дял!
* * *
С една съпруга да ме направлява,
не се издигнах до величие и слава.
И днес великите мъже, както преди
са вдъхновявани от няколко жени.
* * *
В живота всичко има стойност и цена.
Не е проблем жена да купиш за забава,
но няма как с пари да купиш любовта —
сърце единствено се за сърце „менява.“
* * *
И днес, когато взор назад отправя,
се чудя още как ли сме могли
с такава стръв и с дисциплина здрава
да покорим житейски планини.
Какви несгоди, трудности, прегради
преодоляхме в дружен брачен впряг!
Макар че бяхме крехки, нежни, млади,
не вдигнахме до края бял байрак.
И в старините пак сме оптимисти —
със борбен дух, младежки напористи.
Но чак сега разбирам в послеслов —
за всички тез успехи тайни няма!
Постигнахме ги с нашата голяма,
красива, чиста, истинска любов!
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
Не беше любовта ни платонична
като на рицар с благородна дама,
а страстна, пламенна и романтична —
такава сплав в живота вече няма.
В началото очите ни омая
и цели пет години, без да бърза,
съдбите ни преплете… Чак накрая
във брачно тайнство ни до гроб обвърза.
Днес като споделим пред непознати,
че половин век бракът ни направи,
на нас те гледат като експонати…
Не може всеки факта да приеме,
че още има връзки трайни, здрави,
макар и рядко, в туй модерно време!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Понякога самият аз се питам,
как бракът ни до края устоя
и всеки път във послеслов отчитам,
не всичко бе късмет и по съдба.
На мене и на моята съпруга
семейството ни главно се крепи
и наша е основната заслуга,
че пак сме заедно на старини.
И ако трябва в този свят тщеславен
причините в едно да обобщя,
ще кажа с още влюбено сърце,
че всеки беше в брака равноправен,
и имаше възможност, свобода
да бъде онова, което бе!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Човек не би могъл да се пребори с
превратните капризи на съдбата,
но да приеме сляпо свойта орис,
е грешка и е негова вината.
Орисници от друга ли планета
живота ми са предопределили?
Не знам! Но не разчитах на късмета
или на някакви си външни сили.
Аз цял живот, до край се борих здраво,
да съхраня семейството си, брака —
парирах всеки удар и атака…
Сега е време да го кажа с право,
че дърпах лъка аз, а не Фортуна,
сам свирех на житейската ми струна.
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Обичах те! И още продължавам
халката си да нося с пиетет,
и да се хваля, че след петдесет-
годишен брак все тъй те обожавам.
Обичах те! Ти беше най-доброто
с което Бог — Съдба ме надари.
Постигнах и най-дръзките мечти —
спечелих с теб шестицата от ТОТО.
Обичах те! И още те обичам,
макар че съм от сетива лишен
и на бостанско плашило приличам,
и ти си баба крехка и ранима…
Със всеки, края приближаващ ден
ми ставаш все по-скъпа и любима!!!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Не сме това, което бяхме с теб
преди година, преди месец даже.
Разбирам и го виждам, не съм слеп,
не трябва чужд човек да ми го каже.
Отпадаме със седмици и дни,
тежат ни дребни, прости ритуали.
Забравяме… И всичко ни боли —
наистина сме много остаряли.
А старостта е грозен период,
на чучела телата заприличат
и много двойки стигат до развод.
Но не телата, нашите души
все още се привличат и обичат
и тази връзка брака ни крепи.
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Бе искрена и чиста любовта ни.
Такава рядко срещаме сега.
Четем за нея в светските романи,
като в добрите стари времена.
Животът ни залагаше капани,
отвред съблазни дебнеха плътта,
зовяха ни сирени, Дон Жуани,
но тя на напора им устоя.
И оцеля! Но трябва да призная,
че аз не всякога съм „лесен“ бил,
стоически ти издържа до края —
търпимост, такт, това бе в твоя стил.
За всичко, в теб, най-мъдрата съпруга,
аз виждам най-голямата заслуга!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Не зная друга дума, в послеслов,
за да опиша чувството интимно,
което ни обвързваше взаимно,
освен една-единствена — любов!
Дълбока, крепка, чиста беше тя
и повече от петдесет години
във здрав, непоклатим съюз крепи ни —
как иначе бих обяснил това!
И други двойки знам, по този път
преди, със нас или след нас поели,
едни са живи, други са умрели,
но вече те на пръсти се броят.
Днес секса с прозвище „любов“ наричат —
тъй брака на отмиране обричат!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
След половин век моята съпруга
блести все още с чар и с красота.
За нищо на света не бих със друга
я заменил — една остана тя.
Незаличими спомени съвместни
душите ни са свързали в едно
и няма между нас игри нечестни,
нито за трети, чужд човек, место.
Бе любовта ни чиста и прекрасна,
в другарство, в дружба с времето прерасна,
живяхме в хармоничен брак — мечта!
И ако имам друг живот, пак с нея
така бих искал да го изживея,
без нито ден, ни миг да променя!
Сидни, Австралия — 2011 г.
* * *
Как искам старостта си да прокудя —
да легна вечер с болен кръст и врат,
а сутринта, когато се събудя,
отново да се видя здрав и млад.
Съдбата да ни срещне пак случайно
и всичко се развие пак така —
в приятелство чистосърдечно, трайно
да се обвържат нашите сърца.
Да изживеем любовта си свята
повторно, от началото до край,
без нито час, ни миг да променим.
Защото с теб животът на земята
за мен бе истинско блаженство, рай
и ти бе моят сладък херувим!
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
Ела облечена в премяна бяла
из парка да празнуваме сами.
И както някога, до мен примряла,
да бродим без посока до зори!
Косите ти сребристи ще окича
с венче от пъстри дъхави цветя.
Тъй под звездите, с красота девича,
ще заблестиш, самата ти звезда.
И там, пред Бог, пред цялата Вселена,
в краката ти ще падна на колена
и в обич вечна ще се закълна…
Ще ти повторя и ще ти потретя
за вярност в брачния съюз обета,
за любовта ти ще благодаря!
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
Елате да празнуваме, деца!
На тоз ден преди петдесет години
със баба ви съдбата ни събра
и с неизмерно щастие дари ни.
Животът ни премина в труд, в борба,
преодоляхме трудности големи,
но бракът ни до края устоя,
не рухна пред житейските проблеми.
И днешния ни юбилеен ден
за всички ни е празник съкровен.
Ако с духовна обич несломима
не бяхме се оженили тогаз,
ни майка ви, деца, и нито вас
днес нямаше на тоз свет да ви има!
Сидни, Австралия — 2014 г.
* * *
Ний повече от петдесет години
подреждахме семейното гнездо;
прогресът с модни вещи съблазни ни
и всичко в множествено бе число.
Надкупили сме във излишък стоки —
такъв бе нашият еснафски свят,
с цени, според заплатите, високи —
обричахме се зарад тях на глад.
Непоправими, днес отчитам, грешки!
От десетте родопски одеяла,
които пазим в скрина до сега,
не смогнахме в един живот човешки,
две да износим… Чака ни раздяла
със още куп надкупени неща!!!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Не знам поет, на този свят живял,
душата си, дълбоко наранена
от пламенна любов несподелена
в безсмъртни строфи да не е излял.
А аз, потеглил към осемедест,
не съм изпитал стрес, любовна мъка,
нито сърдечна болка, ни разлъка —
обичах и обичан бях в ответ.
Живях в безбурен, тих семеен кът.
Съдбата любовта ми не попари
с дела бракоразводни, с изневяри,
и днес спокойно дните ми текат.
Но без страданията и греха
шедьоври не можах да сътворя!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Ще дойде ден в живота ви, когато
храната няма веч да ви сладни,
виното ще е кисело, дори
водата ще е с вкус на гнило блато.
Подаръците за рождени дни
не ще ви радват и да са от злато,
ни дрехите, извезани богато,
ни власт, нито имане, ни пари…
Единствено семейството тогава
ще ви ощастливява и крепи.
За него изневярата е брадва,
пазете го от любовта лукава,
за да го имате в онези дни,
когато нищо няма да ви радва!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Израснах сред момичета — богини,
но нямах шанса да се любя с тях;
в най-буйните ми пламенни години
като монах за изпити четях.
Цветя засаждах (още ги сънувам),
в дома ми красотата да цъфти,
но нямах време да им се любувам —
работих денонощно за пари.
Мечтаех да пътувам по чужбина,
да видя чудесата на света,
а в робски труд живота ми премина,
накрая ме обрули старостта.
С пари и време съм богат сега,
но нямам за наслади сетива!!!
Сидни, Австралия — 2011 г.
* * *
Младежо, пий до дъно любовта,
когато тя сърцето ти обземе,
защото както всичко на света
и тя е краткотрайна и до време!
* * *
Не мисли за утрешния ден!
Забрави кахърите от вчера!
За любов тоз миг ти е дарен,
всичко друго е мираж, химера.
* * *
Младежо, любовта е ценен дар природен,
не зная друг от него по-свещен.
Едва ли има начин по-богоугоден,
със който да започнеш своя ден.
* * *
След петдесет години брак съвместен
така сме сраснали със мойта мила,
че тя, ще бъда откровен и честен,
е идентичността ми претопила.
Например, тъкмо хрумне ми идея
за нещо важно, (знам, не ви се вярва),
но всеки път преди аз да успея,
да й го кажа, тя ме изпреварва.
Да! Телепатия от висша класа!
Не дай си, боже, на съседна маса
във ресторант да зърна бабка сладка,
тя мислите ми тутакси прочита
и тайно с крак под масата ме рита…
Та с право я наричам телепатка!
Сидни, Австралия — 2014 г.
* * *
Да беше ни предсказала гледачка,
че някога в дълбоки старини
нас телепатия ще сполети,
бих я нарекъл луда и простачка.
Но стана тъй, че и по-рано даже
ни свърза с милата един секрет:
намисля нещо аз, тя по-напред,
прочела мислите ми ще го каже.
Очи отвори тя и аз се будя.
Към кухнята потегля, тя — след мен.
Веч нямам тайни — вечно съм следен
и не без основание се чудя,
дали един ден в моите обятия
ще легне в гроба с мен… по телепатия!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Шегувахме се и незнайно как
ме връхлетя лукавата идея;
преди да отлети в сенилен мрак,
побързах да я споделя със нея.
„Какво ще кажеш да направим пак
за петдесетата… за юбилея…
повторна сватба, но с църковен брак?…“
И недовършил, прихнах да се смея.
Тя, милата, избухна също в смях.
Не помня колко време сме се смели,
но като се съвзех и осъзнах,
гласът й чух: „Децата чак тогаз
ще си помислят, че сме изкуфели
и здраво ще се подиграват с нас!“
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Отивам да почивам — рекох аз —
в леглото стари кости да наместя.
Не ще се бавя повече от час —
по-сладка е по-кратката сиеста.
Повикай ме, потрябвам ли ти пак,
на помощ ще се притека веднага;
съпругът е другар, в семеен впряг
на своята съпруга да помага.
„Да те повикам?! Ти ще си заспал —
Не съм наясно, колко е уместно?“
Уместно е. Не бива да се чудиш!
Подай без колебание сигнал!
Заспалият от сън се буди лесно,
умрелия не можеш да разбудиш!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Нощес видях, че стаята ти свети —
през процепа под твоята врата
издайна светлина се провидя
и смешен спомен нещо ме подсети.
Хазайката на мой познат следяла,
да стане двадесет и два часа
и всяка вечер точно на мига
изключвала бушона — ток пестяла.
Потрепна в мен детето пакостливо,
майтап ще си направя с теб сега,
безсънието ти ще изцеря…
Пристъпих като котка предпазливо,
бушона тихомълком отвъртях
и ме разтърси глух, беззвучен смях!!!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Застана тя с цял ръст пред огледало,
огледа се и рече: „Погледни!
Отслабнала съм май в лице и тяло…
Кажи, не мислиш ли така и ти?“
Въпросът бе, да си призная, труден,
а отговорът, Боже опази!
Като в небрано лозе бях принуден,
да си послужа с някакви лъжи.
Но за подобно нещо нямах сила.
И деликатно се измъкнах: „Мила,
аз цял живот към тебе честен бях.
Не съм те с нищо до сега излъгал,
но от въпроса ти, притиснат в ъгъл,
не ме насилвай, да извърша грях!“
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Тя в таблета с часове и дни се взира
и застинала в една и съща поза
рови, търси, информация събира,
как да се спаси от остеопороза.
Струпала е упражнения — могила,
на теория, разбира се, на книга
и така дълбоко в тях се е вглъбила,
че за тренировки време не й стига.
Аз й правя постоянно забележка,
да не се помръдва с часове е грешка
и й преповтарям правило основно:
Важно е да движи кокали и стави
и каквито упражнения да прави,
да ги прави постоянно и редовно!!
Сидни, Австралия — 2012 г.
* * *
Направих „неуместен“ коментар —
поне така ме обвини жена ми.
Нацупи се и ми приписа с жар
в яда си „прегрешения“ голями.
А беше нещо дребно, според мен.
Не знам, защо така изреагира,
но след минутка, вече с глас смирен
се извини… Остави ме намира.
И като се размисли, продължи:
„Излезе глупаво… Не заслужава…
Кой знае, колко време ни остава,
да бъдем заедно!… Дали са дни
или години… Веч са преброени…
Май ни е късно за подобни сцени!!!“
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Откакто те познавам до сега
съм свързан с теб като в скачени съда,
със клетва, че за вечни времена
другар и вечен спътник ще ти бъда.
И не престъпих брачния оброк,
над половин век веч сме неразделни,
необичайно дълготраен срок
в неверен свят на бракове пределни.
На някои хора този факт звучи
като хвалба, но има и такива,
които завист ги яде или
ни гледат със насмешка жалостива,
оплаквайки ни живи в дружен хор:
„Такъв брак е по-лош и от затвор!!!“
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Отмина лятото горещо,
със дъжд започна есента,
засвири вятърът зловещо,
мъгла се спусна, застудя.
Жена ми на дивана свита,
с очи към малкия екран
„Не ти ли е студено — пита,
измръзнах в този хол зандан.
А бяха есени приятни
в онез студентски времена,
с цветя под листопади златни,
през звездни нощи в парк с луна!“
И мене треска ме обзема,
и всички стави ме „въртят“,
но не е в есента проблема,
а в остарялата ни плът!
Сидни, Австралия — 2011 г.
* * *
Какво блаженство е да се раздаваш,
печал и радост с някой да делиш!
Да опрощаваш и окуражаваш,
и да издигаш чуждия престиж.
В живота да си нечия опора,
да чувстваш, че си нужен и желан,
да бъдеш стълб за близките си хора,
отдал им с обич бащината дан.
И в залеза ви, милата старица
на теб да може още да разчита,
да знае, че си пак до нея ти…
Облегната на твоята десница,
в блажен покой под мъжката защита,
да кара безметежни старини.
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
Достигнахме до старини пределни —
животът се изниза яко дим.
След петдесет години неразделни,
настава време да се разделим.
Статистиката, мила, е горчива:
мъжът обикновено по-напред
от болната съпруга си отива,
макар за Оня Свят да няма ред.
Отдавна с този факт съм примирен —
приел съм го, дори го предпочитам.
Но днес от друга мисъл се терзая,
че може в някой недалечен ден
да се събудя и да те попитам:
„Коя си ти?!“ — и да не те позная!!!
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
Сред нощ в съня ми ме повика ти —
гласа ти ясно чух като наяве.
Отворих разтревожено очи,
загрижен за влошеното ти здраве.
О, старост! В две отделни стаи спим.
Обзе ме ужас, паника, тревога…
Защо ме призова гласът любим,
напразно молех и разпитвах Бога.
Ослушах се — блажена тишина!
На пръсти се промъкнах в твойта стая,
огледах те на лунна светлина —
ти под чаршафа в лятната омая
спокойно дишаше поруменяла.
Като отроче сладък сън заспала!
Сидни, Австралия — 2012 г.
* * *
Да се събудиш рано сутринта
с любимата до теб полузаспала
и топла плът, за близост закопняла
да милваш нежно с ласкава ръка.
И бодър, свеж, усетил лъвска мощ
да я обгърнеш и в прегръдка здрава
безумно да я любиш до забрава,
като жених през първа брачна нощ.
Но ако някой ден те домързи,
да утолиш нагона в плът корава
и в размисъл, „To be or not to be“[12]
пропуснеш своя дълг и ритуал,
сънят пред секса предпочел, тогава
ще значи, че си вече остарял.
Сидни, Австралия — 2006 г.
* * *
Старице мила, гълъбице моя,
и ти ли се събуди като мен?
Защо и кой ни наруши покоя
и ни лиши без жал от сън блажен?
През младостта ни с деликатни цели
бог Ерос ни събуждаше с перце
и в брачно тайнство, нежно се преплели,
политахме към Седмото Небе!
Сега ни будят сънища кошмарни,
ослушваме се за дъха до нас
и щом го чуем, Богу благодарни,
притваряме очи едва тогаз.
Гушни се в мен да чувствам, че тупти
сърцето ти до моите гърди!
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
„Ти снощи лека нощ ми пожела,
но думите ти — рече мойта мила —
не могат веч да вършат чудеса,
не ме приспиват с чудодейна сила.
Отдавна аз не спя със часове —
от болки и кошмари нямам мира,
прескача, пърха моето сърце,
от кръвното главата ми пулсира.
А имаше по-други времена:
в прегръдките ти, свита като котка,
заспивах аз с магичните слова
и в сън блажен се реех като в лодка…
Не! Лека нощ недей ми пожелава!
Ще бъде тежка тя… Не заслужава.“
Сидни, Австралия — 2011 г.
* * *
Ти лека нощ ми каза скъпа,
с въздишка ми обърна гръб,
а аз изпитах болка тъпа,
сърцето ми се сви от скръб.
Дойдоха времена разделни
на старини със нов режим.
Един без друг от днес в отделни
легла и спални ний ще спим.
Ще може всеки в самотата,
да хърка, кашля… скришом, с чест,
без сън от болки да се мята,
да носи своя кръст злочест.
Ех, нощите не ще са леки,
щом разделени сме навеки!
Сидни, Австралия — 2008 г.
* * *
Ти беше свежа като горско цвете —
с естествена, природна красота.
Бижу, излязло сякаш от ръцете
на сръчен майстор, вдъхнал му душа.
Харесвах тялото ти как се движи,
смехът ти — сякаш глас на ангел мил…
Обсипвах те с любов и с топли грижи —
Живота си на теб бях посветил.
Цъфтеше ти под моята закрила
все тъй красива, крехка, сладка, мила —
опазих те от мъки и тегла…
Но старостта жестока, безпощадна,
теб, дивното създание открадна —
от нея не успях да те спася!
Сидни, Австралия — 2011 г.
* * *
В градината ми цвете разцъфтя.
Подухна вятър… Аромат ме лъхна.
Букет набрах — такава красота!
Но скоро той увехна и изсъхна.
В лехата пъстра пеперудка спря,
но враг открила в мен, за миг настръхна
и… в мрежата запърха със крилца —
от свобода лишена, там издъхна.
Ожених се за дивно същество.
Но мина време… есен среброносна
превърна в баба младостта красива!
И аз се питам без ответ: Защо
до красотата като се докосна,
тя всеки път увяхва и загива!!!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Бразди и гънки времето чертае,
без милост сбръчква милото лице,
за младостта и хубостта нехае,
дори и Бог не може да го спре.
Но в моя спомен трайно запечатан,
моминският ти лик все тъй блести
красив, чаровен, нежен и приятен,
какъвто бе в младежките ни дни.
Тоз образ в мен навеки ще живее
от старостта напълно защитен
и, ако някой ден плътта изтлее,
в душата ми ще бъде съхранен.
В душата вечна там, във вечността,
безсмъртна ще е твойта красота!
Сидни, Австралия — 2011 г.
* * *
Лицето ти щом зърна, всеки път
зад бръчките, като през ситна мрежа,
пред мен се очертава пак ликът
от младостта ти — пъпка дивна, свежа.
И чувствата ми с неувяхващ плам,
житейски светски бури надживели,
в сърцето ми отекват като в храм
с небесен свод, без край и без предели.
Животът като вихър прелетя,
обрули ни, на старост ни обрече,
пред нас е мрак, надежда няма вече…
Но твоята моминска красота
във спомените ми, старице мила,
до днешен ден не се е състарила!
Сидни, Австралия, 2017 г.
* * *
Навярно много сме се променили
след петдесет години — то личи,
но ти за мен си все онази Лили,
която помнят моите очи.
Пред погледа ми са се съхранили
моминските ти прелестни черти
и кожата ти нежна, боже мили,
без бръчки все така пред мен блести!
Аз с миналото в днешното живея,
така и в старостта се чувствам млад,
от него всеки час и миг лелея,
и искам в Тоя и на Оня свят,
да те запазя в моите очи,
каквато бе, а не каквато си!!!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
С красавици не ще ме заблудите.
Не одобрявам днешните жени.
В тях всичко — от главата до петите
с бездушна мнима красота блести.
Сравнение не би могло да става
с оназ, която с чиста красота,
без грим в божествената си направа
сърцето ми младежко завладя.
Не само бе естествено красива,
тя имаше признат природен дар —
усмивка, с неподправен нежен чар,
същинска мила горска самодива,
и добротата в нейното сърце
изписана върху лика й бе!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
На Шон и Джордан
Гъмжи от хубави жени светът —
едни увяхват, други разцъфтяват.
Като бижута лъскави блестят
и погледите мъжки заслепяват.
Но всичко, що блести, не е злато.
Днес красотата женска е фалшива —
прилича на кристал, но е стъкло.
И при това е крехка и чуплива.
И все пак в този светски фалш и грим
съдбата е за всеки отредила
девойка с образа на херувим —
красива, скромна, непорочна, мила…
И аз с красавици дружах. От тях
най-умната навремето избрах!
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
Да можеше да виждаме душата,
тъй както голото човешко тяло,
как биха се променили изцяло
критериите ни за красотата!
Зад някоя пленителна особа,
с лице на ангел, нежен и чаровен,
се крие образ долен и лъжовен —
същински дявол, изтъкан от злоба.
Но външността не само не разкрива
душата, (ако въобще я има).
Днес тя не е естествена, а мнима —
изкуствено постигната, фалшива.
Така е: зад красивата фасада
е често скрита грозна изненада!
Сидни, Австралия — 2017 г.
* * *
Старее милата ми, кротко страда —
годините май много й тежат.
И болести я мъчат без пощада —
износена е крехката й плът.
А аз, макар да съм по-стар от нея,
стоически понасям старостта,
с проблемите й болестни живея,
кураж й вдъхвам, с думи я теша.
И в спомен мил унесен виждам ясно
след сватбата момичето прекрасно
в онази нощ, останали сами…
И вечна благодарност в мен прелива
към таз, която, нежна и свенлива,
моминството си с обич ми дари!
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
На всички мили, благородни хора,
които ми подаваха ръка,
за тяхната подкрепа и упора
с поклон от все сърце благодаря!
На таз, която вярваше във мене
и с мен вървя до края на света,
за любовта й, паднал на колене
като пред свят олтар, благодаря!
На Този, по Чиято висша воля
едва ли не извърших чудеса
и всеки път, когато Го помоля
откликва пак на моята молба,
на Него искам да благодаря,
а думи не намирам за това!
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
Стареем ний в спортсменска надпревара —
жена и мъж в семеен маратон.
И аз се мъча да те изпреваря,
задъхан като грохнал болен кон.
А цял живот, да си призная честно,
бях кавалер и правех все така,
че в нашето съжителство съвместно
във всичко ти да имаш преднина.
Но този път, прощавай моя скъпа,
аз няма първенството да отстъпя
и както съм решителност набрал,
не виждам нито пречка, ни причина
в мига последен да не те задмина
и пръв да стигна близкия „финал“.
Сидни, Австралия — 2011 г.
* * *
Откакто помня, ний сме неразделни,
един до друг вървяхме в полет смел,
по два житейски пътя паралелни
в една посока, към еднаква цел.
И много скоро те в едно се сляха,
сърцата ни обвърза брачна сплав
и заживяхме тъй под обща стряха
до днешен ден в съюз свещен и здрав.
Но има висша, по-велика сила
от всяка обич. По закон нелеп
ще се яви сама пред мен и теб,
но няма заедно да ни повика
в едно и също време — ден и час.
Един ще бъде пръв. Дано съм аз!
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Откакто двама ни събра съдбата,
не съм изпитвал от раздяла страх
и ревността ми беше непозната —
измама, изневяра не познах.
Край нас, семейства рухваха в руини,
развеждаха се втори, трети път,
а здрави връзки петдесет години
все още крепко брака ни държат.
Но днес отчаян, със сърце разбито
аз чезна, страдам от любовна мъка,
от черни грижи веч се поболях…
Ревнувам те от старостта открито
и мисълта за близката разлъка
ме вледенява с адски, смъртен страх.
Сидни, Австралия — 2015 г.
* * *
О, колко бързо времето лети! —
Седемдесет и три подкарах вече…
По-къси стават земните ми дни
и краят ми не ще да е далече.
От акта на смъртта не се боя —
с една въздишка кратка, мигновена
душата се отделя от плътта
и литва към небесната вселена.
За този миг напълно съм готов,
но мисълта за близката раздяла
ме мъчи по-жестоко от смъртта,
че как без теб, без твоята любов,
душата ми самотна, овдовяла
ще страда тъй за вечни времена?!
Сидни, Австралия — 2011 г.
* * *
Ще дойде тя — онази нощ последна!
Ще дойде с неизбежен кобен час
и ще обгърне с плащ в прегръдка ледна
душата на единия от нас.
На сутринта със пръсти загрубяли,
по навик мил, любимата ръка
безжизненото тяло ще погали
и с ужас ще установи смъртта.
И дълго горки вопли и ридания
в безсънни нощи глухо ще ехтят…
За живия, в тревоги и в страдания,
ще бъде самотата страшен ад.
Живот е, мила, докато сме двама,
един отиде ли си — живот няма!
Сидни, Австралия — 2013 г.
* * *
Не съм до днес изпитал самотата,
но аз я чувствам, тя е вред край мен,
във всяка стара баба непозната,
погледнала ме с взор опечален.
На улицата, в парка, в магазина…
отчаян зов в очите й чета:
„Самотна съм… Съпругът ми почина,
децата ми напуснаха дома!“
Понякога дори ме заговаря,
за времето направи коментар.
Съзнавам го, достатъчно съм стар,
мъжа не търси в мене, а другаря,
покойния съпруг да замени
в нерадостните й вдовишки дни.
Сидни, Австралия — 2016 г.
* * *
Да беше предпочела някой друг,
в кръга край нас неверен и лъжовен,
дали би бил по-предан, по-грижовен,
и по-добър от мен като съпруг?
Не претендирам, че бях образцов,
човек съм с всички слабости и грешки,
но плътно бдях над теб в минути тежки
и те обсипвах с моята любов.
От всичко нужно на една жена
ти дадох в двойна доза безусловно,
и бях готов, през всеки миг, дословно,
за теб, за любовта ти да умра.
И цял живот те „носих на ръце“,
и пазих като „писано яйце“!!!
Сидни, Австралия — 2017 г.