Борис Младенов-Young
Понякога носталгия ме връща…

Понякога носталгия ме връща

в онези мили ранни младини,

към стаята ми в бащината къща,

в която моя дух Амур смути.

 

И днес, накрая на света, за мене,

макар че с нищо ценно не блести,

тя има по-особено звучене

и то не се измерва със пари.

 

През звездна вечер с тайнствена омая

и жив концерт на влюбени щурци

тя ми открехна дверите на Рая —

най-висшето блаженство ми разкри.

 

Там, с порива на зажъднял монах

за пръв път в нея любовта познах!

 

Сидни, Австралия — 2014 г.