Борис Младенов-Young
В чакане, в скучна почивка…

В чакане, в скучна почивка

тягостно мина денят;

месецът с тъжна усмивка

грейна над селския път.

 

Втурнах се с мисъл унила

в близкото пусто поле —

луд, че от моята мила

днес пак писмо не дойде.

 

Мигаха в мрака светулки,

в дъхави купи сено

полски щурчета с гъдулки

свиреха живо хоро.

 

Стана ми някак по-леко,

вмъкнах се тихо сред тях

и като легнах на меко,

дълго звездите броях.

 

Някой тогава ми рече:

(сън ли бе или какво!)

„Връщай се млади човече,

утре ще имаш писмо!“

 

с. Лехчево, 1964 г.