Борис Младенов-Young
По пътища неведоми поех…

На Лили

По пътища неведоми поех,

да търся нежната си половина;

години в мрак се лутах без успех,

докато юношеството ми мина.

 

С девойки умни, хубави дружах,

но сякаш пазен от върховна сила,

не се обвързах с никоя от тях —

съдбата друго бе ми отредила.

 

Напътстваше ме тя като маяк

по пътя към спасителния бряг

и ме преведе свят и чист през мрака

 

към Нея в Алмаматерния храм —

единствената, истинската, там

намерих с любовта си да ме чака!

 

София — 1962 г.