Борис Младенов-Young
Ти пееше и песента ти жална…

на Сашка

Ти пееше и песента ти жална

бе вопъл, стон от влюбено сърце,

но сякаш чук усещах да кове

душата ми — страдална наковалня.

 

Ти пееше, как той те наранява

и молеше да се не връща пак,

защото нова рана, скръб и мрак

донася всяка негова поява.

 

Ако не беше него предпочела

пред моя милост, нямаше сега,

да чезнем в безнадеждна пустота

и по-щастлива песен би ни пела.

 

Аз страдах с теб, макар от теб ранен,

че ти бе наранена — не за мен!

 

Михайловград — 1956 г.