Борис Младенов-Young
На сън гласът й да ме призове…

На сън гласът й да ме призове,

сред триста други ще го разпозная;

напомня ми на сребърно звънче,

огласящо градините на Рая.

 

Прозвънне ли, разбужда моя дух,

за творчески дела ме вдъхновява

и цял във слух, за всичко чуждо глух,

изплитам стих за нейната прослава.

 

Познавам бивши хубавици аз,

запуснали се и надебелели,

и с гласове от старост загрубели,

 

а милата ми с чист, момински глас,

като звъна от сребърна камбана,

красавица до днешен ден остана.

Сидни, Австралия — 2015 г.