Борис Младенов-Young
Ти шествуваш безименна, незнайна…

Ти шествуваш безименна, незнайна,

зареяна по своя път сама

и скрила съкровената си тайна,

ме търсиш в многолюдната тълпа.

 

И аз те търся. В мъки се терзая,

предчувствам, че наоколо си ти,

а все се разминаваме накрая,

не се кръстосват нашите съдби.

 

Ще те позная, стига да те зърна.

Та твоят лик е всяка нощ пред мен

и накъдето поглед да обърна,

все него виждам — ласкав, мил, свещен!

 

Кога най-сетне в ден щастлив, любима,

край разминаването ни ще има!

 

с. Лехчево, 1950 г.