Читателски коментари от tzvury

Тази Таша нормална ли е? Явно е зачената от надрусани хипита.

Права сте, vesi78. Стигнах до 11 глава и смятам да се откажа. Досега не съм правила това (да оставям не прочетена книга, която съм започнала), но не издържам да чета глупави и несмислени диалози. Не давам оценка.

Съвсем съвременно звучат тези афоризми. Актуални са и днес.

Ночевала тучка золотая у груди утеса великана… Прекрасна поезия на Лермонтов.

В следващите си произведения става все по-добра. И този роман не е лош, но като съм чела по-късните ѝ романи, не съм напълно удовлетворена. Но всеки писател има развитие и тя е брилянтна разказвачка.

Не искам да съм дребнава, но не може през 1882 г. Сам Хакет да е чел „Приключенията на Хъкълбери Фин“, когато тя е издадена през 1884 г. Авторката не се е отнесла сериозно към подготвителната си работа и събирането на факти за написването на историята. За другите неща може и да са художествена измислица, но за Марк Твен и произведенията му-не.

Струва ми се, че сюжетът не е развит напълно. Мисля, че историята не е с отворен край. Трябва да има продължение. Останах неудовлетворена. Иначе се чете леко.

Да, забавна история, но струва ми се финала е малко претупан.

Нещо…като нищо.

840 година и газени лампи? Те са открити през 1853 год. Не ми се чете по-нататък. Кой знае още какви недомислици ще открия. За Бога, писателката не си е свършила предварителните проучвания за посочения период както трябва.

Леле, и този девствен! Много наивно! Но…забавно!

И този ли е девствен? Май ми идва в повече.

„Той (Валкур) беше почти десет години по-стар от Фелисити и баща и го беше приел като свой син, когато е бил само на няколко месеца. Родителите му бяха станали жертви на същата холерна епидемия, която отне живота на майката на Фелисити.“ (глава първа). Ха сега де! На кое да вярвам? Преводът ли е грешен или недоглеждане на автора? Или нещо в пресмятането бъркам? Не се заяждам. Книгата е интересна.

Е, най-сетне попаднах на главна героиня, която да е изнасилвана без някой да и се притече на помощ в последния момент. Но пък всичко е доста пресилено-то не бяха побоища, то не бяха гаври, то не бяха мъки, ревност, недоверие. Съжалявам, че се мъчих да я прочета докрай. Остави ми някакъв гаден привкус.

Просто да не повярваш каква късметлийка е тази Кейси! Тъкмо да я изнасилят и някой се явява и я спасява! И като се замисля, досега май не съм попадала да чета за изнасилена главна героиня не само в романите на Кони Мейсън, но и при други автори. Но пък не съм прочела всичко, може и да има някоя с лош късмет.

А иначе не са много лоши книгите на тази авторка, но понякога ми става много досадно. Стават за четене, ако нямаш нещо друго по-стойностно четиво.

"Ах, тези английски таралежи! Как са се изхитрили даже през зимата, когато всичко е замръзнало и можеш да се пързаляш с кънки, те спокойно да се разхождат!" (Пета глава).

Стигам дотам и повече глупости не искам да чета. Небрежно написана история.

Книгата не ме впечатли. Героинята е много твърдоглава и глупава. Героят, е, героят е просто свърх оцеляващ. То бива късмет, бива, ама пък чак толкова… Едва я прочетох до края. Тази авторка има и по-добри книги.

1263 година и картофен пай? Наистина фентъзи.