Лицето и маската на „тихия човек“ от Венцеслав Константинов
Архивен запис на предговора от авторския сайт на Венцеслав Кностантинов:
http://web.archive.org/web/20161126122944/http://darl.eu/@flute/38stiler.htm
Връзката в Библиоман не е актуална.
Поклон пред този автор и преводач, който сам и убедено предоставяше на Читанка творчеството си.
Наскоро попаднах на цитата от Виктор Юго: „Има нещо много по-силно от всяка война на света и това е мирната идея, чието време е дошло.“
С пълна сила се отнася за прозрението на Венцеслав Константинов, че четенето трябва да е общодостъпно. Той го правеше, с преводите и с есеистичното творчество, което ни остави. Все още са малко българските творци, които разбират толкова дълбоко какво ни предстои.
Опиянението от „Новия живот“ от Венцеслав Константинов
Търся сайта на преводача, архивиращата машина е запазила версии на този предговор, помествам един адрес: http://web.archive.org/web/20161128195628/http://darl.eu/@prostori/07zweig.htm
Поклон пред паметта на Венцеслав Константинов, автор и преводач, който отстояваше правото на свободен достъп до четивата си за всички читатели.
Живей като другите и бъди благословен от Мирон Иванов
Жената е лост. Архимед е искал лост. Трябвало е да вземе жената и да завърти света.
Добър цитат.
Ако от Ръдиард Киплинг
„Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;“
Винаги, когато литературен герой се бори за светла идея, сравнението как в живота малкият човек се стреми към нещо съкровено, ме смущава. Когато идват моменти на колебание и сценарият е неясен, така нареченият по-горе „тарикатлък“, заложен предварително, полезен ли е? Струва ли си да се воюва за кауза, идеал, Доброто да победи Лошото, щом победата и поражението са еднакви? Дори оцеляването не е с предимство пред смъртта, а така ли е?
Дванадесетата планета от Зекария Сичин
Борислав, Трявна
Моето уважение към този автор, който първи и може би единствен успя по невероятно логичен и убедителен (без да се натрапва за това) начин да запълни белите петна относно човешкия ни произход, където научните обяснения отдавна боксуват безнадеждно. При прехода от маймуна към човек и Дарвинизмът се провали, защото обратното е, мисля, по вероятно. Заслугата на този автор е в това, че намери, а след това и отвори прозореца към древността и благодарение на способностите си успя да подреди (хроно) логически и обосновано материала, до който е имал достъп, вместо да блъска, като науката безнадеждно в стената. Шумерите и други са ни го написали, но то трябва да има очи, които да го видят, а не научни титли само, които се заслепяват често и за очевадните неща. Не съм млад и доста съм чел, но съм благодарен, че най-после успях да стигна до имформация, която науката все още не може да даде убедително, а и мисля, че търси в грешна посока. Явно дори и в Библията се споменава за всичко това, но тя не обяснява нищо, а и се тълкува трудно, но след като прочетеш книгите на Зекария Сичин, вече можеш да имаш обясненията за това, което се разказва и в Библията за произхода и създаването на човека такъв какъвто е, а това засяга всеки от нас. Четете !!!
Сто капки от Емил Лазаров
Поздравявам читателите за вчерашния Ден на музиката и поезията с тази книжка!
Пол не ги разбира тези работи, той само пее с китарката своята измислена с негов си текст и мелодия песничка на Джени. Рядко се случва музикално произведение, текстът и тъгата, породени от изпълнението да са сигурен мотив за раждането на нова творба. Струва ми се, тук случаят е точно такъв. Един музикант е повлиян от друг музикант. Приятно четене на онези, които сега ще се срещнат с историята:
— Нали не сте маркетингова фирма?
…
Ако сега имаше някой от секретна секция, отдавна да съм мъртъв продавач на оръжие. Тя ме гледаше, не беше обезпокоена. Беше интуитивна и бързо се ориентираше в обстановката, след което търсеше и намираше решение, погледна ме и се засмя. Усмивката й беше хубава, ако го беше направила по-рано, сигурно бих й разказал всичко и за любовниците си.
— Жената, с която разговаряхте преди малко, нали не е вашата съпруга, а любовница?
— Това птиче никога няма да пее. Както казва Пол, само ако света се оправи. Светът никога няма да се оправи, знам това, и на мен също не ми харесва.
То никога няма да пее, защото е от такъв вид, Пол не ги разбира тези работи. Ти си го намерил в калта, но когато крилото му оздравее и отново полети, ще видиш, че пак ще падне в калта, това е неговият свят. Попадне ли веднъж в калта, ще падне пак, такива са законите на природата.
— Какво ти става днес, какво правеше с онова птиче?
— Нищо особено, исках само да го науча да пее — отвърна ми той.
— … сестра ми казва, че това птиче не може да пее и каквото и да правя отново ще падне в калта. Не умее да пее, защото света не му позволява, за това пее в песента си Пол.
— Ти откога имаш сестра? — попитах хладно аз.
— От днес — отвърна сериозно той и май не се майтапеше.
https://www.youtube.com/watch?v=VXXh_VCcRT8
Защо поздравът ми е на патерици? — За да се сетите да си пестите времето и да не закъснявате. Днес и утре. И вдругиден.
Бремето на белия човек от Ръдиард Киплинг
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/мъзда/
Дяволското шише от Робърт Луис Стивънсън
Затова е Библиоман. Два източника, и на двете места Хаваи е с „й“. Все пак, текстът е от издания през 1975 г. Няма лошо, че са се променили правилата за изписване на някои географски наименования. Коректорът не си е позволил редакторски действия.
Заека се укроти от Джон Ъпдайк
„Тъжно е да виждаш как собствените ти деца губят битката с времето.“
Свещеният вертеп от Лео Таксил
Към почитателя на нецензурната поезия:
Благодарение на Вашите упорити коментари, все с едно и също — от няколко седмици насам, се ограмотих невероятно. Намерих адрес от блоговете с текста на поетичното творение. Няма да се загуби, когато модераторите го изтрият пак. Нека имаме предвид, че всяка сюжетна схема може да се опише с неподходящи за читалнята на обществена библиотека върволица от думички. Съчувствия за самотата Ви. Бъдете здрав и Бог да Ви благослови!
Хомо Фабер от Макс Фриш
Няма спойлери в цитата, който предлагам, само доказателство за пророчество, осъществяващо се невероятно системно:
„Нямам нищо против сватбените пътешествия, господа (това бе негова любима фраза), но едно пътуване е напълно достатъчно, всичко останало ще намерите после в публикациите; учете чужди езици, господа, но пътешествията, господа, са средновековна работа; и днес още разполагаме с комуникационни средства, които ни доставят целия свят в къщи, да не говорим за утрешните и следващите технически достижения! Но да се пътува от място на място, е просто атавизъм. Вие се смеете, господа, но е така — пътешествията са атавизъм; ще дойде ден, когато транспортните средства ще изчезнат, единствено младоженците ще странствуват по света с фиакри, но никой друг… Вие се смеете, господа, но ще доживеете до този ден!“
Цветарка от Христо Смирненски
Елегията „Цветарка“ носи идеята, че това е свят, лишен от социална справедливост, в който невинните и беззащитните страдат.
Горното твърдение е дословен цитат от упражнение в платен сайт за уроци по литература. Тъжната равносметка, век след написването на творбата, е, че нищо не се е променило. Какво се е случвало през тези сто години, че пак сме в свят, където невинните страдат?
И по-късния въпрос: Защо им е на учениците от днешния, 21. век, да учат, да се трудят, да остават родолюбци, щом ще страдат, ако останат невинни и честни, старателни и последователни по пътя на обучението си и по пътя на Знанието?
И онези урбанистични красоти, които ни доставят толкова бързо и удобно съвременните мобилни играчки, как създават същия трагичен контраст между „теменужния“ остров и чудовището, дебнещо с черните си пипала.
Колко точно поетът е характеризирал онова някогашно и настоящото сегашно — лаконично и силно: „повестите безутешни на вседневен маскарад“.
Толкова навреме се получи да си препрочета, изслушам и изгледам измисления за ученици анализ на стихотворението (няма смисъл да се посочва къде, важното е, че стихотворението е тук!), че не се сдържах да споделя.
Нищо ли не се е променило, наистина?
Читателски коментари от shadow_bobi