Невероятно произведение .Малката цветарка, както своите братя по съдба , е един малак герой .Тя не се прекланя пред своята жестока и несправедлива съдба .Де да бяха всички хора като нея , но уви повечето се предават и се оставят на късмета .
Елегията „Цветарка“ носи идеята, че това е свят, лишен от социална справедливост, в който невинните и беззащитните страдат.
Горното твърдение е дословен цитат от упражнение в платен сайт за уроци по литература. Тъжната равносметка, век след написването на творбата, е, че нищо не се е променило. Какво се е случвало през тези сто години, че пак сме в свят, където невинните страдат?
И по-късния въпрос: Защо им е на учениците от днешния, 21. век, да учат, да се трудят, да остават родолюбци, щом ще страдат, ако останат невинни и честни, старателни и последователни по пътя на обучението си и по пътя на Знанието?
И онези урбанистични красоти, които ни доставят толкова бързо и удобно съвременните мобилни играчки, как създават същия трагичен контраст между „теменужния“ остров и чудовището, дебнещо с черните си пипала.
Колко точно поетът е характеризирал онова някогашно и настоящото сегашно — лаконично и силно: „повестите безутешни на вседневен маскарад“.
Толкова навреме се получи да си препрочета, изслушам и изгледам измисления за ученици анализ на стихотворението (няма смисъл да се посочва къде, важното е, че стихотворението е тук!), че не се сдържах да споделя.
Нищо ли не се е променило, наистина?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.