Читателски коментари (за „Когато токът спря “ от Тихомир Димитров)

Там е работата. Говорим за литература, а вие продължавате да набивате в коментарите си синтактични, фонетични и други подобни разбори, които отразяват не точно литературните достойнства (или липсата им) на произведението. Не прочетох нищо за сюжет, художествени средства и похвати, структура…

Не казвам, че сте длъжна да харесвате онова, което и авторът харесва, но пък на друго място призовавахте да не се пишат прекалено сурови критики за съответното произведение, понеже авторът бил го писал прикован към легло и други такива нелепи оправдания. Все пак във вашите творби книгите могат да бъдат затваряни, а болните ще си имат подлоги. Обаче ако те бъдат публикувани тук, в МБ, местоимението „ѝ“ ще се изписва точно по неприемливия за вас непроизносим начин, срещу който и аз негодувам, но това е положението, по простата причина, че така е решило ръководството на Читанката и то си има своите (технически) съображения. С други думи, намалете присъдата на автора с година-две, той не е виновен. За роднинската връзка сте права, разбира се, но можехте да пуснете едно кротко предложение за редакция, вместо сбърчила гнусливо нос да заявявате как ви се било отщяло да четете. Чак пък толкова… Твърдението ви за твърдението на автора говори за някаква много особена пунктуалност, присъща на литературните „анализи“ на шестокласниците (отличниците!) :)

Оставам в очакване на отзив по същество от вас, уважаема Krll.