Читателски коментари от domino1

Подобна тъжна история преживява и семейството на автора.

Сестрата на Джон Голсуърти е била омъжена за немския художник Георг Саутер, който през Първата световна война е затворен за известно време в лондонския дворец Александра палас, превърнат в място за задържане на цивилни немци и австрийци — „врагове“ на Британия, а по-късно е изгонен от острова. Георг ни оставя галерия от портрети на семейство Голсуърти, а синът му Рудолф илюстрира част от книгите на своя чичо Джон Голсуърти.

Изключително съм благодарен на debora и Karel за поредното хубаво четиво, коeто качват! Бях видял книгата в Библиоман и много ми се искаше да я прочета.

Харесват ми искреността и човечността на автора, ясния му начин на изразяване. А темата за нравствените качества на хората, призвани да раздават правосъдие, е стара, колкото е старо човешкото общество. Трагичният финал на „Първите и последните“ се предусеща от самото начало, но лично аз бях изненадан от това, колко дълбоко бърка в раната авторът, и до какво дъно докарва главния си герой — юриста.

Впечатли ме и илюстрацията на корицата, която пресъздава тягостната атмосфера на разказа, дал заглавието на книгата. Много точно е следвано описанието, което Голсуърти прави на юриста и скитника.

Един от малкото разкази на Фредерик Форсайт, които съм чел. Много ми хареса. Авторът проявява изключителна прецизност в детайлите, а финалът бе неочакван за мен.

Аз също като twist мисля, че Петър Драгоев е преводачът.

Изключително силни са повечето разкази на Буковски, събрани в тази книга!

Благодарност към Еми!

Съгласен съм с Вас, old4x. Преводът е неправилен. Да добавя, че „funnaminal“ e правилното изписване на думата (каквото и да значи това). Последната творба на Джойс е може би една от най-трудните за разбиране, а също и за превеждане. Заглавието ѝ е превеждано по различен начин на различните езици. За нея Джойс е критикуван от редица свои именити съврменници. Негови сътрудници свидетелстват за това, че самият автор е забравял значението на някои от думите, които сам измислял. Понякога се питам дали изобщо е възможно подобни книги да бъдат „преведени“ коректно. Всеки „превод“ би унищожил усещането (а не разбирането) за подобни експериментални творби, както е и в този случай. Не съм особен почитател на тази творба на Джойс, но е хубаво, че явления като нея съществуват в световната литература.

Поздравявам Ви за наблюдателността!

Чудесна книга, за която благодаря на moni777 и Еми! Първата книга, публикувана от Стратиев — жалко, че авторът не е вече между нас. От тези „детски“ книги е, които се осмислят в пълнота в по-зряла възраст. Предизвиква усмивка, но и тъга… Страхотен текст, в който по вълшебен начин се преплитат минало, настояще и бъдеще.

Очарован съм от разказите, събрани в тази книга. Симпатични и разнообразни истории, обединени около темата за първата обич.

Отличава се силно от масовата тогава литература за деца и юноши. В някои от разказите са използвани доста сполучливи сравнения.

Според предговора към книгата разказите са базирани на реални истории, може наистина да е така. В годината на издаване на книгата съм бил ученик във втори клас. За съжаление, не съм бил свидетел на подобни романтични истории в ученическите си години.

Почитател съм на творчеството на автора. Книгата ми хареса.

Нещо повече — действието се развива на фона на пандемията от испански грип — ситуация, която е доста сходна с пандемията, която преживяваме днес: затворените театри, икономическите ефекти от пандемията, различните мнения по въпроса дали е толкова опасен вирусът, уязвимостта на възрастните хора. Разбира се, на преден план са страстите на главните герои, описани с тънкото чувство на Удхаус за хумор и ирония. Едновременно с испанския грип се развихрят и вирусите на любовта и на човешката низост — тези последните са неизкореними и за тях лек не е открит.

Коментарите са изтрити поради нарушение на т. 4 от правилата.

Книга, която всеки българин трябва да прочете. И да не забравя миналото на своя изстрадал народ.

Боя се обаче, че идните поколения, потопени в бездната на своята безпътица и неграмотност, ще забравят тежките истини от нашето минало.

Еми, благодаря Ви за това, че направихте тази книга достъпна за читателите на сайта.

Поклон и пред светлата памет на автора.

Благодаря Ви, NomaD!

Поредната вълнуваща среща с ранното творчество на Голсуърти. Романът е тематично свързан с другото произведение от този том — „Утро в долината“. Също като него се характеризира с изящен стил на писане и драматична развръзка. Нещо интересно — главният герой споменава, че е участвал в битката при Плевен на страната на турците. Според него те били слабата страна… Разбира се, българите изобщо не се споменават, а също и драматичните развои на войната. Но това е участта на малките народи — да остават в сянката на големите.

Благодаря на Internet и Каrel за книгата!

Каrel, всички качени от Вас книги в Читанка и Библиоман (голяма част от тях са антикварни издания) са изключително качествена литература.

Четиво за деца, което е наслада за душата и очите и на възрастните. Прекрасен текст, съчетан с изключителни илюстрации. Благодаря на екипа, качил книгата.

Вълнуващо докосване до ранното творчество на Голсуърти…"Утро в долината" (А Маn of Devon) ми напомня за онази част от творчеството на Йордан Йовков, засягаща темата за разрушителната сила на човешките страсти.

И аз благодаря за книгата!! Много исках да я прочета.

P.S. Към днешна дата корицата, показана в Читанка, е на друга книга.

Модератор: Корицата е коригирана. След обновяване на системата, ще се отрази.

Шедьовър на драматургията, поднесен ни в едно уникално издание!

Благодаря!

нт,

„Скромни титани, които живееха между нас…“ — напълно подкрепям тези Ваши силни думи.

С удоволствие препрочетох за пореден път „Дъждобранът“ от Далчев (Далчев е любим мой поет). А това любимо стихотворение е един от най-добрите литературни портрети на Радой Pалин.

Поклон! Тези дни си мислех за тях. Жалко е, че не са сред нас в тези смутни времена. Времена, които биха били благодатна почва за творчеството и дейността им. Талантливи, смели, честни и достойни хора — гордост и богатство за нацията ни. Дано младите хора да се обърнат към техния пример и наследство, но не съм оптимист в това отношение. Колективната амнезия е отличително качество на обществото ни…

Благодаря на Victor и Silverkata за чудесната книга!

Развълнувахте ме с коментара си, нт.

Благодаря за хубавата книга с басните на Лафонтен и чудесните илюстрации на Гюстав Доре!