Читателски коментари от domino1

Има филм по книгата, но е стар.

https://en.wikipedia.org/wiki/An_American_Tragedy_(film)

Поклон пред Марио Варгас Льоса, който напусна този свят вчера. Благодаря му за литературата от най-висока класа, която той сътвори.

В „Грамофонче“ ще откриете запис от радиотеатър по криминалния му роман „Кой уби Паломино Молеро?“.

Така е, съвместно с Лин Къртър.

По стечение на обстоятелствата се случи така, че завърших книгата наскоро. Много се зарадвах, когато я видях и тук. Тази книга е истинско съкровище. Страхотна комбинация между текста на Стайнбек и фотографиите на Капа. Времето ни е благодатно на сюжети, а така ми липсват автори като Стайнбек.

„Глупакът стана норма, още малко — и глупакът ще стане идеал.“

Той вече Е идеал.

Лично на мен екранизацията ми допада повече от романа.

На читателите, харесващи този тип литература, бих препоръчал филма „Секигахара“ от 2017. В него образът на Ишидо (Ишида Мицунари) e представен в една друга светлина. Филмът не е лесен за гледане, доколкото изисква определена подготовка относно действителните исторически събития. Също ми се стори на моменти фрагментиран и объркващ. Наложи ми се да го гледам на два пъти, за да го разбера (с четене на историческа информация между гледанията). Интересни са сложните интриги, довели до решителната битка между Изтока и Запада — една своеобразна игра на тронове, която е засегната много по-бегло в „Шогун“. Актьорската игра и декорите са впечатляващи, което за мен компенсира недостатъците на филма.

А за да е още по-вълнуващо преживяването, препоръчвам и шедьовъра на режисьора Акира Куросава „Кагемуша“ от 1980, който разглежда събитията, случили се около 30 години преди тези от „Секигахара“. Със сигурност човек добива една доста по-пълна и различна предства за събитията в Япония, случили се по времето, за което се разказва в „Шогун“.

О, със сигурност не е фантастика. Има различни причини, поради които една млада студентка, докторантка или асистентка би си легнала с доста по-възрастен от нея професор. Влечение, желание за ускорено академично израстване, комбинация от двете… Тези неща в академичните среди са ежедневие. Преди години една докторантка от Софийския университет беше описала интимния си академичен живот в книга, която се четеше жадно от студентите, преподавателите и служителите на университета. Пък да Ви кажа, в днешно време и полът няма значение. Съвсем нормални са и академични еднополови двойки, а също има и случаи, в които професорки въртят любов с 20–30 години по-млади от тях момчета. Разбира се, това обикновено не са трайни отношения, но има и изключения.

Наскоро четох една статия в британска медия, според която във Великобритания подобни случаи на интимни взаимоотношения между преподаватели и студенти са стотици всяка година. Проучване установило, че подобни взаимоотношения повишавали интереса на студентите към обучението. Тези взаимоотношения не са забранени изрично в повечето престижни университети по света.

А не знаете ли за европейския президент, който е женен за бившата си учителка, много по-възрастна от него?

Не е фантастика това.

Много се радвам, че след дискусиите във форума книгата вече е в завършен вид. Благодаря на преводача и екипа на сайта за положения труд.

Внукът на Димитър Талев в интервюта е изказвал желанието си книгите на дядо му да достигнат до повече хора. Не виждам как с подобна забрана ще постигне това. Много странно и непоследователно поведение от негова страна.

И аз за него се бях сетил… :)))

Рядко пиша негативен коментар за произведение, но сега не мога да се сдържа. Не мога да повярвам, че подобни простотии се качват на сайта. Eдин цитат само:

„Дупе да ти е яко, защото много ще патиш,

Акъл като нямаш в главата само ще я клатиш.“

Из цялата стихосбирка е пълно с правописни грешки. На моменти се чудя дали авторът изобщо разбира смисъла на думите, които използва, както и дали е наясно с времената в българския език.

„Ако имаше художници сред лъвовете..“ — пропуснато е „имаше“.

Така е, като си траят тези, които харесват книгата.

На изумителна книга поставяте 4, да няма грешка в оценката?

Да ти кажа, не са се променили много нравите. Поне в частта с отличните оценки на мъртвите ученици.

За първи път чух разказа като част от аудио книга, само че не бях наясно с автора — имената на авторите се споменаваха в края, може би като търсен ефект. Не можах да позная, че е на Стивън Кинг. По-скоро ми звучеше като творба на някой от класическите майстори на късия разказ. Има една романтика и мелодичност в него, съчетани с едва уловими детайли, насочващи читателя към бруталния финал.

Днес, когато новинарският поток ни залива с разкази за брутални убийци — млади мъже и жени, аз гледам лъчезарните усмихнати лица на убийците от семейните им снимки, които медиите тиражират. И се сещам за разкази като този. Стивън Кинг, много си добър.

Първата глава е трън в очите на активистите на феминистките организации, даже имаше идеи преди време книгата да се пренапише. Любопитно е, че е написана в годината на развода на писателя с актрисата Патриша Нийл. Малко писатели боравят така виртуозно със смешното и тъжното, казвайки ни толкова много истини за живота. Илюстрациите на Куентин Блейк са в пълен синхрон с текста. Финалът е трогателен. Благодарности към Еми.

Тази година се навършват 100 години от рождението на Георги Куфов — един от най-добрите ни преводачи от гръцки и френски език, преводач и на тази книга. На уменията и таланта му се дължи автентичното въздействие на този текст. Бих препоръчал книгата му „Парадокси на демокрацията“, която ще звучи все по-актуално и в идните години.

Съвременна класика. Много харесвам книгите на Яна Телер — изключително умна, талантлива и симпатична жена. Съпоставката с Камю и Сартр, която Pocketbook е направил, ми се струва напълно справедлива. За мен тази книга е не толкова за смисъла за живота, колкото за зверствата и безумията, които човечеството върши в името на илюзорни каузи.

Ако GeorgeA е прочел все пак книгата до края, може пък да е останал удовлетворен от съдбата на главния герой, знам ли…

Според мен корицата на българското издание не е особено сполучлива. В наши дни българските издателства доста пестят от художествено оформление.

Наистина е потресаващ! При мен чувството бе като да четеш първите глави на „Докато лежах и умирах“ на Уилям Фокнър.

За съжаление, Илзе Айхингер не е много популярна у нас, има издаден на български един сборник с разкази със същото име. Човек може да се сдобие с него на незаслужено ниска цена от антикварните книжарници. Мисля, че имаше и една книга с поезия, преведена на български.