Благодарности на потрудилият се, книгата е страхотна.
Винаги съм се чудела, как е възможно такава гадна книга да се дава на деца и да се учи в училище! Началото е супер депресарско, а идеята, че самоубийството е решение за всички проблеми и видите ли, било невероятен кеф да умреш, която се излъчва от цялата книга е меко казано потресаваща и никак не е подходяща за деца.
Дава им се, за да свикнат че живота не е само цветя, балони и рози. Една от малкото детски книги, които застъпват доста сериозни теми. Не видях къде е твърдението, че самоубийството е решение на всички проблеми. Видях идеята, че всеки страх може да бъде преодолян ;)
„Не видях къде е твърдението, че самоубийството е решение на всички проблеми.“
Никъде не казвам, че има такова „твърдение“. Говоря за идея, която имплицитно се усеща (поне от мен). Тук, на земята си болен, беден и нещастен, но няма страшно — умираш и отиваш в прекрасната Вишнева долина здрав и красив. Чудно! Или краят, когато двамата братя се хвърлят от едни скали, хванати за ръце, доволни и щастливи, за да умрат отново и така да решат проблемите си в конкретното настояще. За мен това си е доста опасно послание — ами ако някое нещастно детенце, четейки книгата я приеме много насериозно и вземе та скочи от прозореца, за да види Вишневата долина?
Има и доста по-приемливи начини децата да разбеат, че животът не е само цветя и балони. Романите на Кестнер, например, също засягат доста сериозни идеи (за самотните майки, за бедността, за развода и т.н.), но там въпросните теми биват разглеждани по много по-фин и адекватен на детската аудитория начин.
Хайде тогава да забраним на децата да влизат в църква или пък да се запознават със съдържанието на Библията, щото видиш ли там се казва, че като умрат ще попаднат в Рая, докато живота им на земята е страдание. Или пък да забраним „Малката кибритопродавачка“ и „Щастливия принц“
Децата не са идиотчета и би било хубаво да престанем да ги третираме като такива. Да не забравяме, че все пак това е книга, която се чете от 8–9 годишни деца — т.е. такива, които вече правят разлика между измислица и реалност. Ако пък не я правят, то работа на родителя е да им я обясни :)
„Малката кибритопродавачка“ и „Щастливия принц“ са много тъжни приказки, но не съдържат вредни послания. И двете са ми любими. За съжаление много деца в посочената възраст не слагат рязка граница между художествената условност и реалността:( Оттам идват и опасенията ми във връзка с книгата. А въпросите на религията са прекалено сложни и заплетени, за да се обсъдят в две изречения. Затова, ще се въздържа от коментар по този параграф.
Видно е че не сте чели книгата внимателно, намя нищо „ИМПЛИЦИТНО“ ама как звучи само, а? Първо …. няма самоубийство за входа към Вишневата долина, ако прочетете внимателно началото разбира се. А после пък вземете и краят да прочетете. Аз я прочетох като дете и бях впечатлен, скоро пак я прочетох и … си останах впечатлен. Успех с четенето, и пожелавам по малко коментари от типа „КАКВА ГАДНА КНИГА“. Гадни книги няма, има неразбрали читатели.
Чела съм книгата преди 15 години и е нормално да не я помня дума по дума. Помня, че ме отврати и потресе. И да, усетих такава идея, именно имплицитно. Точно това е думата, не виждам защо иронизирате. Всеки читател възприема произведенията различно, съгласно собствения си опит и душевна нагласа. На мен тази книга ми е именно гадна. Не задължавам никого да я осмисля като мен. Моля обаче и Вие да не ми натрапвате вижданията си, особено с такъв нравоучителен тон. Нямам намерение да си губя времето с повторното изчитане на роман, който не харесвам.
Жалко за Вас че не сте ме разбрали. Това е избликът който ме накара да Ви драсна отговор: „Винаги съм се чудела, как е възможно такава гадна книга да се дава на деца и да се учи в училище!“. А това е и отговорът: „Моля обаче и Вие да не ми натрапвате вижданията си, особено с такъв нравоучителен тон.“
Извинете ако съм Ви нагрубил.
Щом си я чела преди 15 години защо си влязла в сайта, да пишеш негативни коментари? Аман от хейтъри вече!!!
Това ми беше любимата книга в детството. Помогна ми на възприемам смъртта без истерии, което ми беше от полза.
„Братята с лъвски сърца“Астрид Линдгрен.Това е велика книга и много поучителна.Чела съм я поне седем пъти и пак ще я прочета.Любимата ми книга,заедно с „Без дом“ на Мало, „Сърце“ на Едмондо де Амичис; „Тайната градина“; „На учителя с любов“;"Черният красавец";"Ласи"
Според мен това е най-великата книга на всички времена. Дава ясна представа за трудностите в живота, насърчава смелостта, честността и доблестта, презира подлостта (подлеца Йоси загива с нещастен край) показва ни ясен сблъсък межд добро и зло, между Горна земя и Долна земя, между Ада и рая. Ако на някой тази концепция не му харесав не трябав да чеет и приказките на ран босилек и Ангел каралийчев — в тях всичко е на тема Горан земя — Долна земя. дали ще говорим за „Златно птиче“, „Златна ябълка“ или „жива вода“ принципът е същия.
тази книга е тъпа
Книгата е написана за деца и ги учи на много добри неща. Всичко написано от Астрид Линдгрен е забавно и поучително и коментари от този тип са направо обидни.
Книгата е въздействаща и с ясно послание за вечната борба между Доброто и Злото, което е изключително полезно не само за децата, но и за родителите. Винаги съм я харесвала наред с много други приказки и приказни истории, като на Братя Грим , Ханс Кристиян Андерсен.
Книгата е чудесна и според мен е скрита критика към комунизма и берлинската стена.
Според мен братята не се спасиха сато „скочиха“ в Нангилима, защото Тенгил, Катла и Карм, Ведер, Кадер и другите, който умряха също са в Нангилима. Няма ли опастност пак да бъдат заробени от черните шлемове?
„В дома на Отца ми има много жилища“ това е от Библията. Твърди се, че след смъртта отиваш там, където ти е мястото. Доколко е вярно-нямам представа. Бил съм Оттатък(макар и за съвсем за кратко) вече мина една година оттогава. И преживяното няма нищо общо с ендорфините. Смъртта е врата, но къде точно отиваш-Господ знае.
Прекрасна книга! Една от най добрите на Астрид Анна Емилия Линдгрен по баща Ериксон! Препоръчвам я! Както горещо препоръчвам на всички който (освен ако не са чели само началото и края) намират в нея подтик за самоубийство, просто да потърсят някой добър психиатър! Не обиждам, а съветвам за тяхно добро!
Изразът „Ще се видим в Нангияла“ се използва днес в Швеция при прощаване с мъртвите!
Като ученичка помня, че учихме само една част от нея. Сега я прочетох цялата и разбрах колко интересна и по-какъв добър начин е представен проблема за смъртта при децата. Много хубава книга.
Прекрасна, прекрасна, неусетно ти влиза под кожата, запознава малките читатели и с мрачните страни на живота. Смъртта е много дискутирана тема и в психоаналитичните сеанси, подсъзнателният страх от собствената смърт или тази на близки хора е двигател на много неврози и психопатологии. Линдгрен е генаилна, защото е написала книга с психотерапевтична стойност. Причината за рязко отхвърляне на тази книга е отхвърляне на злото и смъртта въобще. Но те съществуват.
Отраснах с тази книга, сигурно съм я чела над 200 пъти, от които 100 още като дете! Да, вярно е — в нея присъства темата за смъртта. И какво от това, нима хората не умират? Нима трябва да заравяме главите на децата в пясъка, за да не виждат неизбежната участ на всеки роден? Да, вярно е — разговорите за смъртта са дивно изключение в детската литература. Е, тук имаме работа с едно от тези дивни изключения, при това отлично написано. С много любов и смирение…
Но разразилата се по-горе дискусия измества, по мое скромно мнение, смисловия център на романа — а той е смелостта, истинската смелост, която, както пише и Кестнер, не се състои в отсъствието на страх, а в преодоляването на страха. Малкият Карл израства до Лъвско сърце и заглавието му приляга по мярка. Чудесно детско фентъзи, на светлинни години пред „Хари Потър“! И чудесен текст в голямата традиция на европейския хуманизъм.
Ако бях режисьор, щях да заснема филм по романа.
А иначе се стреснах, като прочетох мнението, че „Малката кибритопродавачка“ не била толкова тежка приказка. Е как, бре, момичето умира от студ и глад навръх Бъдни вечер на безименна улица в столицата Копенхаген, на фона на благоденствието на неколцина! Какво по-тежко от това?!
Няма по-жесток автор за деца от Андерсен. Нищо не спестява, даже залита към Средновековието. Искате съд и изгаряне на клада? — Моля, заповядайте! Може би малко езически ритуали като разкъсване на животно и изпиване на кръвта? — Добре сте дошли! Невъзможна любов? — Чудесно, или се разтапяте до оловно топче в огъня, или излитате под формата на дим през комина, и то преди Хитлер!
Няма по-жестока приказка от „Грозното пате“, запознаваща ни всъщност със собствената ни жестокост.
Разбира се, Астрид не е християнка, иначе не би написала историята по този начин. Но нейните убеждения са повлияли на много, включително и на мен когато я четях, като малък. Сега смятам идеята й за прераждане в други светове, че е подобна на тази за прераждания тук на земята, но не забравяйте, че това е само приказка. Много години по-късно прочетох от Библията, че имаме само един живот, който не може да бъде рестартиран, като компютърна игра, а трябва да се живее истински и честно…човек трябва да търси истината, за да я намери…но трябва да я търси с цялото си сърце…
Подкрепям коментарите на хм, ketballu, моя милост, pasko74, Кremenski. В допълнение бих казал, че подобни „детски“ книги човек осмисля в пълнота в по-зрелите си години. Препрочитал съм я много пъти, посегнах към нея и днес, след като изпитах поредното си разочарование от обкръжаващото ни мошеничество, напоявано обилно от интриганството, примиренчеството и комформизма, така присъщи на повечето ни съграждани. Книгата възпитава ценности, за които често забравяме: толерантност, емпатия, справедливост, постоянство, борбеност. А колко много имаме нужда от тях, колко дефицитни са те днес! Все повече се убеждавам, че първите две са вродени, а за третата трябва неуморно да се борим. Четвъртото и петото се възпитават постепенно, още от детските години. Книгата е жизнеутвърждаваща, въпреки че засяга темата за смъртта.
Към моя милост: по книгата са правени чудесни филми. Но и те едва ли са достатъчни :).
Благодарност към gogo_mir и екипа на сайта.
Поздрави на всички непорастващи деца!
В приказките, смъртта е описана много леко. Тъжно е, но после винаги се случва нещо хубаво. Обаче, ако прочетете историите на на Саймън Бекет и неговият д-р Хънтър….
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.