Читателски коментари от Al_Kotkone

Притежавам и съм прочел тъкмо изданието от снимката и въпреки че то действително е с по-малък обем заради по-големия си формат, фактът, че е превеждано от силно съкратен оригинален текст, си остава. Въпреки това, както съм посочил и в другите си коментари, дори и в този си вид книгата ми хареса изключително много. Поздравления и за екипа на „Читанка“ за това, че, както малко след публикуването на коментарите ми забелязах, е направил пояснението, че става въпрос за издание със съкращения в текста — нещо, за което липсва информация в хартиения му вариант.

Пояснение към горния ми коментар: доколкото разбрах, преводачът на романа — Правда Митева, е превеждала от английски език, така че вероятността скверната мисъл, че това може да е български превод на руски такъв на оригинала, е почти нулева. Въпреки това фактът, че е превеждано от сериозно орязан текст, си остава. А твърдението ми за портрета в началото на книгата може да бъде проверено от всеки, който я притежава на хартиен носител. И накрая — отново повтарям, че дори и в такъв вид романът ми беше супер интересен, най-вече с динамичното си действие, хуморът и правдивото пресъздаване на епохата, в която се развива действието. Наистина, едно запомнящо се четене!

Въпреки че българският превод на романа очевидно е правен по някаква доволно орязана негова версия (за справка, оригиналът в различни формати на книгата на английски език е с обем в порядъка на 600–800 стр., а настоящото издание на български, което е в голям формат е към 300 стр.) и представеният в началото на изданието портрет на писателя с перука според мен въобще не е на Р. Д. Блакмор (потърсете в мрежата изображения на писателя, сравнете ги с въпросния портрет и ще видите, че не съм голословен), прочетеното определено ми допадна. Класическа викторианска романтична история, пренесена в Западна Англия от епохата на Реставрацията на монархията през 17 в., написана увлекателно и с много хумор и изпъстрена с динамично действие, което поддържа читателския интерес непрекъснато жив. Все пак, не бих имал нищо против някога да видя в български превод и пълния вариант на оригиналния текст. Предвид сложилото се положение обаче, настоящият такъв все пак е някакво утешение, бих казал не малко дори. От друга страна, господата и дамите, благодарение на чиито общи усилия книгата е видяла бял свят, можеше да информират, например в предговора, читателя за тази особеност, но, уви, не са го направили. Понякога през ума ми минава и още по-страшната мисъл за български превод от руски превод на оригинала, от която изпитвам такъв ужас, че гледам бързо-бързо да я махам от съзнанието си. Надявам се това да са сценарии, развиващи се единствено в моята глава и да нямат нищо общо с действителността.

Доколкото си спомням, в „Кандид“ Волтер пародира философията на Готфрид Вилхелм Лайбниц, който е казал, че живеем в най-добрия от всички възможни светове. Именно това е и „оптимизмът“ от заглавието — Кандид става свидетел на всевъзможни човешки страдания, бедствия и несправедливости по пътя си, но накрая винаги си повтаря, че въпреки всичко все пак живеем в най-добрия от всички възможни светове. Нали така, Пенчо ?

Е, благодарим, че ни разкри най-съществената част от историята, описана в романа ! Както и да е, въпреки това ще ми е интересно да я прочета.

Здравейте ! Може ли да ми дадете информация какво точно и къде е „орязано“ в този конкретно превод на книгата ?

Като разтворите книгата, на 4 стр. си пише черно на бяло, че преводът е правен от руски преразказ на романа от Корней Чуковски.

„Шпионина Сордж“ — Рихард Зорге.

Има ли шанс да видим някога този роман и по книжарниците на хартиен носител в този си превод и вариант и обяснителни бележки към него ?