Читателски коментари (за „Лорна Дун “ от Ричард Блакмор)

Въпреки че българският превод на романа очевидно е правен по някаква доволно орязана негова версия (за справка, оригиналът в различни формати на книгата на английски език е с обем в порядъка на 600–800 стр., а настоящото издание на български, което е в голям формат е към 300 стр.) и представеният в началото на изданието портрет на писателя с перука според мен въобще не е на Р. Д. Блакмор (потърсете в мрежата изображения на писателя, сравнете ги с въпросния портрет и ще видите, че не съм голословен), прочетеното определено ми допадна. Класическа викторианска романтична история, пренесена в Западна Англия от епохата на Реставрацията на монархията през 17 в., написана увлекателно и с много хумор и изпъстрена с динамично действие, което поддържа читателския интерес непрекъснато жив. Все пак, не бих имал нищо против някога да видя в български превод и пълния вариант на оригиналния текст. Предвид сложилото се положение обаче, настоящият такъв все пак е някакво утешение, бих казал не малко дори. От друга страна, господата и дамите, благодарение на чиито общи усилия книгата е видяла бял свят, можеше да информират, например в предговора, читателя за тази особеност, но, уви, не са го направили. Понякога през ума ми минава и още по-страшната мисъл за български превод от руски превод на оригинала, от която изпитвам такъв ужас, че гледам бързо-бързо да я махам от съзнанието си. Надявам се това да са сценарии, развиващи се единствено в моята глава и да нямат нищо общо с действителността.