Читателски коментари от Янко 001

„Ключът на Сара“ от същата авторка си заслужава да се прочете!

Невероятен комертар.

И на мен книгата много ми харесал

В часта си където гладната героиня и нейния съпровождащ играят на шах с двама световни шампиони на кораба е тотално копирана 1към 1 от „Шахматна новела“ на Стефан Цвайг.

Много добър коментар.

Виктор Суворов е литературният псевдоним на Влади́мир Богда́нович Резу́н — съветски офицер-разузнавач, дисидент. През 1978 г. емигрира във Великобритания и става известен писател. Издава книги на автобиографична тематика, ревизионистка история, за организацията на съветската армия и разузнаване. Единствената му стойностна книга според мен е „Аквариумът“ в която разказва как се подготвят разведките на ГРУ /военното разузнаване/ за работа извън СССР. Моето отношение към предателите, а той е такъв, независимо от подбудите по които са го извършили е смъртна присъда. Може да има много несъгласни с мен. Това е моето разбиране.

Чудесен коментар!

Прочетох романа „Жило и мед“ от Хани Мюнцер. Много добър. Заслужава си да се прочете.

Чета я в момента. На тази тема бих ви препоръчал: „Ключът на Сара“ от Татяна дьо Роне и „Изгубената съпруга“ от Алисън Ричман. Първата я няма в електронен вариант. Тя за съдбата на френските евреи, а втората за чешките.

За руските лагери е писано много. И трябва. От Солженицин, Варлам Шаламов и чуждестранни автори. Прочетете книгата на Мартин Еймс „Дом за свиждане“. Обаче надали голяма част от коментиращите знаят, че и в САЩ е имало лагери.След японското нападение над Пърл Харбър Америка заклеймява японците, живеещи на нейна територия, като „риск за сигурността“ и са арестувани и изпратени в лагери. Но в САЩ избягват да говорят за това. Още на следващия ден САЩ обявяват война на Япония . През февруари 1942 тогавашният президент Франклин Делано Рузвелт подписва декрет, по силата на който над 120.000 души биват затворени в лагери против волята им. Само една пета от тях са родени в Япония. Останалите са второ или трето поколение японски мигранти. И нито един американски автор не си позволил да пише за това. /поне аз не съм срещал до сега/ Единствено Исабел Алиенде- чилийка, която сега живее в щатите в книгата си „Японския любовник“ повдига завесета на проблема. Част от „лагерниците японци“ които са хора на честта се записват доброволци и от тях и други чужденци е сформиран „полк 500“, който е изпратен в Европа и се е сръжавал на най-горещите точки. Голяма част са загинали, а много от тях и живите са получили ордени за храброст. Така, че и американците имат трески за дялане.

След като прочетох „Краят на кръга“ от Том Егеланд спрях да чета Дан Браун. Ето защо.Романът „Краят на кръга“ е публикуван през 2001 г. Две години по-късно критици и читатели ще открият удивителните прилики между „Краят на кръга“ и световния бестселър „Шифърът на Леонардо“ (издаден през 2003 г.). Не липсват и намеци за плагиатство заради сходствата в сюжета и главния герой. Самият Том Егеланд се дистанцира от това: „Краят на кръга“ е просто добра литература.

Сходството между двата романа е почти 60%. И в единият и другия роман има герой албинос и много други прилики. Чак пък такава случайност.

Харесвам коментара Ви!

На същото мнение съмл

Прочетете книгата на Амели Нотомб „Трепет и изумление“. Коя е тя?Младата белгийска писателка Амели Нотомб е родена в Япония. След това живее в Китай и САЩ, където баща й е посланик. Завършва филология, работи като преводач в Япония и от 1992 г. насам издава всяка година по една книга. Още с първата си книга „Хигиена на убиеца“ се налага като автор с богато въображение, блестящ стил и тънък хумор. Следват „Любовен саботаж“, „Пеплум“ и др. А романът „Изумление и трепет“, който разказва за живота на младата стажантка Амели в една голяма японска компания, е наречен от критиката „истинско чудо“. И ще видите, че и Япония не всичко е „цветя и рози“. Убеден съм, че голямата част от хората които въздишат по Япония няма да издържат в този „трудов лагер“.

Споделям мнението ти!

Много добре написана книга. Заслужава си да се прочете!

Тази книга не съм я чел. Но от другите му книги единствено ми е харесала „Аквариумът“.

Каквото прави американската армия във всички страни в които е влязла.

Уникална книга от уникална писателка.

На мен също много ми хареса.