Читателски коментари (за „Волоколамското шосе “ от Александър Бек)

Страховито написана книга! Всеки. който се интересува от Втората световна война, трябва да я прочете.

Книгата е една е от най добрите по тематиката която съм чел.

Някой може ли да ми даде информация за повестите описани в приложението „За автора“

"Няколко дни " и „Резервът на ген. Панфилов“?

Здравейте! Българското издание съдържа и продълженията. Първото издание (1945) свършва с втора повест. През 1960 излизат двете продължения. Изданията след това, под името „Волоколамското шосе“, съдържат и първите повести, и продълженията.

Отлична книга и максимално правдива за такава чувствителна тема. Показва ученето от опита в отбранителни боеве на Червената армия през 1941. Няколко важни теми: как се създава бойна единица със силен дух (esprit de corps), как се мотивират хората (до смърт), как се изгражда автономна система за управление, как се адаптираш към криза и научаваш нов начин на действие и мислене. Поради живото и правдиво описание на тези процеси е така популярна по света, вкл. и като обучителен материал ввъв военни академии. Разбира се, има и други теми като чест, любов към родината, роля на идеологията и т.н.

Ако се информирате и за германската система на водене на война (потърсете Auftragstaktik), ще ви бъде още по-интересно да проследите процеса на учене.

Оставам любопитен доколко тази книга (и бележките, които Момиш-Ули дава на Панфилов) се усвояват на ниво устав на РККА. В крайна сметка руснаците са най-добрите ученици на германците (видно от 1943-та нататък), но каква е ролята на тази книга за това?

Четох книгата като ученик, но бях забравил дори заглавието. По друг повод срещнах името Волоколамск и споменът за нея изведнъж изплува в съзнанието ми. Намерих я в интернет и я прочетох отново. Сега имам вече три деца. И двата пъти, на различна възраст, книгата ме разтърси и завладя умът и душата ми до най-потайните им кътчета. Налагаше се да чета предимно по късни доби и след това често не можех да заспя. Унесен, пред мен минаваха отделни картини от разказа и в едно кълбо се преплитаха различните огнени усещания на боевете. За лека нощ прочетох няколко старници на момчетата. Струва ми се, че по-големият се запали от искрата на книгата. Но странно, докато четях на глас, чувайки се отстрани, имах чувството, че повествованието е мудно, езикът тромав и тази невероятна динамика която усещах докато четях сам и наум изчезваше. След като останах сам с книгата, тя отново ме завладя и пренесе на бойното поле в руската шир. Сякаш самият аз бях там, заедно с Момиш-Ули и Панфилов, на бойната линия, под куршумите и се питах — боже, как тия хора са устояли на страха от добре въоръжената и обучена немска войска, как така казахите са припознали родината си в хълмиститата равннина на Подмосковието на хиляди километри от родните степи? Въпреки всичките поразии на комунистите, явно са вдъхновили много хора в огромния Съветски Съюз с усещането, че са част от нещо ново и голямо, от държава, която е тяхна, а не на благородниците и аристократите. Ако книгата се доближава дори частично до реалността по време на Втората световна война, войниците на Червената армия наистина са проявявали масов героизъм. Предполагам, че така са се чувствали и българските войници и командири по време на войната със Сърбия в зората на третата Българска държава, така наречената Капитанска война. Тогава и нашата войска се е била геройски с вярата, че защитава своята нова държава и своята съвсем прясна свобода. Кога ли българите ще изжевеем отново такова обединение и духовен подем? На следващите финали по футбол, или когато успеем да си върнем държавата от мафията и я почувстваме отново своя? Ето какви мисли поражда „Волоколамското шосе“, една наистина вълнуваща книга!

Много интересна! Задължителна за тези които се интересуват за бойните действия по време на втората световна война.

Изключителна книга.

Два пъти съм я чел ,и всеки път настръхвам когато я чета!Уникална книга за хора които обичат да четете за ВСВ