За руските лагери е писано много. И трябва. От Солженицин, Варлам Шаламов и чуждестранни автори. Прочетете книгата на Мартин Еймс „Дом за свиждане“. Обаче надали голяма част от коментиращите знаят, че и в САЩ е имало лагери.След японското нападение над Пърл Харбър Америка заклеймява японците, живеещи на нейна територия, като „риск за сигурността“ и са арестувани и изпратени в лагери. Но в САЩ избягват да говорят за това. Още на следващия ден САЩ обявяват война на Япония . През февруари 1942 тогавашният президент Франклин Делано Рузвелт подписва декрет, по силата на който над 120.000 души биват затворени в лагери против волята им. Само една пета от тях са родени в Япония. Останалите са второ или трето поколение японски мигранти. И нито един американски автор не си позволил да пише за това. /поне аз не съм срещал до сега/ Единствено Исабел Алиенде- чилийка, която сега живее в щатите в книгата си „Японския любовник“ повдига завесета на проблема. Част от „лагерниците японци“ които са хора на честта се записват доброволци и от тях и други чужденци е сформиран „полк 500“, който е изпратен в Европа и се е сръжавал на най-горещите точки. Голяма част са загинали, а много от тях и живите са получили ордени за храброст. Така, че и американците имат трески за дялане.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.