Читателски коментари от Иван Савов

След прочетените суперлативи за книгата, очаквах повече. Напълно споделям мнението на Клото.

Произведението съм го чел преди 60 г. Прочетох го и сега, провокиран от някои мнения на читателите в този форум. Както преди, така и сега много ми хареса. Авторът има око за природните красоти, постиженията на новия свят и особено за социалното неравенство, включително и невероятната корупция в „новите земи“.

Прехваленият Радичков. Направо си е един тройкаджия, ако не и 2+. Само разказът „Марчо“ ми допадна. След като прочетох произведенията му разбрах, че напълно заслужено още в България е спряно предложението за кандидатирането му за Нобелова награда за литература.

Този разказ ми хареса много. С другите си разкази авторът ме разочарова. Не очаквах от толкова възвеличаван писател такива произведения. Направо е тройкаджия, ако не и по-слаб.

Опитал се е авторът да напише поредната книга за Великата Отечествена. Успял ли е да бъде увлекателен и правдив? Може би, но аз не го почувствах. Не може да се сравни с голямото произведение на Анатолий Иванов „Вечният зов“.

Типичен за времето начин на писане. Авторът се опитва да загатне нещо, за което няма кураж да напише. Недобре подплатен или по-точно, не добре пресъздаден героизъм на главния герой.

Бях чел романа преди 30 години. Сега преди да го прочета отново имах спомен, че ми е харесал много. И така до епизода със срещата в Чамкурия между партизанина Морев и Ирина, и до края на романа. Чудя се каква липса на човешко достойнство е имал авторът за да се съгласи да скалъпи романа по този начин. Направо ми стана противно.

Започнах да чета книгата със съмнение. Предполагах, че авторът има за зла цел да разруши авторитета на един „емблематичен“ герой от Великата Отечествена. Но с аргументите си показа, че съм повярвал въздигнатия на пиедестал един типичен некадърен болшевик — управленец, виновник за големите беди на СССР и неговия народ по време на войната. Но „геройствата“ на Г.Жуков продължават и след края на Втората световна. Да си спомним, че по негова заповед бяха прекарани през полигон с взривена атомна бомба 44 000 войници и офицери. И само това ли?

Напълно съм съгласен с мнението на flyfree от 2 април 2013 г. за изключителното творчество на Цончо Родев и за труда на хората от Моята библиотека.

Добър разказ за неподозираните човешки възможности, за силата на духа.

Изключително произведение!!! Прекланям се пред този автор, създал шедьовър в българската литература. По цялото произведение много хубаво би било да се направи един голям телевизионен сериал, но за съжаление това не може да се реализира сега в България. Много са липсите — желание, пари и изпълнители (сценаристи, актьори и всичко останало). Прекрасното е, че произведенията са факт и Читанката дава възможност за радост на четящите хора да се докоснат до таланта на Цончо Родев.

Прочетох това произведение преди повече от 25 години. Сега отново. Пак изпитах чувството, че съм там, сред героите на Ремарк, на бойното поле или по улиците и в домовете на Германия. Някой беше казал, че една книга ако не заслужава да я прочетеш два пъти, не е трябвало да я четеш изобщо. Това се отнася напълно за книгите, написани от Ремарк. Благодаря на Моята библиотека, че ми дава тази възможност да продължавам да чета.

Изключително произведение! Прочетох я за първи път преди около 20 години и останах възхитен. Сега отново я го прочетох и изпитах същото чувство на възхищение. Авторът освен, че дава широки познания за живота на будното българско население от този край на България, провокира да потърсиш и прочетеш сериозни исторически изследвания за онова време. Затова харесвам и се възхищавам от този автор. Благодаря и на Читанката, че в това трудно време дава възможност на четящите люде да бъдат с книгата по един прекрасен и достъпен начин.