Читателски коментари от Джордж Ал

Много се кефя, че руснаците — Алекс Кош, Звездная и пр. — използват хумор в произведенията си. Повече автори трябва да го правят, но много автори сякаш са оперирани от него.

…………………..

Ех, с какво ли само не се налага да се занимава беззащитното момиче…

— Беззащитно? — повторих аз, оглеждайки разхвърляните наоколо тела.

— Изобщо не обичам да се защитавам — поясни момичето-демон, като облиза хищнически устни. — Само да нападам……

П.С. Снощи за първи път ми хрумна, че голяма част от имената не са случайно подбрани от автора. Лора Палмър и Дони (Дона) бяха част от Туийн Пийкс навремето.Появата на Елена Белова е явна препратка към сериала „Бригада“ — цигуларката и съпруга на мафиота Саша Белов. Този филм ме ужасяваше, но няма да забравя тези имена, още повече че главният герой, агент Купър бе….медиум. Снощи се замислих и че името Джеймз Хартнет също не е случайно. Харт вероятно е изведено през английското heart (сърце), нет — частица за отрицание, т.е. Джеймс Хартнет е Джеймс Безсърдечния. Прякор, който много му отива. Подбора на имена от Алекс Кош е много сполучлив. Надявам се да ни радва все така.

П.П.С. мисля, че инцидента с Ника бе крайно неподходящ. Надявам се пак да я явидим, но не ми се иска да се повтори случксата с Алина Князева. и цели три книги да се чудим как да я върнем в играта.

Честно казано за първи път се изплаших за развитието на сюжета. Миси ми стана любимка и като стигнах до едно място направо изтрещях. А на това място умрях да се хиля

"Самият аз не разбрах как той толкова бързо премина от сълзи за …………………….към въпроса за парите. Дали това е защитна реакция или наистина е безнадежден? Алчността и жаждата за пари трябва да имат някакви граници! "

Преводът е отличен. Специални благодарности на professore. Надяваме се Алекс Кош да продължи да ни радва с нови и нови произведения. А professore все така да им прави страхотни преводи.

Аз съм чел Властелънът на пръстените от 2001. Той е около 1018 страници и има няколко приложение. Едното приложение и битката на Даин с Болг и как вижда, че е пристигнал балрога. Друго приложение се отнася за младостта на Торин Дъбощит. Тук обаче не ги виждам? какъв е проблемът?

ОТ 1 септември 1944 до август 1945 Талев е арестуван без съд и прискъда и прекарва в ТВО „Бобов дол“. Конлацлагер. Работи при извънредно тежки условия. Развива тежка язва. Освобождават го, той е 48 кила и не му позволяват да работи. Изключен е от съюза на българските псатели.През 1947 е арестуван отоново попада в ТВО „Куциян“ при дори по-тежки условия и едвам го освобождават в началото на 1948. Следва изселване в Луковит, репресии, тормоз…не му дава да работи, дават на жена му най-тежката работа….Иска да публликува „Гласовете ви чувам“, връщат го многократно и го принуждават „да се покае публично“ и остро да осъди дейците от ВМРО. Три път го връщат, че не ги е осъдил достатъчно остро. Чудно ли е, че в роман излязъл 1955 (все още има лагери, да си спомним и за потушаването на бунта в ЧССР през 1956) Талев е принуден да вкарва и социалистически идеи? При все това романът отразява вярно времето, борбите между върховисти и „вътрешни“, а по-късно — между „леви“ и „десни“.

Но за мен четирилогията свършва с краят на Преспанските камбани и смъртта на Султана. И неслучайно в театрите екранизират „Светилникът“ и „Камбаните“ разказани през очите на Лазар. Виждаме любовният и личният му живот на фона на който тече борбата за национална просвета и църковна независимост. Просто след това имаме нов разказа за съвсем друг време, с други герои.

Струва ми се, че нито отчиташ споровете по онова време, нито историческото време в което пише Талев.

Първо — по онова време революционерите не са готови за въстание, но върховистите извършват Горноджумайското въстание и ги принуждават да вдигнат въстание, защото започват арести.

Второ — народа съвсем естествено е искал местни водачи, а не „парашутисти“, които след първата неуспешна акция ще се скрият.

Трето — по онова време идеята е била тези хора да се обособят в отделна държава и едва след време да се присъединят към България — както източна Румелия. Комунистите променят този възглед с идеите за интернационал.

Следва да отбележим, че Илинден е цензуриран и преправян, и че ТАЛЕВ Е ЛЕЖАЛ ЧЕТИРИ ГОДИНИ В КОНЦЛАГЕР И ЕДВАМ Е ОЖИВЯЛ. (други затворници са помагали да си отработи нормата, иначе са щели да го убият. Чети Владимир Свинтила). да си припомним че до 1944 Талев здраво е държала на присъединяването на Македония към България и после попада в концлагер. В този смисъл не бива да се учудвам че в една книга излязла 1954 има много от социалистическите глупости за интернационал и пр. Да си споним как са пренаписвали навремето Тютюн и са принуждавали Димов да вкара обрааз на комунисткака Лола, в противовес на „покварената“ Ирина.

Ан Райс има няколко книги, които са написани много майсторски и увелакетелно — сред тях са „интервю с вампир“ и трилогията за вещиците Мейфеър. Бих казал, че и книгата за Мерик също е на високо ниво. За съжаление повечето ѝ книги не са на добро ниво, но на сайта ѝ има препратка към всички книги — дори тези с фенпревод. „Интервюто“ е добро, защото не набляга на ужаса, а на емоциите. Това е книга, която аз бих сравнил с „граф Монте Кристо“

Всичките разкази на Йовков са наситени с дълбок символизъм. И в този има такъв. Името Серафим иде от един от най-важните ангелски чинове — серафимите, които са най-близко до Бог. Малко български класици могат да се наредят до Йовков.

Книгата не е запленителна с художествен стил, а с проблемите които поставя пред обществото. Например че една група социални аутсайдери могат доброволно да се отлъчат от обществото. (любопитен момент е, че МакМърфи е единственият, който не е отишъл доброволно в лудницата.) Или пък — че могат да създат мини-общество и в него да има лидер. Или че бюрократичната система може да премазва обикновените хора и да им отнема елементарни човешки права. И какви са възможностите да се бориш със системата. Книгата разглежда много проблеми на обществото, но се иска да се замислиш над текста. Това не е лек текст в стил „Нора Робъртс“. Ако някой очаква бърз екшън или любовни мелодрами в стил „Холивуд“ в една класика се е заблудил. В крайна сметка това е дистопия. А оценки на една книга обикновено се поставят когато човек я дочете до финала. Иначе всеки има право да не чете книга, която не харесва.

Звездная има добри книги и по-слаби книги. Така хвалената „Академия на проклятията“ не е от най-добрите ѝ поредици аз по-скоро бих дал за пример „Любовницата на снежния лорд“ или дори трилогията „Катриона“. Ако я сравня с книжките на Егмонт (Сара Маас и пр.) е на пъти по-високо ниво. Шекли е съвсем друг автор, много го харесвам, но той пише нестандартно. При него обаче хумор няма, или поне не и пародиен. Впрочем Шекли е и съвсем друго поколение, роден е през 1928.

Не бих сравнявал Громико с Шекли, доколкото времето на научната фантастика е отдавна отминало. Сравнявам я със сегашни западни фантасти — при тях няма хумор. Дори Сандърсън, когото страшно много харесвам като цяло е сериозен (изключението е „Наръчник за пестеливия магьосник…..“) Вероятно таргета им е такъв и те не смеят да рискуват. Но аз страшно много харесвам книги с хумор. Точно затова се радвам, че professore се е нахванал с превода на поредната книга на Алекс Кош. Силно се надявам и от Громико да излязат още книги.

Това което оценявам високо в руското, украинското и пр. фентъзи са че не се свенят да използват пародиен хумор. Ситуациите са доведени до абсурда, което не е лошо. Много ми хареса ситуацията как главната герония казва „който ме търси — мъртва съм“ и отива да се къпе, при което звъни майка ѝ да я търси и я уведомяват, че дъщеря ѝ е мъртва. Подобен хумор има и при Алекс Кош, намирам го за разтоварващ. Дразни ме, че повечето американски автори не смеят да вкарат хумор в своите производения,а пишат по шаблон. В това отношение Алекс Кош, Елена Звездная и Олга Громика са на светлинни години пред американските си колеги.

Огромни благодарности, за превода на Алес Кош. Александър Барановски (Алекс Кош) е много свежо попадение във фентъзи-културата. Искам да изкажа благодарности на всички, които превеждат, коригират и пр. неговите произведения.

Трилогията е невероятна. Та поставя сложни въпроси като робството, прудителните бракове, семейната чест на преден план. Робин Хоб представя различни гледни точки и то — майсторски. Аз обаче имам един въпрос към Читанка. Направих фенпревод на четирилогията Rain Wild Chronikles (Хроники на Дъждовните земи) която е нещо като продължение. В сайта на Робин Хоб има препратки. Драконови пазители, Дрпаконовият рай и пр. Илюстрациите не са мои, но текста е изцяло мой фенпревод. Дал съм го публично, но не знам как да го кача и в Читанка? Можете ли да ме посъветвате. Ако пък някой може да свали текста и да го пусне тук няма да се разсърдя. Все пак това е фенпревод и се прави за читателите

https://www.wattpad.com/story/367142094-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD-%D1%85%D0%BE%D0%B1-%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-1-%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8

https://www.wattpad.com/story/367591443-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD-%D1%85%D0%BE%D0%B1-%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-2-%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82

Искам да добавя някои данни, дано бъдат въведени. Този апокриф е цитиран в Стара българска литература в седем тома, т.1 Апокрифи под редакцията и съставителството на Донка Петканова, 1981 г. второ издание, издателство „Български писател“, София. Апокрифът е част от новоапокрифната литература.