Това което оценявам високо в руското, украинското и пр. фентъзи са че не се свенят да използват пародиен хумор. Ситуациите са доведени до абсурда, което не е лошо. Много ми хареса ситуацията как главната герония казва „който ме търси — мъртва съм“ и отива да се къпе, при което звъни майка ѝ да я търси и я уведомяват, че дъщеря ѝ е мъртва. Подобен хумор има и при Алекс Кош, намирам го за разтоварващ. Дразни ме, че повечето американски автори не смеят да вкарат хумор в своите производения,а пишат по шаблон. В това отношение Алекс Кош, Елена Звездная и Олга Громика са на светлинни години пред американските си колеги.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.