Първата книга беше прекрасна. Втората посредствена, а третата — досадна, скучна, банална, безинтересна. Антъни Райън бил на нивото на Джо Абъркромби. Ами не, не е .
Книгата определено е по-добра от много други в жанра . Имената са малко множко и предизвикват напрежение докато си спомниш кой кой е , и развръзката е малко мътна, но определено четенето ми достави удоволствие .
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.