Читателски коментари (за „Гласовете ви чувам “ от Димитър Талев)

ОТ 1 септември 1944 до август 1945 Талев е арестуван без съд и прискъда и прекарва в ТВО „Бобов дол“. Конлацлагер. Работи при извънредно тежки условия. Развива тежка язва. Освобождават го, той е 48 кила и не му позволяват да работи. Изключен е от съюза на българските псатели.През 1947 е арестуван отоново попада в ТВО „Куциян“ при дори по-тежки условия и едвам го освобождават в началото на 1948. Следва изселване в Луковит, репресии, тормоз…не му дава да работи, дават на жена му най-тежката работа….Иска да публликува „Гласовете ви чувам“, връщат го многократно и го принуждават „да се покае публично“ и остро да осъди дейците от ВМРО. Три път го връщат, че не ги е осъдил достатъчно остро. Чудно ли е, че в роман излязъл 1955 (все още има лагери, да си спомним и за потушаването на бунта в ЧССР през 1956) Талев е принуден да вкарва и социалистически идеи? При все това романът отразява вярно времето, борбите между върховисти и „вътрешни“, а по-късно — между „леви“ и „десни“.

Но за мен четирилогията свършва с краят на Преспанските камбани и смъртта на Султана. И неслучайно в театрите екранизират „Светилникът“ и „Камбаните“ разказани през очите на Лазар. Виждаме любовният и личният му живот на фона на който тече борбата за национална просвета и църковна независимост. Просто след това имаме нов разказа за съвсем друг време, с други герои.