Чела съм романа от четирилогията в училище два пъти. Много ми хареса. Има някаква нова тръпка в него в сравнение с първите три романа. Ако имам време бих го прочела пак.
Много ми харесват и четирите произведения, от тях четвъртата част най-малко си я спомням, благодарен съм, че я намерих тук! Горещо препоръчвам и четирите романа на всеки които не ги е чел.
първите две три произведения са много силон, но четвъртото някак си ме загуби. Твърдеотдалечено става хронологичесик от основните герои.
Шедьовър…. малко трудно се чете последната книга, но си заслужава….
Страхотно силен финал!
Какъв роман, оставя те без дъх. По размах и обхват, по дълбочина на мисълта ми напомня Война и Мир. Аз живях с героите, остаряваха, сменяха се поколения , а мъките и борбите на нашия народ продължаваха.
Според мен приликата между Талев и Толстой е в предаването на вечните човешки принципи е огромна, просто използват различни способи и методи за една и съща цел. Ако прочетете Възкресение на Толстой и разгледате как авторът описва руския селянин и после направите сравнение с талевото описание на българския селянин, вие ще намерите голяма прилика. Тук например се вижда голямата душевна прилика между двата народа!
… а ако сте чел само „Гласовете ви чувам“ и „Сто години самота“ ще намерите приликите между макондийския и македонския народ.
А пък като гледаме луната, виждаме човешко лице.
„Боже, боже, колко мъка има по тоя свят!“ — цитат от Вонегът :)
И въпреки неясния Ви коментар прилика наистина има.
Тази е най-лошо редактираната от четирите части. Останали са дори погрешно генерирани символи след сканирането.
„Железният светилник“ ми допадна, заради интересните персонажи и майсторското пресъздаване на старовремския бит. В „Преспанските камбани“ Ния Глаушева беше най-впечатляващия персонаж, но ми дойде в повече телешкия възторг по „дядо Иван“. Изобщо Талев доста неща е премълчал за Русия, което лишава произведението му от историческа обективност. В „Илинден“ ме отблъсна лошото отношение към върховистите и изобщо към българската държава, която Талев отъждествява с Фердинанд. Главната му критика към върховисткото движение е, че идва да буни народа в Македония, предизвиквайки гнева и жестокостта на турците. Добре де, ВМОРО не направи ли същото с Илинденско-Преображенското въстание? И какво лошо има в това Македония да бъде свободна като част от България, а не като отделна политическа единица? „Гласовете ви чувам“ пък е пропито със социалистическа пропаганда, но това е нормално, тъй като по време на написването на творбата Талев е напълно реабилитиран и вече част от статуквото. Тетралогията е впечатляваща като мащаби, но е исторически не докрай обективна, а повечето от героите са плоски, някак стереотипни (изключение правят персонажите на Султана, Ния, Рафе Клинче, Вардарски, Добра Лозанова…) Сравненията с „Война и мир“ на Толстой… Далече е от „Война и мир“. Там всеки образ е уникален и пълнокръвен сам по себе си, а мащабите са много по-големи. Оценка за цялата тетралогия — 6/10. Лично мнение.
Струва ми се, че нито отчиташ споровете по онова време, нито историческото време в което пише Талев.
Първо — по онова време революционерите не са готови за въстание, но върховистите извършват Горноджумайското въстание и ги принуждават да вдигнат въстание, защото започват арести.
Второ — народа съвсем естествено е искал местни водачи, а не „парашутисти“, които след първата неуспешна акция ще се скрият.
Трето — по онова време идеята е била тези хора да се обособят в отделна държава и едва след време да се присъединят към България — както източна Румелия. Комунистите променят този възглед с идеите за интернационал.
Следва да отбележим, че Илинден е цензуриран и преправян, и че ТАЛЕВ Е ЛЕЖАЛ ЧЕТИРИ ГОДИНИ В КОНЦЛАГЕР И ЕДВАМ Е ОЖИВЯЛ. (други затворници са помагали да си отработи нормата, иначе са щели да го убият. Чети Владимир Свинтила). да си припомним че до 1944 Талев здраво е държала на присъединяването на Македония към България и после попада в концлагер. В този смисъл не бива да се учудвам че в една книга излязла 1954 има много от социалистическите глупости за интернационал и пр. Да си споним как са пренаписвали навремето Тютюн и са принуждавали Димов да вкара обрааз на комунисткака Лола, в противовес на „покварената“ Ирина.
ОТ 1 септември 1944 до август 1945 Талев е арестуван без съд и прискъда и прекарва в ТВО „Бобов дол“. Конлацлагер. Работи при извънредно тежки условия. Развива тежка язва. Освобождават го, той е 48 кила и не му позволяват да работи. Изключен е от съюза на българските псатели.През 1947 е арестуван отоново попада в ТВО „Куциян“ при дори по-тежки условия и едвам го освобождават в началото на 1948. Следва изселване в Луковит, репресии, тормоз…не му дава да работи, дават на жена му най-тежката работа….Иска да публликува „Гласовете ви чувам“, връщат го многократно и го принуждават „да се покае публично“ и остро да осъди дейците от ВМРО. Три път го връщат, че не ги е осъдил достатъчно остро. Чудно ли е, че в роман излязъл 1955 (все още има лагери, да си спомним и за потушаването на бунта в ЧССР през 1956) Талев е принуден да вкарва и социалистически идеи? При все това романът отразява вярно времето, борбите между върховисти и „вътрешни“, а по-късно — между „леви“ и „десни“.
Но за мен четирилогията свършва с краят на Преспанските камбани и смъртта на Султана. И неслучайно в театрите екранизират „Светилникът“ и „Камбаните“ разказани през очите на Лазар. Виждаме любовният и личният му живот на фона на който тече борбата за национална просвета и църковна независимост. Просто след това имаме нов разказа за съвсем друг време, с други герои.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.