Читателски коментари

Мъртво вълнение от Майкъл Конъли


Извинявам се за неосведомеността си. Грешката е моя. Явно правим справка в ралични издания. Предполагам, че скоро ще се натъкна и на превода „изгъзица“ в някоя американска книжка. А може и вече да го има, кой знае?

Параграф 22 от Джоузеф Хелър

Драго (25 юни 2008 в 02:45)

Едва сега намирам тава и не мога да повярвам, наистина ли сте положили тези усилия, че да представите тази невероятна книга в Интернет.

Това си заслужава, благодаря ви!

Веднага започвам да си я препрочитам.

Наистина, всички безсмислици в живота ни ги има описани в нея, но все пак се надявам да можем да отскочим, преди да ни забие ножа Курвата на Нейтли.

Мъртво вълнение от Майкъл Конъли


Думата не е някаква нова изгъзица и съществува от доста дълго време. Липсата и в тълковния речник е пропуск, но не я прави несъществуваща.

Мъртво вълнение от Майкъл Конъли


Думата вързалк/а/и/ата/ите се среща общо 12 пъти. Аз поне не намирам такава дума в българския тълковен речник. Съгласен съм, че на всичките тези 12 места се има предвид буквалното значение ВРЪЗКА за връзване, а не „модерното“ жаргонно значение на думата.

Мъртво вълнение от Майкъл Конъли


Думата вързалка се среща само на едно място и в контекста на изречението значи връв, с която се връзва чувал. Други значения са: връв за връзване на обувки, а в преносен смисъл е да измамиш, преметнеш някого — „направиха ми вързалка“.

Единайсет минути от Паулу Коелю

Стаска (24 юни 2008 в 03:01)

а пък аз не вярвам в любовта

Мъртво вълнение от Майкъл Конъли


Преводът не е добър и на места доста нескопосан. Има ненужно използване на жаргон. И ако може някой да ми каже какво означава думата „вързалка“ на български, която се среща на много места. Контекстът на оригиналното заглавие е загубен — в случая най-близкият превод на „overlook“ е панорама, а не площадка!? Не виждам какви общо има българското заглавие с книгата. Жалко, защото книгата е по-кратка и е една от по-динамичните от поредицата за Хари Бош, без типичната дълбочина на развитие на този персонаж. Чете се лесно и интригата е добра.

Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков

ракета (22 юни 2008 в 03:18)

Здравейте,

първо една молба към Петя — кои са авторите, за които пишете? Наистина ще се радвам да разбера за някой, който превъзхожда Булгаков в същия период.

Диаболизмът е „малко“ плоска плоскост. Това е все едно да кажем, че „Съдбоносните яйца“, в които Съветската армия воюва с огромни гущери е първообраз на Джурасик парк.

От години размишлявам как Булгаков е творил всичко това през сталинския режим. Като се почне от забранените роман/пиеса „Бялата гвардия“. Как е оцелял? Защо Сталин дори му дава някаква форма на покровителство? И най-важното: защо за 45 години в България не се появи нито един такъв талант? Ей тук намирам аз диаболизъм — страх, липса на ниво и креативност, битовизъм… Добре, че накрая мутрите взеха да пишат книги сами за себе си, та вдигнаха тиражите на издателствата.

Без гравитация от Лоис Макмастър Бюджолд


Невероятно бездарен превод! Почти всяко изречение има грешки, не само на отделни думи, а променящи смисъла изцяло.

Ако знаете английски, дори и съвсем малко, прочетете книгата в оригинал.

Иначе все едно не сте я чели — няма нищо общто с превода.

Москва — Петушки от Венедикт Ерофеев

комерсиален (20 юни 2008 в 19:40)

Лично аз много трудно я изкомнсумирах тази книга. Беше ми прекалено абстрактна. Особено с вдигането на градусите все по-трудно ми беше да следя и повествованието, и героите, и остроумията и всичко. Сигурно дълбочината на руската душа е прекалено необятна за моя скромен мироглед. но какво пък … не бих казал, че съм се минал с книгата.

За мишките и хората от Джон Стайнбек

Петър (20 юни 2008 в 06:24)

Прочетох повестта, първо тук, после гледах филма, после си взех книгата, а сега чета и другите творби на Стайнбек.

Мерси много, че сте качили тази невероятна и лично за мен най-добра творба на автора.

Бойните ровове на Крарт от Дейв Морис, Оливър Джонсън

Jorko001 (18 юни 2008 в 13:35)

Здравей,Stanoske,

Ако си такъв ентусиаст, драсни един мейл — и ще имаш възможнжст да играеш он-лайн с още няколко ентусиасти :)))

Бойните ровове на Крарт от Дейв Морис, Оливър Джонсън

Stanoske (15 юни 2008 в 22:11)

Супер!Преди ги имах всичките от тази поредица,после ги загубих и много ме беше яд…ако може да пуснете и следващите четири ще съм много благодарен!!Тази серия е една от най-добрите в този жанр…а и картинките даже сте качили,браво!

Москва — Петушки от Венедикт Ерофеев

Славомир Станчев (15 юни 2008 в 21:21)

Всеки ред си пасва на мястото, като вцепенено лице на опулени очи

П.П. Добър коментар, Павловна :)

Малкият Никола от Рьоне Госини

Васил Василев (15 юни 2008 в 13:44)

Това е любимата ми поредица, радвам се, че я намерих тук!!! Дали има начин да качите и останалите разкази от поредицата?

Ще съм благодарен, ако и карикатурите на Сампе бъдат качени, защото са много яки :)))

Оратория за козел и ангорска котка от Христо Калчев

Георгиев (15 юни 2008 в 10:22)

Калчев си е той…Нищо лошо кото за вулгарен роман,но и стилът и фабулата са си негови до край.Който го може-го може.Жалкото е ,че този ПИСАТЕЛ пропиля време и сили за този род „литература“, а не написа нещо още като „Белия дявол“примерно.

Москва — Петушки от Венедикт Ерофеев

Валентина Димитрова (15 юни 2008 в 00:20)

Препоръчвам горещо!!! За смях, за плач, за размисъл, за душата, за коктейлите … книга за всеки!

Молитва от Димчо Дебелянов

Pavelcho (14 юни 2008 в 00:34)

За какво говорите!? Половин час препрочитах горенаписаното и нищо не разбрах. Особено от оня Живко.

Молитва от Димчо Дебелянов


Винаги съм смятал домашните на тема „какво е искал да каже поета“ за голяма глупост. Той каквото е искал да каже го е казал. Няма нужда да се търси по вола теле.

Молитва от Димчо Дебелянов

Живко (13 юни 2008 в 17:39)

Тая творба майка и да е жива и здрава … грам анализ няма ще се жалвам лично на Дебелянов станал ми поет ми напиши си сам анализ бе …