Читателски коментари

100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството от Майкъл Харт


Делото на Мохамед било по-влиятелно от това на Христос? С празни ръце Христос е направил за човеците неизмеримо повече,отколкото Мохамед,опрян на 200 000 копия.

Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт

gost (19 май 2009 в 16:38)

Антицензор, (каквото и за Бога значение да влагаш в това име)!

Най-се страхувам от хора с принципни мнения, защото един ден си предават принципите и стават не само лицемери, но и предатели и т.н. Разбира се, това въобще не е задължително и ти може до край да си останеш привързан към свободното слово. Но това значи, че ти смяташ за абсолютно правилно да си отворя интернет еквивалента на „Плей бой“ в детски портал, да призовавам към верска и расова нетърпимост, така че всеки неуравновесен тинейджър да ме чуе и да разстреля 5–6 души на улицата, щото не му харесват. Естествено аз съм си най-обикновен селски недорасляк и може да не съм те доразбрал. Още повече, че ти имаш „рафинирана литературна ерудиция“, която всички останали не притежават, мнение, с което съм абсолютно съгласен. Направо се ужасявам при мисълта, че може да укривам „рафинирана литературна ерудиция“, каквото и да значи това!

Така като се замислих, „литературна ерудиция“ ми беше ясната част. Би трябвало да значи, според недостатъчните ми познания, начетеност в областта на литературата и запознатост с широк кръг от автори и произведения. Но тук си признавам, че думата „рафинирана“ ме постави в шах. Щом чуя нещо за „рафиниране“ „рафинирано“ и пр. веднага се сещам за петрол и рафинерии, но очевидно не беше това. Ето тогава се сетих, че може би „рафинирана“ е синоним на „изтънчена“, т.е. „рафинирана литературна ерудиция“ ще да рече „широка начетеност и запознатост с автори и произведения от най-висока класа“. Но това значеше, или че според теб всеки автор и книга са от най-висока класа, или че внимателно си подбираш четивата от най-доброто. Първият вариант звучеше съмнително и го изоставих. Тогава за втория следваше, че прилагаш определена цензора към произведенията, които достигат до теб, но това е в разрез с изказването, че си „за равни права на авторите да получават публичност и достъп до произведенията си“ или там както беше (не си спомням точно). Тогава реших, че или ми е беден семантичният речник, или че съм необичайно пристрастен, или че наистина не съм ти на интелектуалното ниво и зарязах всичко.

Също така съм съгласен, че Г-жа Лайт придобива твърде централно място в библиотеката. Да си хабя времето и усилията с нея ми се вижда безсмислено и от сега нататък обявявам личен бойкот на нейните произведения и коментарите към тях. Заглавията на писанията й са ми достатъчни в повечето случаи да разбера за какво става дума в тях, а игнорирането им е достатъчен коментар.

Моят бойкот започва сега!

Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт

Антицензор (19 май 2009 в 14:41)

Jogy,

За последен път пиша до теб. Казваш: (на) „тези писания мястото им не е тук“. Няма да обсъждам стилистичната маркираност на израза „Мястото ти не е тук“ и към какви аналогии той ме насочва. Това „тук“ е сайтът на Борислав Манолов. Борислав е решил, че на текстовете на Паула Лай е МЯСТОТО ИМ Е ТУК.

ТОЧКА!

Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт

Jogy (19 май 2009 в 11:05), оценка: 2 от 6

„П.П. Паула Лайт вече се оказва най-коментираният автор на Библиотеката, измествайки от първото място Георги Марков… :)“

Да, и забележи, колко много от коментарите, от най-различни хора, изказват мнението че на тези писания мястото им не е тук.

Ако само аз мислех така, щях да си затрая и да не повдигам въпроса.

Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт

Jogy (19 май 2009 в 11:00), оценка: 2 от 6

Антицензор, ето какво имам предвид под „лицемерие“:

ог една страна цитираш Волтер:

„Аз не споделям Вашите възгледи, но главата си давам за Свободата да ги изразявате…“

от друга страна предлагаш:

„най-добре е темата да се заключи и дори изтрие — тя не е продуктивна и позитивна“

Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт

Антицензор (18 май 2009 в 23:18)

Уважаеми Jogy,

Недостойно е да отправя обидни квалификации към някого, който не те е засегнал лично, а само изразява коренно различна позиция от твоята. Дължиш ми извинение.

Относно Паула Лайт — ти разполагаш със свещеното право да не харесваш творенията й. Разполагаш с правото да препоръчваш, съветваш, дори и да призоваваш другите да не я четат. Възможност за реализацията на тази ти свобода ти се дава тук — чрез коментар.

Но в никакъв случай не може да ограничиш нейното право тя да публикува където си пожелае, още по-малко да призоваваш да й се сложи забрана за публикуване в библиотеката на Борислав.

Моята позиция е принципна, т.е. в никакъв случай не е лицемерна. Държа на равното право на публичност на авторите. Казва ти го човек, който със сигурност има много по-рафинирана литературна ерудиция от критиците на Паула Лайт.

П.П. Паула Лайт вече се оказва най-коментираният автор на Библиотеката, измествайки от първото място Георги Марков… :)

Сага за древните българи от Петър Добрев

Читател (18 май 2009 в 20:25)

На мен ми стана интересно за различните виждания на Божидар Димитров и Петър Добрев относно два въпроса:

1. Пристигането на Аспарух на Балканите. Според първия, хазарите са разцепили Кубратова България на две като западната част е останала за Аспарух, който в последствие я разширява върху територията на Мизия. Според втория, Кубратова България действително е ликвидирана и Аспарух се е преместил от там до Онгъла и после на Балканите.

2. Според първия, Кубрат е основател на Велика България с наследник Аспарух. Според втория, Кубрат е последния владетел на Велика България, която е основана през 165 г.

Уважавам и двата автора и би ми било много интересно да чуя/прочета някъде да са си срещали тезите и да се е стигнало до дискусия по горните два въпроса.

12 мита в българската история от Божидар Димитров

Читател (18 май 2009 в 19:08)

На мен ми стана интересно за различните виждания на Божидар Димитров и Петър Добрев относно два въпроса:

1. Пристигането на Аспарух на Балканите. Според първия, хазарите са разцепили Кубратова България на две като западната част е останала за Аспарух, който в последствие я разширява върху територията на Мизия. Според втория, Кубратова България действително е ликвидирана и Аспарух се е преместил от там до Онгъла и после на Балканите.

2. Според първия, Кубрат е основател на Велика България с наследник Аспарух. Според втория, Кубрат е последния владетел на Велика България, която е основана през 165 г.

Уважавам и двата автора и би ми било много интересно да чуя/прочета някъде да са си срещали тезите и да се е стигнало до дискусия по горните два въпроса.

Среднощни тайни от Джейн Ан Кренц

lady-burd (18 май 2009 в 18:30), оценка: 6 от 6

много приятна и разнообразна.

Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт

Jogy (18 май 2009 в 14:02), оценка: 2 от 6

Аз се опитах да пусна дискусия във форума на тема — трябва ли се слагат тук подобни писания.

За съжаления нещата се изродиха в спор с някакъв лицемерен защитник на свободата на словото, според който да не се публикували произведенията на тази блогърка щяло да бъде проява на лоша цензура …..

Теменужка от Цанко Церковски

simon (18 май 2009 в 10:19), оценка: 3 от 6

Много хубаво стихче .

Опасна е нощта от Аманда Блеър

lady-burd (17 май 2009 в 21:17), оценка: 3 от 6

пълна боза.

Убийството в „Ориент експрес“ от Агата Кристи

saty (17 май 2009 в 20:52), оценка: 6 от 6

Много са малко криминалните истории, за които можеш да кажеш, че нямат дубликат. Все така свалям шапка на тоя роман, независимо че ей сега си дадох сметка за 1 слабост: как така никой не е забелязал тази зависимост от номерацията. Няма значение. Пак е за 6!!

Рожденият ден на инфантата от Оскар Уайлд

Гери (17 май 2009 в 20:37)

Съгласна съм. Приказката, като повечето на Оскар Уаилд, е невероятна и изключително докосваща. Но не е за деца. Помня, че от училище имахме да четем Щастливия принц и след като го прочетох реших да прочета още някоя приказка и ми харесваха, така е. Но ужасно се нтъжавах. Толкова, че не ми оставаше време да мисля за посланието, а само за ужасната съдба на героите.

Quo vadis от Хенрик Сенкевич

adiveil (17 май 2009 в 19:17), оценка: 6 от 6

Мисля, че това е настолно четиво за любителите на исторически романи. И докато християнският свят е представен малко сухо, то при описанието на римската действителност Сенкевич постига онази пластичност и живост на образите, която прави от този роман класика. Контрастът между тези два свята, толкова противоположни по своята същност, осмисля философската същност на християнството и причините за неговото налагане като официална религия в по-голямата част на Европа.

Прекрасен роман!

Не без дъщеря ми от Бети Махмуди, Уилям Хофър

теодора (17 май 2009 в 10:25)

Най-добрата книга е това.Нека всички да я прочетете.

Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт

gost (17 май 2009 в 08:46)

Хм… Мен малко повече ме интересува един друг въпрос: „Кой, аджиба, й качва писанията на тази госпожа в библиотеката?“. Аз съм голям фен, както на админа, така и на сайта, но не мога да разбера какво кара Борислав да продължава да качва всичко това.

До колкото ми е известно, сайтът е за литература и доколкото тук има дискусии, те би трябвало да са за литературните качества на произведенията и въпроси свързани с тях. Творбите на Г-жа Лайт, макар да са литературни произведения по обща характеристика, са по-достойни за ежедневната преса. Проблемите, които П. Лайт засяга, са от злободневен характер и пораждат главно политически дискусии, което им отрежда място в блоговете и форумите, създадени с тази цел. Ако писанията на г-жата продължат да се побликуват тук, рискуваме в един прекрасен ден да прочетем в „новодобавени текстове“ най-новото заглавие на в. „Шок“ или кой да е друг парцал.

В заключение: „Това не е верният гьол, г-жа Лайт!“

ПП: Макар г-жа Лайт да се изживява като втора Касандра, тя има една основна разлика с троянската жрица — на нея не й знам истинското име. Защо?

Ecce Homo от Фридрих Ницше

adiveil (17 май 2009 в 00:55), оценка: 6 от 6

Ницше — както винаги противоречив, но пък прекрасен стилист с невероятен усет за езика, който се чете с удоволствие.

Нощен прибой от Стивън Кинг

тайна! (17 май 2009 в 00:44)

Не го разбрах и не ми хареса, че изгориха човека.

Много е актуално.

Понеже е толкова кратко го препоръчвам

Фараон от Болеслав Прус

Ади (17 май 2009 в 00:18)

Прекрасен роман! Горещо го препоръчвам!