Персийското момче от Мери Рено
Прекрасна книга! За пръв път чувах за нея и я започнах само от любопитство, но тя е толкова завладяваща, че не можах да отвърна поглед до самия край.
Проклятието на Шалион от Лоис Макмастър Бюджолд
Много добра книга. Може да се каже, че е в личното ми ТОП 3
Пристанище за мъже от Нора Робъртс
определено най-добрата сред поредицата за 4мата братя.
На копието ти, любими! от Бинка Пеева
Въпреки зложелателните отзиви на бивши съм възхитена от прочетеното. Написано е с болка и усмивка едноверемено.
Приказки за боговете от Беа Нади
Книгите не са изкупени, има ги в Пингвините с поръчка както от интернет така и от книжарниците. За тези, които живеят в София: в книжарниците Новата Епоха, Елрид, Астея, Новото Битие, Петър Берон.
Ако искате да поръчате повече книги може да се обърнета по имайла [email protected]
Единствена моя любов от Нора Робъртс
Здравейте,искам само да попитам тази книга не е ле от поредицата "семейство Станисласки
Дългата разходка от Стивън Кинг
Невероятна!!! Просто уникална!!!
Гоце Първанов — кривото огледало на нацията от Паула Лайт
а можеш ли да кажеш колко им плащат?
и аз искам, хем да пиша истината (че авторката е графоманка), хем да ми плащат.
и къде да ида да се запиша?
Надареният от Дара Джой
досадна и объркваща детска фантастична книжка за мистични същества,всичко поднесено с красиви еротични сцени,които обаче не са никакъв ритуал,а просто по-разнообразен и освободен духовно секс м/у двама души,които се обичат.това се случва и в днешни дни,без разбира се да виждаме светлина и котешки превъплащения,но когато си с човека,когото обичаш определено виждаш звездите.мен ме заболя главата от тази книга,определено и се натоварих да вниквам в изреченията и философските загадки,но я прочетох само,защото я започнах.единственото,което си заслужава да се прочете е начина,по който се описват интимните сцени,които са не просто секс,а изпъленени с чувства и емоции еротика,а както знаем еротиката е тази,което прави разликата м/у обикновен физически секс и секс,когато има любов.като цяло обаче книгата е пълна идиотщина.
Госпожо, предполагам, знаете, че писалите на 16 май са си най-обикновени платени коментатори. Дисекцията, която правите е безпогрешна, точна. Чета Ви с удоволствие. Ако има някакви грапавини в текста, отнасям го към отчайващата безисходица в която се намираме всички /е, не всички де/.
Знаел е, че чакам… от Яна Кременска
много ми харесаха стиховете, много ме разчустваха. при положение, че не обичам поезия и случайно попаднах на тях …радвам се, че ги има.
Последното стъпало от Стивън Кинг
Прекрасен разказ!Такива произведения трябва да се четат от младите хора и да се научат, че няма нищо по ценно в живота от любовта между близките хора.
Преди живота ни бе по спокоен и имахме семейства, в които си казвахме и споделяхме всичко. Беше естествено да ни гледат баби и дядовци, те да ни разказват приказки, а после ни поемаха родителите и винаги ни помагаха. Да имаш брат и сестра е нещо много хубаво. За съжаление днешната модерна епоха ни лиши от простите и малки неща. все повече работата е на първо място, парите ни обсебват, мислим непрекъснато за вещи, а съвсем не се сещаме че трябва да споделим мигове и с любимите си хора от семейството. Сега дори сме разпръснати и по целия свят и това общуване по телефони и компютри ни лишава от топлина и близост. Осъзнаваме се единствено ,когато окончателно загубим близките си, сърцето ни тогава се раздира от болка, скърбим и сдържаме чувствата си и се чувстваме много виновни. Самозаблуждаваме се, когато вечер преди да заспим молим Бог за прошка, а на сутринта сме отново едни машинки с навити прижинки, които потеглят в пустото и сиво, безнадежно ежедневие.
Много се отчуждихме един от друг в собствените си семейства. Затваряме се, пазим си някакво измислено статукво, липсват ни вярата, приятелството. Този разказ ще го пазя в душата си и тайно ще го посветя на моя брат, който го изгубих, без да мога с нищо да му помогна! Моля Господ да ми прости!
Лунен танц от Ан Стюарт
много интересна.
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството от Майкъл Харт
Делото на Мохамед било по-влиятелно от това на Христос? С празни ръце Христос е направил за човеците неизмеримо повече,отколкото Мохамед,опрян на 200 000 копия.
Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт
Антицензор, (каквото и за Бога значение да влагаш в това име)!
Най-се страхувам от хора с принципни мнения, защото един ден си предават принципите и стават не само лицемери, но и предатели и т.н. Разбира се, това въобще не е задължително и ти може до край да си останеш привързан към свободното слово. Но това значи, че ти смяташ за абсолютно правилно да си отворя интернет еквивалента на „Плей бой“ в детски портал, да призовавам към верска и расова нетърпимост, така че всеки неуравновесен тинейджър да ме чуе и да разстреля 5–6 души на улицата, щото не му харесват. Естествено аз съм си най-обикновен селски недорасляк и може да не съм те доразбрал. Още повече, че ти имаш „рафинирана литературна ерудиция“, която всички останали не притежават, мнение, с което съм абсолютно съгласен. Направо се ужасявам при мисълта, че може да укривам „рафинирана литературна ерудиция“, каквото и да значи това!
Така като се замислих, „литературна ерудиция“ ми беше ясната част. Би трябвало да значи, според недостатъчните ми познания, начетеност в областта на литературата и запознатост с широк кръг от автори и произведения. Но тук си признавам, че думата „рафинирана“ ме постави в шах. Щом чуя нещо за „рафиниране“ „рафинирано“ и пр. веднага се сещам за петрол и рафинерии, но очевидно не беше това. Ето тогава се сетих, че може би „рафинирана“ е синоним на „изтънчена“, т.е. „рафинирана литературна ерудиция“ ще да рече „широка начетеност и запознатост с автори и произведения от най-висока класа“. Но това значеше, или че според теб всеки автор и книга са от най-висока класа, или че внимателно си подбираш четивата от най-доброто. Първият вариант звучеше съмнително и го изоставих. Тогава за втория следваше, че прилагаш определена цензора към произведенията, които достигат до теб, но това е в разрез с изказването, че си „за равни права на авторите да получават публичност и достъп до произведенията си“ или там както беше (не си спомням точно). Тогава реших, че или ми е беден семантичният речник, или че съм необичайно пристрастен, или че наистина не съм ти на интелектуалното ниво и зарязах всичко.
Също така съм съгласен, че Г-жа Лайт придобива твърде централно място в библиотеката. Да си хабя времето и усилията с нея ми се вижда безсмислено и от сега нататък обявявам личен бойкот на нейните произведения и коментарите към тях. Заглавията на писанията й са ми достатъчни в повечето случаи да разбера за какво става дума в тях, а игнорирането им е достатъчен коментар.
Моят бойкот започва сега!
Jogy,
За последен път пиша до теб. Казваш: (на) „тези писания мястото им не е тук“. Няма да обсъждам стилистичната маркираност на израза „Мястото ти не е тук“ и към какви аналогии той ме насочва. Това „тук“ е сайтът на Борислав Манолов. Борислав е решил, че на текстовете на Паула Лай е МЯСТОТО ИМ Е ТУК.
ТОЧКА!
„П.П. Паула Лайт вече се оказва най-коментираният автор на Библиотеката, измествайки от първото място Георги Марков… :)“
Да, и забележи, колко много от коментарите, от най-различни хора, изказват мнението че на тези писания мястото им не е тук.
Ако само аз мислех така, щях да си затрая и да не повдигам въпроса.
Антицензор, ето какво имам предвид под „лицемерие“:
ог една страна цитираш Волтер:
„Аз не споделям Вашите възгледи, но главата си давам за Свободата да ги изразявате…“
от друга страна предлагаш:
„най-добре е темата да се заключи и дори изтрие — тя не е продуктивна и позитивна“
Уважаеми Jogy,
Недостойно е да отправя обидни квалификации към някого, който не те е засегнал лично, а само изразява коренно различна позиция от твоята. Дължиш ми извинение.
Относно Паула Лайт — ти разполагаш със свещеното право да не харесваш творенията й. Разполагаш с правото да препоръчваш, съветваш, дори и да призоваваш другите да не я четат. Възможност за реализацията на тази ти свобода ти се дава тук — чрез коментар.
Но в никакъв случай не може да ограничиш нейното право тя да публикува където си пожелае, още по-малко да призоваваш да й се сложи забрана за публикуване в библиотеката на Борислав.
Моята позиция е принципна, т.е. в никакъв случай не е лицемерна. Държа на равното право на публичност на авторите. Казва ти го човек, който със сигурност има много по-рафинирана литературна ерудиция от критиците на Паула Лайт.
П.П. Паула Лайт вече се оказва най-коментираният автор на Библиотеката, измествайки от първото място Георги Марков… :)
Сага за древните българи от Петър Добрев
На мен ми стана интересно за различните виждания на Божидар Димитров и Петър Добрев относно два въпроса:
1. Пристигането на Аспарух на Балканите. Според първия, хазарите са разцепили Кубратова България на две като западната част е останала за Аспарух, който в последствие я разширява върху територията на Мизия. Според втория, Кубратова България действително е ликвидирана и Аспарух се е преместил от там до Онгъла и после на Балканите.
2. Според първия, Кубрат е основател на Велика България с наследник Аспарух. Според втория, Кубрат е последния владетел на Велика България, която е основана през 165 г.
Уважавам и двата автора и би ми било много интересно да чуя/прочета някъде да са си срещали тезите и да се е стигнало до дискусия по горните два въпроса.
Читателски коментари