Читателски коментари

Делото на Мохамед било по-влиятелно от това на Христос? С празни ръце Христос е направил за човеците неизмеримо повече,отколкото Мохамед,опрян на 200 000 копия.

Антицензор, (каквото и за Бога значение да влагаш в това име)!

Най-се страхувам от хора с принципни мнения, защото един ден си предават принципите и стават не само лицемери, но и предатели и т.н. Разбира се, това въобще не е задължително и ти може до край да си останеш привързан към свободното слово. Но това значи, че ти смяташ за абсолютно правилно да си отворя интернет еквивалента на „Плей бой“ в детски портал, да призовавам към верска и расова нетърпимост, така че всеки неуравновесен тинейджър да ме чуе и да разстреля 5–6 души на улицата, щото не му харесват. Естествено аз съм си най-обикновен селски недорасляк и може да не съм те доразбрал. Още повече, че ти имаш „рафинирана литературна ерудиция“, която всички останали не притежават, мнение, с което съм абсолютно съгласен. Направо се ужасявам при мисълта, че може да укривам „рафинирана литературна ерудиция“, каквото и да значи това!

Така като се замислих, „литературна ерудиция“ ми беше ясната част. Би трябвало да значи, според недостатъчните ми познания, начетеност в областта на литературата и запознатост с широк кръг от автори и произведения. Но тук си признавам, че думата „рафинирана“ ме постави в шах. Щом чуя нещо за „рафиниране“ „рафинирано“ и пр. веднага се сещам за петрол и рафинерии, но очевидно не беше това. Ето тогава се сетих, че може би „рафинирана“ е синоним на „изтънчена“, т.е. „рафинирана литературна ерудиция“ ще да рече „широка начетеност и запознатост с автори и произведения от най-висока класа“. Но това значеше, или че според теб всеки автор и книга са от най-висока класа, или че внимателно си подбираш четивата от най-доброто. Първият вариант звучеше съмнително и го изоставих. Тогава за втория следваше, че прилагаш определена цензора към произведенията, които достигат до теб, но това е в разрез с изказването, че си „за равни права на авторите да получават публичност и достъп до произведенията си“ или там както беше (не си спомням точно). Тогава реших, че или ми е беден семантичният речник, или че съм необичайно пристрастен, или че наистина не съм ти на интелектуалното ниво и зарязах всичко.

Също така съм съгласен, че Г-жа Лайт придобива твърде централно място в библиотеката. Да си хабя времето и усилията с нея ми се вижда безсмислено и от сега нататък обявявам личен бойкот на нейните произведения и коментарите към тях. Заглавията на писанията й са ми достатъчни в повечето случаи да разбера за какво става дума в тях, а игнорирането им е достатъчен коментар.

Моят бойкот започва сега!

Jogy,

За последен път пиша до теб. Казваш: (на) „тези писания мястото им не е тук“. Няма да обсъждам стилистичната маркираност на израза „Мястото ти не е тук“ и към какви аналогии той ме насочва. Това „тук“ е сайтът на Борислав Манолов. Борислав е решил, че на текстовете на Паула Лай е МЯСТОТО ИМ Е ТУК.

ТОЧКА!

„П.П. Паула Лайт вече се оказва най-коментираният автор на Библиотеката, измествайки от първото място Георги Марков… :)“

Да, и забележи, колко много от коментарите, от най-различни хора, изказват мнението че на тези писания мястото им не е тук.

Ако само аз мислех така, щях да си затрая и да не повдигам въпроса.

Антицензор, ето какво имам предвид под „лицемерие“:

ог една страна цитираш Волтер:

„Аз не споделям Вашите възгледи, но главата си давам за Свободата да ги изразявате…“

от друга страна предлагаш:

„най-добре е темата да се заключи и дори изтрие — тя не е продуктивна и позитивна“

Уважаеми Jogy,

Недостойно е да отправя обидни квалификации към някого, който не те е засегнал лично, а само изразява коренно различна позиция от твоята. Дължиш ми извинение.

Относно Паула Лайт — ти разполагаш със свещеното право да не харесваш творенията й. Разполагаш с правото да препоръчваш, съветваш, дори и да призоваваш другите да не я четат. Възможност за реализацията на тази ти свобода ти се дава тук — чрез коментар.

Но в никакъв случай не може да ограничиш нейното право тя да публикува където си пожелае, още по-малко да призоваваш да й се сложи забрана за публикуване в библиотеката на Борислав.

Моята позиция е принципна, т.е. в никакъв случай не е лицемерна. Държа на равното право на публичност на авторите. Казва ти го човек, който със сигурност има много по-рафинирана литературна ерудиция от критиците на Паула Лайт.

П.П. Паула Лайт вече се оказва най-коментираният автор на Библиотеката, измествайки от първото място Георги Марков… :)

На мен ми стана интересно за различните виждания на Божидар Димитров и Петър Добрев относно два въпроса:

1. Пристигането на Аспарух на Балканите. Според първия, хазарите са разцепили Кубратова България на две като западната част е останала за Аспарух, който в последствие я разширява върху територията на Мизия. Според втория, Кубратова България действително е ликвидирана и Аспарух се е преместил от там до Онгъла и после на Балканите.

2. Според първия, Кубрат е основател на Велика България с наследник Аспарух. Според втория, Кубрат е последния владетел на Велика България, която е основана през 165 г.

Уважавам и двата автора и би ми било много интересно да чуя/прочета някъде да са си срещали тезите и да се е стигнало до дискусия по горните два въпроса.

На мен ми стана интересно за различните виждания на Божидар Димитров и Петър Добрев относно два въпроса:

1. Пристигането на Аспарух на Балканите. Според първия, хазарите са разцепили Кубратова България на две като западната част е останала за Аспарух, който в последствие я разширява върху територията на Мизия. Според втория, Кубратова България действително е ликвидирана и Аспарух се е преместил от там до Онгъла и после на Балканите.

2. Според първия, Кубрат е основател на Велика България с наследник Аспарух. Според втория, Кубрат е последния владетел на Велика България, която е основана през 165 г.

Уважавам и двата автора и би ми било много интересно да чуя/прочета някъде да са си срещали тезите и да се е стигнало до дискусия по горните два въпроса.

много приятна и разнообразна.

Аз се опитах да пусна дискусия във форума на тема — трябва ли се слагат тук подобни писания.

За съжаления нещата се изродиха в спор с някакъв лицемерен защитник на свободата на словото, според който да не се публикували произведенията на тази блогърка щяло да бъде проява на лоша цензура …..

Много хубаво стихче .

пълна боза.

Много са малко криминалните истории, за които можеш да кажеш, че нямат дубликат. Все така свалям шапка на тоя роман, независимо че ей сега си дадох сметка за 1 слабост: как така никой не е забелязал тази зависимост от номерацията. Няма значение. Пак е за 6!!

Съгласна съм. Приказката, като повечето на Оскар Уаилд, е невероятна и изключително докосваща. Но не е за деца. Помня, че от училище имахме да четем Щастливия принц и след като го прочетох реших да прочета още някоя приказка и ми харесваха, така е. Но ужасно се нтъжавах. Толкова, че не ми оставаше време да мисля за посланието, а само за ужасната съдба на героите.

Мисля, че това е настолно четиво за любителите на исторически романи. И докато християнският свят е представен малко сухо, то при описанието на римската действителност Сенкевич постига онази пластичност и живост на образите, която прави от този роман класика. Контрастът между тези два свята, толкова противоположни по своята същност, осмисля философската същност на християнството и причините за неговото налагане като официална религия в по-голямата част на Европа.

Прекрасен роман!

Най-добрата книга е това.Нека всички да я прочетете.

Хм… Мен малко повече ме интересува един друг въпрос: „Кой, аджиба, й качва писанията на тази госпожа в библиотеката?“. Аз съм голям фен, както на админа, така и на сайта, но не мога да разбера какво кара Борислав да продължава да качва всичко това.

До колкото ми е известно, сайтът е за литература и доколкото тук има дискусии, те би трябвало да са за литературните качества на произведенията и въпроси свързани с тях. Творбите на Г-жа Лайт, макар да са литературни произведения по обща характеристика, са по-достойни за ежедневната преса. Проблемите, които П. Лайт засяга, са от злободневен характер и пораждат главно политически дискусии, което им отрежда място в блоговете и форумите, създадени с тази цел. Ако писанията на г-жата продължат да се побликуват тук, рискуваме в един прекрасен ден да прочетем в „новодобавени текстове“ най-новото заглавие на в. „Шок“ или кой да е друг парцал.

В заключение: „Това не е верният гьол, г-жа Лайт!“

ПП: Макар г-жа Лайт да се изживява като втора Касандра, тя има една основна разлика с троянската жрица — на нея не й знам истинското име. Защо?

Ницше — както винаги противоречив, но пък прекрасен стилист с невероятен усет за езика, който се чете с удоволствие.

Не го разбрах и не ми хареса, че изгориха човека.

Много е актуално.

Понеже е толкова кратко го препоръчвам

Прекрасен роман! Горещо го препоръчвам!