Читателски коментари

много весела и приятна книжка.някои моменти искрено ме забавляваха и разсмиваха.приятно четиво,препоръчвам я.лек,романтичен и забавен роман.

Това за мен е най-невероятната книга, боготворя всяка страница

Книгата е интересна, както и другата от поредицата.

Мисля, че този роман трябва да е при поредицата Кей Скарпета.

Каква болка, каква оригиналност? Това е просто бездарен вой на зла, грозна вещица, публикуван — каква ирония! — поради бившата й близост с бившия й мъж.

част първа,глава първа,цитат:"Техният контраплан е провален от съгласието на Чембърлейн с осакатяващите Чехословакия искания на Хитер. Заедно с французите той приема да стои настрана, докато тази нещастна държава е лишена както от територията, така и от отбраната и.

За Чембърлейн Мюнхенското споразумение „гарантира мир за съвремието ни“. За Хитлер то е още един голям триумф не само над чуждестранните му опоненти, но и над генералите му"…..прочети това,преди да търсиш нататък;)))

Една от любимите ми книги (: Мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че сър Артър Конан Дойл е велик писател!

мн е добра.

Прекрасна книга! За пръв път чувах за нея и я започнах само от любопитство, но тя е толкова завладяваща, че не можах да отвърна поглед до самия край.

Много добра книга. Може да се каже, че е в личното ми ТОП 3

определено най-добрата сред поредицата за 4мата братя.

Въпреки зложелателните отзиви на бивши съм възхитена от прочетеното. Написано е с болка и усмивка едноверемено.

Книгите не са изкупени, има ги в Пингвините с поръчка както от интернет така и от книжарниците. За тези, които живеят в София: в книжарниците Новата Епоха, Елрид, Астея, Новото Битие, Петър Берон.

Ако искате да поръчате повече книги може да се обърнета по имайла [email protected]

Здравейте,искам само да попитам тази книга не е ле от поредицата "семейство Станисласки

Невероятна!!! Просто уникална!!!

а можеш ли да кажеш колко им плащат?

и аз искам, хем да пиша истината (че авторката е графоманка), хем да ми плащат.

и къде да ида да се запиша?

досадна и объркваща детска фантастична книжка за мистични същества,всичко поднесено с красиви еротични сцени,които обаче не са никакъв ритуал,а просто по-разнообразен и освободен духовно секс м/у двама души,които се обичат.това се случва и в днешни дни,без разбира се да виждаме светлина и котешки превъплащения,но когато си с човека,когото обичаш определено виждаш звездите.мен ме заболя главата от тази книга,определено и се натоварих да вниквам в изреченията и философските загадки,но я прочетох само,защото я започнах.единственото,което си заслужава да се прочете е начина,по който се описват интимните сцени,които са не просто секс,а изпъленени с чувства и емоции еротика,а както знаем еротиката е тази,което прави разликата м/у обикновен физически секс и секс,когато има любов.като цяло обаче книгата е пълна идиотщина.

Госпожо, предполагам, знаете, че писалите на 16 май са си най-обикновени платени коментатори. Дисекцията, която правите е безпогрешна, точна. Чета Ви с удоволствие. Ако има някакви грапавини в текста, отнасям го към отчайващата безисходица в която се намираме всички /е, не всички де/.

много ми харесаха стиховете, много ме разчустваха. при положение, че не обичам поезия и случайно попаднах на тях …радвам се, че ги има.

Прекрасен разказ!Такива произведения трябва да се четат от младите хора и да се научат, че няма нищо по ценно в живота от любовта между близките хора.

Преди живота ни бе по спокоен и имахме семейства, в които си казвахме и споделяхме всичко. Беше естествено да ни гледат баби и дядовци, те да ни разказват приказки, а после ни поемаха родителите и винаги ни помагаха. Да имаш брат и сестра е нещо много хубаво. За съжаление днешната модерна епоха ни лиши от простите и малки неща. все повече работата е на първо място, парите ни обсебват, мислим непрекъснато за вещи, а съвсем не се сещаме че трябва да споделим мигове и с любимите си хора от семейството. Сега дори сме разпръснати и по целия свят и това общуване по телефони и компютри ни лишава от топлина и близост. Осъзнаваме се единствено ,когато окончателно загубим близките си, сърцето ни тогава се раздира от болка, скърбим и сдържаме чувствата си и се чувстваме много виновни. Самозаблуждаваме се, когато вечер преди да заспим молим Бог за прошка, а на сутринта сме отново едни машинки с навити прижинки, които потеглят в пустото и сиво, безнадежно ежедневие.

Много се отчуждихме един от друг в собствените си семейства. Затваряме се, пазим си някакво измислено статукво, липсват ни вярата, приятелството. Този разказ ще го пазя в душата си и тайно ще го посветя на моя брат, който го изгубих, без да мога с нищо да му помогна! Моля Господ да ми прости!

много интересна.