Читателски коментари

Може би най-доброто от безсмъртния Lunar Excursion Module.

Тази книга е точно ама точно за мене.

Едно интересно четиво, което повдига много въпроси в съзнанието на читателя. Кара те да се замислиш за много неща. Основният въпрос: „А ако това наистина е така?“…………

Винаги съм се учудвала на прибързаните коментари на хората, на които май мисленето не им е приоритет. Ако сте били на лекция на проф.Иван Стоянов, едва ли бихте го нарекли „преписвач“!Все пак това е едно доста забавно изказване.

Книжката те вкарва в един страхотен водовъртеж от приключения.

Чете се на един дъх.

Във втора книга действието се развива в свят паралелен на нашия,а не в Англия в края на миналия век.

Който не е чел книгите по-добре да не дрънка глупости.

Нека да пишат само хора които разбират!

Това е един вълнуващ разказ — на фона на историческите събития от 11 век ставаме съпричастни с една любовна история между викингска принцеса и шотландски благородник. Описани са силни и горди характери. Стилът на авторката е добър — изчистен, силен.

Ти май спориш със самия себе си…

Типично в стила на Ролинс. Доста добра като всички негови книги.

Абсолютно тъпа, глупава и ненужна книга, походяща за подпалка, подпиране или тоалетна хартия.

Коя история не е националистическа?

Прочетете гръцката, албанската, сръбската, ако щете йорданската… всички се изкарват първите, единствените и неповторимите.

Историята е мит, писан от националисти

Харесва ми, но време ми трябваше за да разбера пълния смисъл.

Много съм разочарован от книгата на проф. Димитров. Води се виден историк, а е написал толкова „изсмукана от пръстите“ книга. Източниците му на информация са толкова неясни, а на базата на тях той прави заключения, в които май само той вярва…

Пълно разочарование.

Кирил Ковачев, изключително приятно ми беше да прочета горното ви мнение!

Съгласен съм с всяка дума. За жалост, изглежда, национализма и провинциализма вървят задължително ръка за ръка, а всичкото това е стока за вътрешна употреба в някои бедни и недоразвити общества. Печалбата и вредата от продажбата на подобна стока ми се вижда да е същата, както от търговията с наркотици…

И за тая кирилица — що не се каже веднъж за винаги, че това всъщност в основата си е гръцката азбука, лишена от някои знаци и допълнена с някои други , отговарящи на звуци, липсващи в гръцкия език и срещащи се в славянския. Какво срамно има в това? Латините също са ползвали гръцката азбука за модел на своята — латиницата. Гърците пък са взели модела от финикийците, но са го развили, добавяйки гласни. Финикийците също са се базирали на писма на други култури преди тях. Приликите и съвпаденията на знаци са очевидни, както и самият модел на азбуките. В началото — през девети век — различията между българската кирилица и гръцката азбука са били много по-малко, но в течение на вековете, по различни причини, в богусложението и администрацията — камшичето на някой знаци на едното место е започнало да се изписва нагоре, другаде надолу или е изчезнало; някоя школа са решили да изписват друг знак с наклон на едикъде си.. и така — с течение на вековете са се появили повече различия; но пак — но дори и така — от едно кратко сравнение на съвременните азбуки и писмености се вижда, че съвпаденията дори и сега са много.

Никой нищо не е измислил сам на този свят — знанието и технологията са се предавали от поколение на поколение, от култура на култура — от цивилизация на цивилизация. В някои условия, времена и общества някои неща са се развивали по-бързо, някъде по-бавно. Във всеки случай най-изолираните общества, лишени от културен и технлогичен обмен, навсякъде са и най изостанали, това е сигурно. Само ограничеността на възгледи като националистичия вярват, че техните народи са уникални, създали са култура, организация и технологии ей така — просто защото са гениални и свръх-надарени по природа. В крайна сметка — нали това е основната идея? Нащо е винаги по-по-най! Уникатно и невероятно! И що, бе, аджеба е така? Ми как — щот’ си е нашо, бе , джанъм!

Това ми е любимата КНИГА! Страхотна е! Има много смях!

Не мога да отрека, че в голяма част от твърденята на г-н Димитров има доста здрава логика. В средновековната българска история има много бели петна и неяснотии, а където има липса на информация, както знаем — тя се запълва с митове и суеверия. Божидар Димитров обаче също пада в този капан и на места там където има нещо и под въпрос си създава своя теория и обяснение, което по своята същност и аргументагия е толкова вероятно, колкото и митът, който се опитва да обори.

Не може да не направи впечатление, че мнгого от твърденията му са пълна импровизация. Примерно за близкият, почти еднакъв език на прабългарите и славяните през 7–9 век. Смях в залата! Ако наистина коренът на българския език е индо-европейски, от ирано-индийският клон, това съвсем не значи, че биха се разбирали с друг индо-европейски народ през въпросния период. Ирано-индийският и балто-славянският са двата най-далечни клона на предполагаемия прото-индо-европейски, който се смята, че се е образувал около 4–5000 години преди христа в степите на север от Черно и Каспийско море. Различните пръснати индо-европейски племена са живели хилядолетия във съсвсем различни културно-географски области и езиците им, както и цялото им физическо и духовно битие са се раздалечили толкова много, че днес имаме черни, дребни индийци и високи, едри, светли скандинавци и всичко между тях. Да не говорим, че се говори предимно за индо-европейски езици; за останалите културни и енически белези на смятаните за индо-европейски народи още се спори дали са дошли от общата прародина или са придобити чрез някаква форма на културно влияние и обмен. Ако българи и слявяни са се разбирали през 8-ми век, тогава е трябвало да се разбират и римляни и германци, индийци и гърци, персийци и балтийци, лидийци и франки, арменци и келти и т.н. — всичко това са индо-европейски езици. Езици, които са станали толкова различни през хилядолетията, че едва през 18–19 век лингвистите забелязват някакви общи корени на някои думи от семейно-битов характер, срещащи се във всичките тези езици. И от там тръгват да нищят нещата. Много, много наивна импровизация.

А пък как набързо прави от Кирил и Методий двойни агенти, когато липсва отново всякаква информация за такива данни и нагласи. Имало сведения за мисия в Македония — и айде — оттам — тая мисия е инструмент на ’’тандема — Борис — Кирил и Методий’’. Ми те са били на мисии къде ли не. През цялото време са си били на гръцка служба обаче или поне са съгласували действията и позициите си с Константинопол. Ако наистина са били в българските земи на въоросната мисия — как пък изведнъж категорично забрани на ромейската външна политика да има интерес да ги праща в България…? Дали делата им понякога са съвпадали и с интересите и на други държави, освен на Византия, това е друг въпрос. Дали са били славяни или полу-славяни — кой знае, в Солун е имало много славяни по това време; славяни, поданици на императора обаче. Обаче въпреки липсата на сериозни доказателства — те освен, че са несъмнено славяни, щото е абсолютно невъзможно да съсздадат азбуката, ако не са славяни по произход (въпреки, че са, вероятно, едни от най-образованите и начетени хора на своето време) — са почти сигурно и българи, симпатизиращи на българската кауза и политика. Е…това, ако не е импровизация, здраве му кажи. Това, че ни се иска да са българи и това дали има някакви доказателства за това са две съвсем различни неща. Солун никога не е бил български град. Да, ама може родителите им да са бежанци от България. Константин Кирил според някакъв извор бил споменал в алегорична форма, че родът му е на аристократи-бежанци от някъде. Колкото авторът с лека ръка отхвърля като преднамерени и необективни византийските документи за някой неща, толкова прегръща някой други, които му отговарят на целта. Ми, ако сме критични към едно, трябва да сме критични и към дуго. И айде — веднага заключихме, че са наследници на български боляри, сродихме солунските братя с целият болярски бългаски съвет, та дори и бра’чеди на Борис ги направихме! Смях в залата! Малко както Дан Браун тълкува Новозаветните книги в ’’Шифърът на Леонардо’’. Пълен трилър! И на други места фактите и събитията се интерпретират по подобен начин. И мене ме блазни мисълта гении като Айнщайн, Волтер, Моцарт, Леонардо, Аристотел и други да имат нещо общо с моя род, ама…

На доста места обаче ми се струват обективни, научни и логични доводите и изводите. Или поне, ако не даващи напълно логично и вероятно обяснение — то, поне за мен, поне даващи по-логично от наложеното досега, налагащи един по-трезв, научен поглед върху нещата. Примерно — за образуването на държавата, за Левски, отчасти за Борис, за Ивайло, за робството/владичеството.

Ама като цяло , въпреки здравата и неоспорима на места логика — книгата не е върхът на обективността. Отричат се някои исторически източници като необективни и недостоверни за да се отрече някой мит, а в същото време авторът се хваща като удавник за сламка за други, за да създаде друг, когато това му изнася. Със сигурност има нужда от такъв тип книги, които поставят такива въпроси на дневен ред пред широката общественост. Но не интерпретирани през призмата на такъв отявлен националист, кат Божидар Димитров. Истинският учен и изследовател трябва да е напълно неутрален и обективен и да има за цел единствено истината, а не това да покаже колко велик, правдив и добродетелен е неговият народ и произход за сметка на други такива.

Точно затова аз не вярвам в национализма — той никога не може да си позволи да бъде обективен; това противоречи на неговата същност.

Пиеса, писана преди толкова време, а актуална и днес.

.Една интересна среща с фамилия Тагарт позната от „Сладък лъжец“ Интересна и хубаво разказана история

Иска ти се да кажеш толкова много, че с думи не можеш да го изразиш.