Носферату от Робърт Дохърти
Много добър роман! Историческите фигури и геройте в книгата са много добре преплетени.
Бръмбар в мравуняка от Борис Стругацки, Аркадий Стругацки
И аз като малък се бях запалил от острова, а после като четох това бях разочарован — някакви папки, някакви извадки от документи, скука. Днес обаче бръмбар в мравуняка ме кефи повече от обитаемия остров, на едно от челните места ми е.
Здрач от Стефани Майър
Сладникав, мелодраматичен, клиширан… Но някакси не мога да спра да чета! :D Явно разчита на скрития безнадежден романтик във всеки от нас.
Относно превода — разбирам прекрасно трудностите на Мони, обемът е огромен, много вероятно е просто да не й е стигнало времето за редакция. Но за това няма ли кой да контролира от самия сайт?… Иначе на мен не ми пречеше, даже беше забавно — особено на местата, на които можех да си представя изказа в оригинал ;))
Знакът на вълка от Фред Саберхаген
всъщност това си е част от книгата за берсеркерите, не знам защо е отделено като отделен разказ, в нея всяка глава може да се отдели, даже съм виждал и други отделени, но нужно ли е?
Билбо Бегинс или дотам и обратно от Джон Р. Р. Толкин
Мен „Хобитът“ ме спечели още именно с това първо изречение. Какво по-приятно начало от „В една дупка в земята живееше един хобит.“ : )
Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Г. Иванов
о, много готино почва. ще го видим ли до край? обожавам хари потър и се радвам, че има такова… хм… продължение :)
Ще те открия някой ден от Лайза Клейпас
Книгата е хубава но ината на героинята идва в повече.
Тактика на грешките от Гордън Диксън
По принцип не съм фен на поредицата за „Дорсай“, но специално тази книга е невероятна. Няколко читателски коментара по-надолу имаше мнение за „Играта на Ендър“. Макар „Тактика на грешките“ да не е чак от класата на сагата за Ендър, заслужава един поглед от любителите на военна фантастика и стратегиите.
Без дом от Ектор Мало
Бях 10 годишна когато за първи път прочетох тази книга:остана в паметта ми за-винаги….Сега съм 58год.,много я търсих за да я препрочета…и най накрая я намерих,изпитах същите чувства както и преди.Може да звучи като приказка,но живота ме убеди,че нито едно зло не остава безнаказано.Хора,правете добро!!!
Алхимикът от Паулу Коелю
Книгата е много хубава с много дълбок смисъл,просто трябва малко повече мисъл за да се разбере. Книжката не е просто поредната приказка за деца,защото доста хора преминали пубертет не са осъзнали истините за които се говори в книгата. Та книжката е много добре замислена и написана така,че ако я четем просто повърхностно няма как да разберем истинското послание и истинската мъдрост.
Играта на Ендър от Орсън Скот Кард
Най-великата фантастика, писана някога!
Удряй и бягай от Джеймс Хадли Чейс
Много динамичен роман!
The End от Юлиана Манова
Тц, тц :/
Конгрес по футурология от Станислав Лем
Велика книга..
Нима това не се случва в момента?
Хората имаме нужда от ИЗТРЕЗВИН !
Мечът на Шанара от Тери Брукс
Според мен,книгите на Тери Брукс са доста добри!!!Прекалява с описанието,но все пак има и развитие и то на моменти,наистина неочаквано…За феновете на жанра,препоръчвам „горещо“ тази книга и останалите 2 от поредицата!!!
Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник от Анатолий Протопопов
Страхотна е !!!Невероятно произведение!!!Щедьовър!!!
Конникът без глава от Майн Рид
Страхотна, беше ми една от любимите, когато бях дете:)
Джек от сенките от Роджър Зелазни
Това е най-, най- любимия ми разказ на Зелазни. Невероятен! Прочетете го, няма да съжалявате…
На изток от Рая от Джон Стайнбек
Да, и аз много се чудя защо „На изток от рая“ е по-известната и любима книга от Стайнбек на повечето хора. Книгата е хубава, но на фона на „За мишките и хората“ и „Улица Консервна“ си бледнее. „Благодатният четвъртък“ не съм я чела и смятам да поправя грешката.
Това което искрено ме интересува е дали хората, които харесват „Улица Консервна“ и „Благодатният четвъртък“ смятат „На изток от рая“ за добра.
Моето скромно мнение, когато я прочетох беше, че любимият Стайнбек е изкуфял, затънал в словоблудство и съсипал репутацията си на стари години. Максимата „Никога не е късно да станеш за резил“ ми се видя изключително на място.
Не бих си губил времето да я чета втори път, за да видя прав ли съм бил или не преди 20 години. Знам само, че колкото пъти ми е попадало в ръцете книжното тяло (книжната тухла по-право), ми е ставало мъчно за автора… Някак лично съм се срамувал заради него, че е натворил подобен роман.
Читателски коментари