Читателски коментари

Единайсет минути от Паулу Коелю

елица теодосиева (12 ноември 2010 в 18:28)

книгата си заслужава , наистина е много добра , историята е на тема табу , което я прави още по интересна , а що се отнася да Паулу Куелю той е истински маистор на перото …

Сватбата на Беки Б. от Софи Кинсела

elektrichar (12 ноември 2010 в 15:40), оценка: 6 от 6

Романите за Беки Б. за сега са 5. Първият е ,,Тайният живот на Беки Б.’’ Вторият е ,,Беки Б. в Манхатан’’, третия — ,,Сватбата на Беки Б.’’, четвъртия- ,,Беки Б. и сестрата’’ и петия ,,Беки Б. и бебето’’. По-правилно е в заглавията да не фигурира името й, а ,,шопохолик’’, което е по-неразбираемо, но много по-точно. Всичките са в познатия хумористичен стил и няма някоя да е по-слаба от останалите. Наистина е добре да са в комплект, макар, че всяка книга е завършена сама за себе си. Усмивката е доста често на лицето ти докато ги четеш и са много приятно четиво.

Шогун от Джеймс Клавел

Ники (12 ноември 2010 в 15:12)

Чарли, извинявай, ако съм те засегнал на религиозна основа. Съжалявам.

Моето извинение и съжаление не променя с нищо ситуацията около неизмеримите злоупотреби и необозримите спекулации и неистини присъстващи във всяка една религия. За съжаление — няма никакви изключения. Практически не би могло и да има. Нали разбираш? За да няма — трябва да си говорим с Големият Шеф директно. Така че… :-)

Виждам че си по-ерудиран от мен, за което имаш моето уважение.

Ти се отдалечи много от темата, Чарли. И открито заобикаляш неудобните за теб мои коментари, за което ти прощавам.

Искам да повторя само едно неща, като край на тази дискусия. Казал съм го съвсем в началото на коментара ми:

Невероятен буквар за живота, както и наръчник такъв.

Гледай до къде го докара Чарли. От къде тръгнахме, а до къде стигнахме Чарли?

Представи си сега, колко е вярна всяка една религиозна история (или каквото и да е било от този род) и как е била изопачена и използвана (както и зверски, нечовешки, всякак си манипулирана ) от имащите властта да го направят, съобразно тяхните лични цели (наблягам на лични цели само)!

Ако реалността не ти харесва, чети нф, Чарли! :-)

P.S. Чарли, моля те да не се засягаш от написаното от мен. Ще бъде по-добре, ако можеш да го използваш. Ще ти бъде полезно, ако егото ти ти позволи да стигнеш до там…

Приказка без край от Михаел Енде


аз не сам съгласна с Сара според мен приказката е великолепна :*

История на Българското възраждане от Иван Стоянов

Павлина Михайлова Живкова (12 ноември 2010 в 13:51)

Скоро се готвих от книгата на Иван Стоянов за изпит по „История на Българското възраждане“. Написана е много интересно, на достъпен език.

Благодарение на нея се подготвих отлично за изпита. Благодаря на автора!!!

Обитаемият остров от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

messire Woland (12 ноември 2010 в 12:18)

Преводът е доста слаб. А това: „планета, претърпяла екологична катастрофа“ просто не е вярно, планетата е претърпяла ядрена война, което все пак не е същото. Може би не е добра идея навсякъде да се усеща влиянието на съвременните екстремистки екотеории? След време, когато те отминат, това влияние ще изглежда много глупаво и само ще разваля превода.

Дюн от Франк Хърбърт

Ясен Митов (11 ноември 2010 в 20:00)

Поредицата гради философия и прекрачва граници които мнозина са склонни да градят в днешно време . ;)

" Страхът погубва разума , той е онази долна смърт която носи пълно унищожение …"

Изправете се срещу своя страх, оставете го да мине по вас и прочетете за един различен мироглед продиктуван от нуждата от оцеляване …

После се обърнете , проследете пътя на страха и ще разберете , че сте оцелели единствено вие ;)

Шогун от Джеймс Клавел


Тесногръдие и шовинизъм прочетох в предишния ти коментар. Това ме стимулира да пиша по доста бледи спомени от книгата, нещо, което използваш, за да си повдигнеш самочувствието, както виждам. Дерзай! Но преди това искам да ти кажа нещата, които от любезност пропуснах първия път.

Наричаш 3–4 милиарда души „долни копеленца“. Без да обсъждам какво говори това за нивото на личната ти култура, ми се налага да кажа, че говориш с авторитет за личните качества на 50 — 60 000 пъти повече хора, от колкото си срещал през целия си живот. Представителната ти извадка е мизерна.

Наричаш „червеи“ всички свещенослужители, а вярващите — "глупаци. И сред двата вида има необразовани, тесногръди и догматични хора, има и корумпирани лицемери, но има и хора, за които това е най-добрият начин да служат на останалите и да им помагат, както могат, а могат много. Поставяш твърде различни видове хора под един общ знаменател, ето защо мисля, че това, което ти сочиш като картина, всъщност е едно най-обикновено огледало.

Авторът бил пикал на религиите и пр. Действието на романа е в началото на XVII век, когато се вихрят контрареформацията и 30-годишната война. Църквата взима дейно участие в политиката и в начеващата колониална експанзия. От там е и намесата им в Япония. Именно историята на Япония се разглежда в книгата, както сам ти каза. И въпреки че авторът не е професионален историк, това не му пречи реалистично и обективно да разказва за миналото. Пише, както за грозните страни на японците (ето защо не го обичат), така и за тези на англичаните, португалците и католиците. Ако си чел следващите книги, ще видиш, че там църковни представители няма по простата причина, че църквата вече не играе роля в местната история. За това пък ще установиш, че авторът „пикае“ на колониалните империи, национализма и корпорациите.

В едно хубаво произведение могат да се открият много пластове. Посредственият читател намира само един, който подкрепя убежденията му, и интерпретира само него. Режимът е приел, че книгата е антиклирикална, но това не значи, че е написана с тази цел. По подобен начин „Андрешко“ по онова време е интерпретиран първо като разказ за един борец за социална справедливост, а втори път като подстрекателство за неподчинение на държавата.

Накрая. Смешно е някой да прави изводи по оскъдна информация, още по-смешно е, когато това не е цялата дадена информация. Ако си беше дал труда да провериш за какви книги съм дал оценка, а не само какви съм качвал, щеше да видиш, че съм писал 6 на нф-та. Спести ми, моля ти се, следващи подобни моменти — и без това смешката не е от смешните.

Окото на света от Робърт Джордан

Джедай (8 ноември 2010 в 23:50)

Прочетох повечето коментари. Какво да кажа…аз няма да крия, че съм фен на Робърт Джордан.Събирам фентъзи, и СФ /а и не само/ вече повече от 30 години.

Не знам каква част от юзърите на сайта помнят, и знаят, що е това комунистическа цензура.Чаках повече от 20 години за да прочета на български „Властелина на пръстените“, „Двете кули“, и „Завръщането на краля“

Но да не се отклонявам, не само , че не съм съгласен с, хм, „критиците“ на Джордан, ами и намирам доста от коментарите за крайно тенденциозни, подвеждащи, и невярни, въпреки стремежа на написалите ги да прозвучат високоинтелектуално и грамотно.

Чел съм всичко /смея да кажа стойностно/ излязло на българския пазар през последните 30 години, и ще кажа, че Джордан, Тери Брукс, Тери Гудкайнд, Реймънд Фийст са майсторите на Жанра.

Отдавна имам всичко на Зелазни, Тери Прачет, Филип Хосе Фармър, Л.Рон Хабърт/който е и бащата на Сайънтолъджи между другото/…и изобщо всички автори за които се сетите, а за някои може и да не се сетите…колко от вас са чели „Ронин“, и „Долман“ например на Ерик ван Лустбадер? Класно Фентъзи.

Или „Мостът на Шаманите“ на Робин Хоб/все още не са преведени на български/, колко от вас знаят,например, че трилогийката на Саймън Грийн ,която се появи преди години на пазара у нас не е мизерни 300–400 стр. а около 20 000 общо?

….не искам да се хваля, а само да подчертая, че съм изчел доста нещица няма да ми стигне времето и мястото тук да ги изброя всичките.

Но сума сумарум — Робърт Джордан е класен, няма такова животно, като прекалено дълга книга! Има хубави, не толкова , и откровени бълвочи.

И още, никога няма да разбера какво значи „Ще прочета 1,2 тома па ще видя…“

Вероятно голяма част от вас са може би жертви на „пресищане“…е, аз мога да кажа, че слава богу все още имам хъс, мерак, и ищах, да прочета нещо хубаво!

И наистина се дразня, когато прочета някои пишман критици заблуждаващи феновете.

Човека се е прочул в цял свят, преведен на сумати езици,признат, обичан, четен….ама не — у нас все ще се намерят мастити „критиЧЕТА“ дето да го „окепезят“

ЗАВИЖДАМ НА ТЕЗИ" КОИТО ОЩЕ НЕ СА ЧЕЛИ „КОЛЕЛОТО НА ВРЕМЕТО“

и последен съвет от мен:

— Не оставяйте други да мислят заради вас!

Зазоряване от Стефани Майър

Лили (8 ноември 2010 в 17:23)

Напълно съм съгласна с smile_angell че книгата е много увлекателна, с една дума страхотна. Прочела съм и 4-те книги от поредицата и от тях най-много харесвам Здрач и Зазоряване. Новолуние най-малко ми допадна може би защото има повече Джейкъб — Бела моменти отколкото Едуард — Бела ! :) Лично аз останах много очарована от книгите. За мен Стефани се е справила страхотно :).Относно Гери и това което прочетох „И аз си падам по вампири, проблемът с книгите на Мейер според мен е , чесъсредоточава трърде много около любовта между Бела и Едуард.“ разбирасе че се съсредоточава много върху любовта на Едуард и Бела .. нали все пак това е идеята не само на Зазоряване а на цялата поредица :). Но въпреки това не опреквам тези които не харесват поредицата ;) Всеки човек е различен и е хубаво да има своя гледна точка и мнение по даден въпрос или тема :) Както каза Osiana всички сме различни(за което е напълно права) Не на всички може да бъдем Здрачохолици :д хаха И въпреки това аз не намирам недостатъци нито в книгите нито във филмите :) Не останах разочарована .. а напротив ..

Вампирът от Стивън Кинг

назгул (8 ноември 2010 в 17:21), оценка: 6 от 6

Този разказ ми създаде страх към незатворени гардероби.:)

Четирите споразумения от Мигел Руис

Стела Христова (8 ноември 2010 в 15:59)

Книгата е страхотна!Пречупи част от настройките ми за възприемане на света около мен. Благодар Ви за книгата!!

Къде е моята крава? от Тери Пратчет

назгул (8 ноември 2010 в 15:06), оценка: 6 от 6

Много яко:)

Преданият приятел от Оскар Уайлд

назгул (8 ноември 2010 в 14:48), оценка: 6 от 6

Мисля, че този разказ честичко трябва да се препрочита. Никой не е застрахован да се окаже от едната или от другата страна.

Депутат с побъркани местоимения от Алеко Константинов

назгул (8 ноември 2010 в 14:36), оценка: 6 от 6

Все едно че става дума за сегашното НС… Нима нищо не се е променило?

Чудовищна команда от Тери Пратчет

eLeS (7 ноември 2010 в 21:08), оценка: 5 от 6

Книгата е страхотна, както и всички останали произведения на Пратчет с неговото неподправено чувство за хумор!

Отново и отново от Клифърд Саймък

D-Fens (7 ноември 2010 в 15:21)

Чудесен роман от любим автор :)

Шогун от Джеймс Клавел

Ники (7 ноември 2010 в 00:16)

Чарли, какъв историк е Клавел? Майче нещо не си наясно :-)

В „Шогун“ Клавел явно казва, че това е историята на Япония, както той я вижда. „Шогун“ е базиран на истински исторически личности, но самите действия на героите, както и целият сюжет са 100% художествена измислица. Предпочитам да се доверя на Клавел, който открито е написал това :-)

От тук следва заключението, че каквото Клавел е искал да каже, просто го е написал! Т.е. това е личната му позиция! И точно поради нея, е разрешен „Шогун“ в България, по комунистическо време. Защото позициите на Партията и Клавел се припокриват по въпроса за религиите :-)

Още нещо, Чарли. Японците по принцип не си падат много по „Шогун“, защото техните историци очевадно имат различно мнение от това на Клавел…

До тук се вижда колко си компетентен. Сега да погледнем другият ти анализ.

Малко знаеш по въпроса какво съм видял и какво не в тази невероятна творба. Предполагам си падаш по разни езотерични или регилиозни учения. Сигурен съм в това. От тук лъха и самоуверенността ти, че (само си мислиш, че) знаеш и разбираш нещата. Само да ти кажа, че докато търсиш тайните, за който ние останалите хора (мнозинството) не знаем дори, че съществуват, да не се окаже, че ти е минал леко живота… Щото времето назад не можеш да върнеш. Мирише ми, че ще стане точно както с „безпристрастният историк Клавел“! :-)))))

Недей да си мислиш, че знаеш и разбираш нещата много, Чарли. Ако наистина знаеше много, щеше да си наясно, че колкото повече знаеш, толкова по голяма става линията на окръжността на знанието ти… която граничи и се допира до неизвестното, т.е. обема на незнанието ти… се увеличава. Неприятно, а?

За това Сократ е споделил, че колкото повече научава, толкова по малко знае. Или казано с други думи: Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят! :-)

Чучулигата от Решат Нури Гюнтекин

Бояна Гидикова (6 ноември 2010 в 09:41)

Една невероятна книга, подобна на трилогиите на Димитър Талев, които те завладяват, пренасят те в друг свят и те карат да четеш на един дъх! Щастлива съм, че я намерих и я прочетох, буквално на един дъх! Хиляди благодарности на хората, които са се постарали да я преведат и да я качат тук, както и на администраторите на сайта!

Сърца в пламъци от Джоана Линдзи

Джансел (6 ноември 2010 в 08:32)

Тази книга ми помогна, за да разбра какви книги обичам да чета.Беше много вълнуваща. Препоръчвам на всички.