Читателски коментари

Напълно съм съгласна, че е монотонна и дори леко скучна в началото, но след това не можеш да се откъснеш.

"Има ли по-голямо щастие от това да даряваш смях на хората?!"

Виктор Юго

Моля, пишете още, стархотно интересно е..! Бъдете здрава…

Разкошна книга! Браво! С огромно удоволствие ще я препрочитам отново!

Хубава книга. Усмихвах се през цялото време. Заслужава си.

Макар да не съм я довършил, намирам книгата за един отличен опит да се обяснят различията между половете. При това без стремежи за фаворизиране на едното или другото, което вероятно е резултат от „разнополовото“ авторство. :)

Прекрасна книга! Вече ми стана една от най — любимите! Наистина си заслужава четенето!!!

не си струва да си губите времето

В английския вариант има една глава, която тук я няма, съвсем случайно го установих… веднага след Принцесата в кулата има Алайн, тук е пропусната…

а също и на края на книгата има една глава за Денерис след Благодарностите

Книгата се чете с голямо удоволствие.

В очакване съм да прочета „Парфюмът“ от П. Зюскинд. Тази книга някой, още в студентските ми години, беше ми я споменал с някакъв повърхностен анонс и я асоциирах с „Франкенщайн“ на Мери Шели: че, в конфликт с морала, стремежът към съвършенство добива приоритет спрямо любовта и възлиза в уродливо лице. И се запознах сега в Уикипедия и, разбира се, натъкнах се на едно тривиално, интелектуалистко, псевдо-хайдегерианско тълкуване: че, видиш ли, книгата бичувала (с един гротесков, изстъпленчески израз) „културата на сетивата“, като същевременно таяла носталгия по „културата на словото“… Надушвам ницшеанското в тази творба: че тя е нещо като екранизация на „Тъй рече Заратустра“. И че в нея етичното бива убито в полза на плътско-естетическото, свръхчовековото… А натурализмът на книгата не е изобличение и критично автовнушение: че едва ли не и ироничен апотеоз към фината, словесната духовност — а е една пресъздаваща референция към Ницшевия изтънчен анти-идеализъм. И не само това. Но в извод бива наложена ницшеанската идея, че в последна сметка свръхчовековостта не може да бъде волево развита изот една фрагментарна гениална способност (и примерно Хитлеровия реторичен талант или Сократовия диалектически талант — чиято отсамност е нищетата и отвъдност — пустотата), а следва да бъде едно мистично-съдбовно избраничество на отведнъж завършеността. Ала, питам се, дали да имаш вродено средство да направиш себе си или пък да си (нечовешки) роден направен? И дали мощта е предмет на воля или волята е предмет на мощ? И ето една дилема в мисленето, която се разрешава в идеята, щото да си роден (и да не представляваш нищо друго освен) едно цялостно и завършено средство да направиш себе си. Т. е. директно да имаш (и да си) сетиво към политическата мощ, а не и просто за (чрез) мирис или чрез друга фрагментарна, опосредителна сетивност. Та единствено в политическото сетиво човек може да си надвие над дарбата. И що да речем относно т. нар. едно „морално израстване“, освен че е изискване на бягството? И ще речем, щото философът страни, но не бяга от живота. И че философията е преди всичко ретроспекция, житейска ретроспекция. Героят на романа е — от наше гледище — социопат, психопат. Но откъде следва, че социопатията е психопатия? — Ами от заровените ни в пустинния пясък глави.

Ето нещо, което си заслужава да бъде прочетено няколко пъти. Крайтън определено прави изключителен финал, когато с думите на почти отхвърлен от обществото старец дръпва пелената пред очите на всички живеещи ден за ден и ни показва колко лесни за манипулиране сме всъщност.

О страхотна е. Особено края на книгата е удивителен и съвсем неочакван. Страхотен писател и май вече прочетох всичките му качени книги (:

И аз определено препоръчвам екранизацията на BBC пред тази от 2005 г. :)

Една от най–добрите в жанра.

Григорий Климов:

„Към успеха, постигнат по честен път, това е упоритата работа, доброто образование и доброто семейство“.

Това няма нищо общо със Сатанизма.

Тоя от горе явно има психически проблеми от морален запек. Сатанизмът е над глупости като „честност“ „морал“ и „добро“ — той е пълна свобода на изява и разруха за всичко, което пречи.

Обичам да се връщам към прочетени от мен книги.С всеки прочит откривам нови моменти,чувства и мисли,които ме вълнуват.Не обичам да гледам филми по любими книги,но ме предизвикват мненията и ще потърся екранизация.

Това е първа от поредицата за Семейство Колман Ако може някой да я прехвьрли там

Много добре казано :) Нищо не мога да добавя, трябва да се прочете просто!

Въпрос на светоусещане и контекст, в който четеш книгата, сигурно. За мен това беше книгата, която тотално ме отказа от Коелю. Не защото съм толкова потресена или отвратена, напротив — става за четене, а защото осъзнах, че това не е моят автор — не е и въпрос на вникване, просто не ме достига, сори :)