Читателски коментари

Нищо общо с „духа“ на играта. Някои доста наивни моменти: уж е фентъзи, а пък доста от героите имат типични американски/английски имена: най-фрапиращо — Майкъл и Денис. Ама пич, измисли някакви фентъзи имена, тези не се връзват.

Изсмукана от пръстите история — нещо като хард-вариант на „Острова на съкровищата“ с фентъзи уклон. Не мога да разбера защо преводачите на поредицата превеждат под линия имената на местности, градове, кораби и други под линия. Очевидно авторите смятат че езикът говорим в света на Диабло и английския са едно също; както в американските филми извънземните задължително говорят английски: тъпо.

За разлика от „Завещание от кръв“, тази е пълно… сещате се.

Да така е велика е!

Малко е посредствено, но има и нещо интргуващо. Идеята за много сън и развитието на действието около това не я бях срещала другаде..

Книгата е така добре написана, че на моменти човек наистина започва да вярва, че всичко в нея се е случило в действителност. Жалко, че никъде не мога да намеря продължението и, удоволствието щеше да е пълно.

Рядко добър автор.

Велика книга.Друго да се казва (или по скоро да се пише!) не е нужно.

Книгата е много сериозна за любовен роман. Много е хубава и дълбока. Браво!

Великолепно.

Значението на последният стих е: „Да живее богиня Фрина“.

Книгата е строхотна!Много изчерпателна като медиц.информация,описани много детайлно наболелите въпроси в сферата на здравеопазването и проблемите в обществото.Благодаря на колежката,че е имала смелостта да покаже размерите на алчност на лекарите,хора,които се кълнат в Хипократовата клетва за дълг към болните!Всички работещи в тази сфера го виждаме,но никой не е имал куража да го опише така добре.Браво на Рени Стоянова,една силна жена!

Трудно я прочетох, малко мудна ми дойде на места, но все пак си заслужава :)

Четвъртата част е много скучна,имам чувството,че друг е писал „Пир за врани“,или на автора му е омръзнала поредицата и тази част е „изсмукана от пръстите“.

чела съм я поне 15 пъти и хи. не ми омръзва тя е любимата ми

Прочетох „Милиард години до свършека на света“ след препоръка от приятел.

Преживяването беше мъчително и тягостно. Идея все пак някаква зад произведението май има, но текстът, макар и приятно написан, е така отчайващо разтеглен и насилен, че много пъти прескачах по половин или дори цяла страница с надеждата да се избавя по-скоро.

Далеч съм от мисълта, че мнението ми е универсално.

Със сигурност ще има читатели, на които повестта да допадне — вероятно любителите на Стругацки и Лем ще са между тях.

Страхотна е! Първата нейна книга, която прочетох и направо се влюбих в нея!

Типичния за Дохърти , криминален роман с вплетени исторически факти . Интересна и приятна за четене .

„Но не мисля че е от ранга на 1984.“!? Що за изказване, именно „Ние“ е произведението, вдъхновило Оруел да напише 1984.

Личи си кой е бягал от часовете по английски.

Уникален е просто!

Невероятна книга, много дълкбока, ярки, запомнящи се образи…иска ми се да имаше по-щастлив край…..