Охлюв по склона от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Слава на нашата Козина, слава!
Слава на БКПЧ!
Слава на святата човка корава
и на професорите!
Козино, каси със бира прати ни,
карти прати ни — тесте!
Звяр Пилиферус, навеки сплоти ни,
верни сме ти от сърце!
Козина по човката!
Доктор Джоан Лечителката от Розалин Олсбрук
Искам да кажа,че това е първата книга която чета от тази авторка и направо съм очарована.По принцип темата за пътуване във времето в любовните романи винаги ми е допадала и след като прочетох анотацията на книгата веднага реших да я прочета.Прочетох я както се казва на един дъх. Писателката,според мен много умело и увлекателно е успяла да пресъздаде една любовна история,драматично преплетена с една ужасна трагедия-катастрофално наводнение,което,както разбрах от предговора,е исторически факт.Според мен това е една чудесна книга с подобаващия хепи енд накрая-особено ми хареса това,че в името на голямата любов д-р Джоан остава при своя любим в миналото.
Искрено се надявам книгата де се хареса и на другите почитатели на този жанр и ще се радвам,ако споделят моето мнение.
Дива любов от Колийн Фокнър
прекрасна история предадена по много вълнуващ и интересен начин
Колорадеца от Стивън Кинг
Страхотна книга. При все това ако не си падате по мистерии може да не ви допадне този малко по различен Кинг. А това да кажеш как свършва една книга в коментара си под нея ме навежда на мисълта за потомствен аристократ прегънат под тежеста на умствения си багаж.
Война на реалности от Филип К. Дик
Увлекателна и много реалистично разказана история. Ако си падате по Зороастризма ще ви е още по интересна интерпретацията на култовия Дик.
Превъзходството на Борн от Робърт Лъдлъм
Слаб превод, скучна книга.
Усмихнатият труп от Лоръл К. Хамилтън
Книгата е интересна.Заслужава си да се прочете.
Огненият факултет от Алекс Кош
Наистина приятана за четене поредица. Чакам с нетърпение превода и на останалите две книги от тази поредица, написани до сега.
И докато чакам ги прочетох „на един дъх“ на руски, … но си ги чакам на български за да се насладя.
Очаквам с нетърпение автора да донапише и четвъртата книга до края на годината — както обещава.
Препоръчвам на тези, които са харесали книгата/поредицата да прочетат и предходните две книги от поредицата „Вампири“: „Если бы я был вампиром“ и „Вечеринка в стиле вамп“ — те са предисторията на „Занаята“ с част от героите — Майстори и вампири.
За съжаление чета на руски първата, Но ще се радвам/очаквам да я/ги прочета на български.
(Ако е „наложително“ или с цел подпомагане, бих си платил за превода)
Може да не се прави сравнение на една книга с друга — просто, ако ви хареса я чете и може би след това я препоръчайте на други, на които би им харесала.
Ще те чакам от Реймънд Чандлър
Един от най-силните разкази които съм чел изобщо. Остави ме малко изненадан и много развълнуван!
Човекът във високия замък от Филип К. Дик
Доста смело категоризира на моменти, което ми беше забавно! А книгата е класика спор няма!
Беглец по острието от Филип К. Дик
Много добра! А за мен филмът е по-скоро реклама на книгата.
Клара, сигурен съм, че много читатели чакат с нетърпение продължението. Можеш ли поне да ни насочиш към някакъв период или когато стане — тогава?
Ченге втора употреба от Богомил Райнов
Винаги съм се питал и ми е било трудно да намеря задоволителния отговор, по силата на какви собствени достойнства,българинът обикновено започва изказа си с оплюване и облизване на оплютото.И дали това ни е останало от времето,когато Б.Райнов е бил на почит и уважение или ни е в гените,където от памтивека по исторически причини,в кръвта ни се е вливала чужда кръв.Да,в ранните му романи можем да открием изразни средства от произведения на Д.Хамит и Р.Чандлър,но времето не е изличило спомена за Емил Боев,макар и двамата с автора си да са в отвъдното.Мисля,че на нас не ни е разрешено да оценяваме човека,който разкрепости действителността и миналата, и сегашната и ни научи да мислим,търсейки истината.
Името на розата от Умберто Еко
В едно допълнително есе Еко описва намеренията си относно този роман — всъщност не става въпрос нито за криминална история, нито за правдиво, историческо прецизно, отразяване на средновековието, а най-малко пък — за критика на църковни нрави от гледна точка на атеизма. Романът е експеримент, изграден изцяло от средновековни цитати, действащите лица в него са „книжовници“ в смисъл, че действат според книгите, с които живеят и самите те са като цитати от тях, разсъждават, изразяват се и т. н. само чрез вече написаното слово. Огромната заслуга на романа е, че успява да ни потопи в атмосферата на средновековния начин на мислене, с неговата многословност, обърканост, но въпреки всичко търсеща в лабиринта на мисли и думи вертикалната пътечка, която извежда до идеята за Създателя, необременена от случващото се наоколо. В това отношение романът е своеобразна антология на средновековната (а и по-старата) литература и на средновековно-книжовния начин на мислене, представена във вида на семиотично изследване (замаскирано като криминално разследване). И пред вид тези цели — едно наистина виртуозно произведение. Всъщност бих се радвал да видя тук и споменатото есе, там всичко е казано много точно. Що се отнася до филма — Еко не беше много съгласен с него, особено когато противоречи на исторически истини, каквито той се беше постарал да прецизира в романа си. Е да, зрелищен е, „грабва“, голям режисьор го прави, добре актьори, обаче си остава нещо сънсем друго, в някои отношения противоположно на романа.
Хари Потър и Нечистокръвния принц от Джоан Роулинг
Страхотна книга. Препоръчвам я на всеки, който обича да чете фентъзи. Първите пет също не бяха за изхвърляне. Последната книга ,,Даровете на Смъртта’’ е наистина невероянта!!!
Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд
То да беше само тя… Неграмотността е повсеместна, но ме изумява, че и хора, които четат, пишат с недопустими грешки. В последната седмица за втори път ми се случва да чета неграмотно написани коментари на книги.
Тлееща жарава от Хедър Греъм
Интересна книга, но като че ли историческите романи по се отдават на тази писателка. Още в средата на книгата се досетих за убиеца, само мотивът малко ми се губеше. Както и да е, хубава е, прочетете я.
Насърчен от многото положителни коментари, препрочетох „Името на розата“ след повече от 20 години. Тогава, през 80-те бях гледал и филма, и още имах спомен за историята.
Това, което ми се искаше този път беше в зряла възраст да се насладя на великолепния стил на разказа. И точно това не се получи.
Намирам повествованието за тегаво, стилът за обикновен, а мярката за пропусната. Многословието на автора прави четенето на моменти мъчително.
Разбирам и оценявам желанието му да пресъздаде ярка и исторически прецизна картина на описвания период. Възхищавам се от познанията и възможностите му.
Героите всъщност не са особено живи. Живи са контекста, средата и проблемите, занимавали света през средновековието.
Получих своето удовлетворение от обемистия текст от неочаквано място: Научно, многословно и правдиво книгата показва безизходицата на християнството, фалшът на порядките, безвъзвратната загуба на столетия в потискане на критичното мислене. Пред нас оживява цял свят от окаяни слепци. За атеист като мен, който отдавна не търси доказателства срещу религията, „Името на розата“ беше мъчително и неочаквано пренасяне в мракобесните времена на християнска догматика, време когато за населението на Европа не е имало никаква надежда.
Кара ме да се радвам, че живея във време, когато имам правото, свободата и възможността тотално да игнорирам религията; да виждам, че науката и прогреса поне частично са победили.
След като завърших книгата опитах отново да гледам филма, но ми се видя постен и безинтересен, и се отказах…
Между любов и вярност от Линда Хауърд
Книгата много ми хареса, както повечето неща на Линда Хауърд. Не е повърхностна, има дълбочина на характерите и сюжетът е интересен. Препоръчвам я.
Читателски коментари